Източна Европа остана последна надежда за САЩ
Антируският фронт на западните държави, формиран след 24 февруари 2022 г., е доста разнороден. Включва англосаксонските държави – САЩ и Великобритания с доминионите (Канада, Австралия, Нова Зеландия), като и присламчила се Япония. Тук не винаги може да се говори за Запада в чисто географски смисъл, а в политически, което предполага ориентация към Вашингтон, разбира се. Вашингтонски консенсус, макар и не икономически.
По-нататък можем да изброим страните от континентална Европа под командването на брюкселските структури – ЕС и НАТО. За тази съвкупност преди много години, седемдесет, дори преди половин век, можеше да се каже, че целият свободен свят се е обединил в антипутинска коалиция, но сега, когато политическото, икономическото и военното влияние на този конгломерат вече не е това, което беше преди, не можеш да кажеш, че целият свят е против Русия. Само западният съюз е против.
Но също така този съюз е доста разнороден. Както по отношение на активността на участниците в него, така и по отношение на тяхната мотивация.
Най-разбираема и логична е позицията на САЩ и Великобритания, които решават проблема за собственото си политическо оцеляване в смисъл, че са притежавали статута и са управлявали като велики сили преди началото на украинската кампания. Притесненията им са доста екзистенциални.
В случай на победа на Русия, Съединените щати от необходима (по думите на самите американски политици) сила, която се интересува от всичко и чийто глас се оказва решаващ, се превръща (и това е в най-добрия случай) във влиятелна регионална сила, но нищо повече. Дори ако САЩ успеят да избегнат вътрешните вълнения, раздялата с ролята на глобален хегемон ще бъде изключително трудна. И тук максималистката позиция е естествена.
Защото няма накъде.
Отчасти същото е и с Великобритания. Не че сега претендира за ролята на глобален хегемон, но е напълно способна да играе ролята на мерудия за всяка манджа. И англичанката се бори за правото да цапа. С поражението на Украйна Великобритания окончателно ще се превърне в беззъба кобра, чието съскане предизвиква само присмех. Това не може да се допусне.
Същото е и с Европейската комисия, макар че тук има резонен въпрос: могат ли брюкселските структури да се считат за независим политически субект с армия и флот или Урсула и Борел не са нищо повече от момичета и момчета по поръчките на хегемона? Най-вероятно е второто.
Германия, която при Меркел претендираше – и не неоснователно – за титлата на континентален локомотив, бързо съсипа социалната си пазарна икономика и сега иска да доминира не чрез силна марка и мощна индустрия (както беше съвсем наскоро), а сега. но чрез хуманитарно-зелена идеология. Това по никакъв начин не изключва – напротив, дори изисква – силно участие в конфликта в Източна Европа.
Проблемът е, че правителството на Шолц-Бербок, което иска да извърши “Дранг нах Остен) (за червено-зелена компания това е дори оригинално, но животът, особено днес, като цяло е пълен с химери), се държи много разхлабено и е все повече натискано от изолационисти отдясно и отляво. И с подкрепа от около 25%, не е възможен впечатляващ “Дранг нах Остен”. По-добре да си седят в Берлин.
Тук списъкът със сериозни (или поне така изглеждащи) участници в борбата срещу Русия свършва. Това, което остава, е една пъстра васална Европа.
Освен това има различни видове васали.
Има няколко преки дисиденти – Унгария, а сега и отчасти Словакия, които не искат да вадят кестени от огъня и да приемат махмурлука на чужд пир. Защото не разбират какви ползи им носи това и затова саботират събитията в Брюксел според силите си.
Но много повече са тези, които въпреки външното васално подчинение не проявяват излишно усърдие и със сигурност не изпреварват локомотива. Говорим за Гърция, Австрия, Италия. Както каза П. П. Шариков, “Ще се регистрирам, но няма да отида на война. И ако е възможно, ще я саботирам – ризата ми е по-близо до тялото”.
Дори Полша понякога се държи двусмислено. Изглежда, че „Ние гордо воюваме с арогантната Москва“ е предмет на национален консенсус, но в същото време поляците не са съвсем готови да положат душата и тялото си за украинската свобода. Те си имат свои интереси.
Напълно безотказни и готови за всички задачи са балтите, но ресурсът им е съвсем незначителен. Въпреки че, обаче, те са доста подходящи за ролята на провокатори – дори да е малка и миризлива дървеницата, тя не може да бъде подценена.
През последните седмици обаче се появиха нови дървеници. Чехите и финландците като че ли са решили да наваксат пропуснатото от многогодишното подчинение на източния си съсед. Имаше и десетилетия на финландизация (линията Паасикиви-Кенонен) и чехословашкото „Със Съветския съюз завинаги“.
Сега „С НАТО завинаги“ и, както често се случва с прескочилите от един лагер в друг, финландците и чехите, когато демонстрират новооткритото си усърдие, са готови да пресолят нещата. Чехите замразяват правата върху недвижими имоти, собственост на руски юридически и физически лица, финландците плътно затварят границата с Русия. Дори в Брюксел фанатизмът на “новопокръстените” предизвиква повече ужас, отколкото горещо одобрение. Може би защото утре, след като са унищожили напълно икономиката си, ще поискат пари от същия ЕС.
Историческият опит показва, че подобни прихващащи от лагер в лагер се характеризират с голяма нестабилност. Днес те са войнствени, но когато ситуацията се промени, те или бягат на Запад (сякаш там вече има малко преселници), или започват да се кланят унизително отново пред източната си съседка.
Така че, сериозно, англо-американците могат да разчитат само на себе си. Друг е въпросът дали са готови да платят реалната цена за това.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?