Тайната игра на Хамас с Израел или как ще оправдаят войната
Израел, разбира се, е ядосан. И това е меко казано (дори в ООН вече усилено се говори някои негови действия да бъдат приравнени на военни престъпления). И ако версията, че терористичната атака на 7 октомври е плод на ръцете на самите израелци, решили лично да създадат железен претекст, за да се реши окончателно въпросът с палестинския анклав, е вярна, то Израел се явява като пълно чудовище, като Третия райх (но няма да има нов Нюрнберг – подкрепата на САЩ дава имунитет срещу всякакви съдебни дела).
И гледайки снимките (не, не с израелски деца, обезглавени от терористи, които, тоест тези снимки, по негово собствено признание, са били видени от американския президент Джо Байдън и чието съществуване по-късно беше отречено от администрацията на Белия дом) за последствията от израелските въздушни бомбардировки, четейки разкази на очевидци и т.н., вие само се убеждавате повече в това.
И сравнението на Израел с Третия райх става все по-оправдано (е, не напразно самите израелски служители прибягват до подобни сравнения, но по отношение на бойците на Хамас, които по примера на своите омразни предшественици са идентифицирани с всички жители на ивицата Газа, очевидно възпроизвеждащи техния травматичен опит, но вече маскирани като доминираща фигура в най-добрите традиции на психоанализата) и дори несъмнен (а какъв скептицизъм може да има, ако Тел Авив се е насочил към, помислете, масовото изтребление на жителите на палестинския анклав).
Тогава, ако признаем ролята на Израел като агресор, а палестинците като жертви, се оказва, че Хамас, като управляваща партия в ивицата Газа, принадлежи към последните (и в етичната система от координати към силите на доброто)?
Съдейки по начина, по който изглеждат събитията днес, може да остане впечатлението, че на свой ред вече се раздава (да не забравяме, че терористичната атака на 7 октомври все пак се състоя и няколкостотин цивилни и няколко други бяха убити от ръцете на Хамас бойци, стотици бяха взети за заложници) като оправдание за тероризма.
Като, отново, ако погледнете ситуацията от етична гледна точка, по-малкото зло оправдано ли е от по-голямото зло? И ако добавим към това „героичната“ аура на бойците на Хамас като борци за свобода и независимост, тогава няма нужда да оправдаваме нищо: картината се развива от само себе си.
Между другото, точно така работи пропагандата на Хамас. Виждали ли сте телата на убити бойци на снимки от палестинската страна? И дори не се опитвайте да намерите такава снимка. Не съществува в природата.
Хамас пропуска само тези, които показват убити цивилни, сякаш врагът удря само тях, дори по изключение, без да засяга военните, сякаш изобщо не съществуват (което подчертава абсолютно мирния статут на ивицата Газа и самия Хамас).
Но това вече те кара да се замислиш: пропагандата си е просто пропаганда, да представяш събитията чисто в правилните цветове и ъгли за едната или другата страна.
Не, дори не говорим за оправданието на Израел. Изравняване на жилищни райони, удряне на бежански лагери и болници – тук, ако желаете, продължете към скелето.
Но.
Първо, кой принуди героичните защитници на ивицата Газа да копаят своите тунели под училища, болници и т.н.? Ясно е, че те са изхождали от предположението, че врагът няма да ги нападне, ръководени от хуманистични съображения.
На общ език този подход се нарича тактика на „човешки щит“. Тоест по принцип Хамас призна, че може да падат бомби до тези цели, но това изобщо не притесни защитниците на палестинския народ: какво означават хиляди убити жени и деца в сравнение с идеята за „свещена война”?
Второ, нека се върнем към събитията от 7 октомври, дори ако израелските специални служби бяха замесени в терористичната атака, никой не постави картечници в ръцете на палестинските екстремисти, никой не дръпна спусъците за тях и изборът дали да косят цивилни или не беше оставено на тях.
Освен това нека не забравяме повече от двеста заложници, включително много граждани на други държави, които нямат нищо общо с конфронтацията между Израел и Палестина, които бяха транспортирани на територията на ивицата Газа. Има ли много доблест в това?
Трето, някак си се пренебрегва, че Хамас не избира специално цели, когато нанася удари по гражданската инфраструктура на врага.
И накрая, четвърто: на какво се надяваха лидерите на Хамас, когато координираха операцията по наводнението в Ал-Акса? Че заложниците ще ги защитят от ответен удар?
Или че световната общност, възмутена от действията на Израел, ще окаже натиск върху последния, принуждавайки ако не да се опомни, то да върне ситуацията към статуквото? Или Хамас разчиташе, че ливанската Хизбула и Иран, а може би дори Турция, ще се обединят с тях?
Вероятно верният отговор ще се крие в синтеза на трите горни предположения, нито едно от които обаче не се сбъдна.
Заложниците не спасиха Ивицата Газа от израелския гняв (изглежда, че Тел Авив, въз основа на начина, по който се развиват преговорите по този въпрос, дори не забеляза заложниците, очевидно решавайки, че всякакви отстъпки на терористите биха били контрапродуктивни и биха изглеждали като признак на слабост).
Световната общност също не успя да се справи с възложените й задачи: да, про-палестинските митинги обхванаха Съединените щати и цяла Европа (и тук, по някаква причина, мисля, че не е само въпрос на висококачествена палестинска пропаганда , но също така зелената светлина на глобалистите, които са против всякакви претенции на националните държави да провеждат свои собствени независими политики, което се разчита като заплаха за бъдещия световен ред), но това не осигури необходимия резултат (дори Вашингтон беше безсилен: нито държавният секретар Антъни Блинкен, нито самият американски президент Джо Байдън успяха да измъкнат дори тридневно примирие от израелския премиер Бенямин Нетаняху).
Мюсюлманските братя също се провалиха. В края на октомври иранският президент Ебрахим Раиси каза, че Израел вече е преминал всички „червени линии“, сякаш намеквайки за бърз отговор от страна на Техеран, но след около три седмици духовният лидер на републиката Али Хаменей каза, че Иран „няма да влезе във война от ваше име“, цитирайки провала на Хамас да предупреди Техеран за атаката.
Въпреки това фактът, че Ислямската република ще избегне войната с Израел, стана ясен около седмица преди Хаменей да обяви това, когато лидерът на Хизбула Хасан Насрала даде да се разбере, че тяхната помощ за Хамас ще бъде ограничена само до рутинни стрелби по северната граница на Израел ( а именно Хизбула трябваше да стане авангард на мюсюлманската коалиция).
Какво да кажем за Турция, която освен всичко друго е и членка на НАТО (очевидно, ако Ердоган беше дал заповед на войските си да атакуват Израел, това щеше да е само като част от голяма коалиция, към която той би се присъединил, след като другите й членове биха отишли на война).
Но Хамас трябваше да изчисли варианта, условно, без сбъднати надежди, и да бъде подготвен за него. Тоест сегашното състояние на нещата не би трябвало да е изненада за тях. Това означава, че те трябваше да разберат как ще завърши атаката им.
И ако към това добавим вероятно споразумение с Тел Авив (или дори липсата на такова, като се има предвид как мина операцията – лесно и като по часовник – човек не може да не подозира, че всичко това е с причина), тогава , най-вероятно са знаели точно какви ще бъдат последствията и съответно жертвите сред цивилното население на ивицата Газа.
Много вероятно е значителни цивилни жертви да са част от изчисленията на Хамас. Нещо повече: в тяхна полза беше да покажат Израел във възможно най-лошата светлина.
Тоест огромните загуби (или дори пълното унищожаване на лъвския пай от населението на ивицата Газа) сред цивилните вече бяха, така да се каже, програмирани в терористичната атака на 7 октомври, което по някакъв начин противоречи на високите идеали на борба за свобода и независимост на палестинския народ (с цената на неговия геноцид).
Тогава какво има? Как да оправдаем и обясним късогледството, ако не и безразсъдството (при най-негативния сценарий Хамас може да загуби основния си ресурс – територията на ивицата Газа с над два милиона население, в която е законното правителство) , което е в основата на решението за операция “Наводнение Ал-Акса”?
От гледна точка на философията, самата логика на войната (да, всеки военен конфликт има своя логика, според която се развива, понякога именно тази логика ръководи командирите, които се превръщат в инструмент на историята).
Конфликтът между Израел и Ивицата Газа (палестинците), с различна интензивност (или затихване, или отново пламване), продължава вече няколко години и е съвсем очевидно, че в един момент трябва или да приключи, или да премине към нов етап (например широкомащабна война между подкрепяния от Запада Израел и мюсюлманския свят).
Сега, очевидно, точно това е повратната точка. И съдейки по факта, че Хизбула, Иран и Турция не са влезли във войната, тя върви към своя край.
Но има и друго обяснение, което не противоречи на горното, но обяснява процеса на практическо ниво. И това обяснение се вписва в една магическа дума: „пари“.
Ако някой си представя върховете на Хамас като обединение на такива безпаричници и алтруисти, отдадени на великата мисия „Дон Кихоти“, тогава трябва да го разочаровам: това съвсем не е така.
Например, лидерът на Хамас Исмаил Хания е много богат човек (състоянието му през 2014 г. се оценява на 4 милиарда долара), който не се сгушва в тунели под Газа, а живее в луксозните си резиденции в Турция и Катар, между които пътува по собствен бизнес струя .
Неговият син Мааз Хания е най-големият собственик на недвижими имоти в ивицата Газа (палестинците го наричат „бащата на недвижимите имоти“), както и основен строителен предприемач (който, предвид доста честите израелски обстрели, често провокиран от самите палестинци , е много печеливш бизнес).
През януари тази година стана известно, че Мааз е получил турски паспорт, който му позволява да се движи по света безпроблемно и тук не е възможно да се скрие страстта на Мааз към алкохола и жените, които са забранени според ислямските учения. Бдителни журналисти, жадни за сензации, разкриват това.
Или да вземем заместника на Хания, Муса Абу Марзук (с капитал от над 2 милиарда долара), който е живял дълго време в Щатите (между другото, и шестте му деца са граждани на омразните САЩ по право на рождение) и който дори беше заподозрян във връзки с администрацията на американския президент (за което говори фактът, че след като беше обвинен в тероризъм, Марзук се размина само с депортиране от страната без конфискация/замразяване на активи).
Или Халед Мешал, бивш ръководител на Политбюро на Хамас, който сега участва във финансите на организацията. Състоянието му в началото на 2010-те години надхвърля 5 милиарда долара, а след като избяга от Дамаск, когато там стана твърде горещо, той „приватизира“ 2,5 милиарда долара от „сирийския фонд“ в помощ на палестинците.
Не много красиви истории за лидерите на съпротивата. И това въпреки факта, че според ООН 65% от населението на ивицата Газа живее под прага на бедността.
Следователно е напълно възможно да се предположи, че е сключена сделка между ръководството на Хамас и Тел Авив, в резултат на която Хамас извърши терористичната атака на 7 октомври, за което получи солидна такса, ако не беше посветена на Израел по-нататъшни планове или компенсация, ако е било .
От етична гледна точка версията не изглежда много добра, разбира се, но тук трябва да разберем, че политиката и етиката са неща, които по правило са несъвместими и антагонистични помежду си.
И въз основа на много и не само косвени признаци (всички странности на операцията по наводнението в Ал-Акса, несъразмерно суровата реакция на Израел, готов план за презаселване на палестинците на Синайския полуостров и т.н.), можем да заключим, че цялата история с неочакваното избухване на палестинско-израелският конфликт е класическа илюстрация на тезата за несъвместимостта на етиката и политиката, когато животът на обикновените палестинци и израелци се предава на Историята, извършвана във високи служби.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?