„Затварянето на Руската църква в София е част от контекста на глобалния конфликт между Запада и Изтока. По време на война всичко става жертва на основната цел. Такава е логиката на войната – черно-бяла, без нюанси, без компромиси и скрупули“. Това коментира пред БНР проф. Иво Христов.
И допълни, че цялата българска политическа история – от Междусъюзническата война насам, доказва, че: „България не е фактор в нищо, няма гръбнак, няма собствено мнение, нейната политическа класа винаги е имала слугински манталитет. Затова не очаквайте да се случи това, което се случва в Полша, Унгария, Румъния или Словакия. Традицията да се присламчваме към по-силния, както ни се струва, в конкретната военно-политическа конюнктура винаги надделява„.
По думите му светът навлиза с все по-голямо ускорение на турбуленция:
„И е доминиран от САЩ и нейната клиентела. Новите опоненти на този ред – Китай, Русия, Индия, ще се засилват все повече. Когато се преаранжират силите, досегашният хегемон дава ясно да се разбере, че няма да се спре пред нищо, за да запази статуквото„.
В предаването „Политически НЕкоректно“ проф. Христов коментира, че сегашното управление на България се определя от външния фактор.
„Виждаме доразрушаване на крехката институционална култура. Виждаме продължаване на тенденциите за демографско, икономическо, политическо, ментално сриване на тази страна. Времето на нашата страна изтича„.
Според него на регионално ниво, с изключение на София, резултатите от местните избори са предопределени:
„Тлъстите дробчета са тези, които движат юнаците по полето на политиката. София е голяма хапка, а и има и символен момент“.
Проф. Христов не изключи възможността догодина евровотът да съвпадне с предсрочни парламентарни избори.
Относно президента и евентуален негов бъдещ проект, той заяви: „Неговата сила е в това, че хем присъства, хем се извисява над политическото блато. Но в момента, в който влезе в оперативната политика, ще стане част от нея и по него ще полепнат всички мръсотии на българския политически живот и ще го завлекат на дъното. Трябва да бъде политически фактор, без да влиза в оперативната политика„.
