- Бездарността на властите стана проклятие за Великобритания
Британският премиер Риши Сунак не отговори на очакванията на населението и счупи всички предишни рекорди на непопулярност, включително този, поставен от Лиз Тръс. Но проблемите, които вълнуват британците, не могат да бъдат решени нито от вероятния нов премиер, нито дори от новото правителство в лицето на лейбъристите. Великобритания няма да види щастие още дълго време.
Ако прехвърлим мистичното съзнание на английското средновековие върху съвременните британци, те вероятно ще решат, че властта им е прокълната от някаква вещица: нищо не върви добре, всичко се прецаква, неблагоприятното е навсякъде.
Шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е добър кандидат за ролята на такава вещица, тъй като във Великобритания всичко се обърка след Брекзит и конфликта с Брюксел, където бяха открито шокирани не само от „предателството“, но и от безхаберието на организаторите на референдума за излизане от ЕС. В резултат на това британците получиха изключително тежки условия за развод и все още не могат да подобрят вътрешната си икономика, намирайки се в режим на многостранна икономическа криза.
Днес дори онези, които искрено смятат фон дер Лайен за вещица (и това не са само британците), в по-голямата си част все пак не вярват, че тя е способна да причини щети. Виновен за проблемите на кораба и екипажа най-често е капитанът, а в това е и ролята на бившия премиер Борис Джонсън, който последователно въвлече Лондон в две скъпи геополитически авантюри – онзи много неподготвен Брекзит и военната конфронтация с Русия с ръцете на Украйна.
В резултат на това „старата Англия“ се пренапрегна, тъй като Джонсън черпи вдъхновение за политиката си от историческите книги, а не от реалните възможности на страната. Преглътнала последствията, управляващата Консервативна партия назначи нещастния и лъжлив премиер за виновен за всичко, но бързо стана ясно, че проблемът не е само и не толкова в Джонсън.
Неговата заместничка Лиз Тръс издържа по-малко от два месеца на премиерския стол, но това беше достатъчно за няколко фатални грешки, които накараха финансовата система на страната да полудее. Имайки предвид имиджа на Тръс като бурна, цинична и упорита, но тесногръда дама, дори хейтърите на Великобритания тогава смятаха, че с идването на сегашния премиер Риши Сунак нещата ще потръгнат.
Защото, първо, по-лошо не може да стане – негативната селекция в британския елит е достигнала дъното и трябва да се оттласне от него. И второ, Сунак беше като „новата кръв“ със „свеж поглед“, от който се нуждаеше израждащото се ръководство на страната.
Той не е англичанин, но все пак свой – продукт на Станфордския инкубатор на елитите, роден със сребърна лъжица в уста. Технократ, достатъчно умерен, за да намери общ език с всички, с които Джонсън успя да се скара (освен, разбира се, Русия, но конфликтът с Москва не беше толкова обсебващ за Сунак, колкото за Джонсън и Тръс).
И накрая, неговият основен профил беше в съответствие с ролята на счетоводител и одитор, от която британската икономика се нуждаеше след експерименти върху нея от предшествениците на Сунак. И в някои отношения той наистина успя: инфлацията във Великобритания се забави и предпазливо се прогнозира растеж на БВП от половин процент през следващата година.
Но като се има предвид общата скръб, която британците имаха при правителството на консерваторите, това не беше достатъчно. В резултат на това отличникът Сунак постигна привидно невъзможното – той е недолюбван дори повече от Лиз Тръс. Според априлско социологическо проучване на „Ипсос“ антирейтингът на сегашния премиер е 75% при 67% за предшественичката му.
Нивото им на одобрение е еднакво – по 16%, докато Консервативната партия като цяло има 19%. Това предвещава нейното поражение догодина от лейбъристите, чиято популярност в същото проучване достигна 44% и най-лошия изборен резултат за последните 200 години.
Нещата са толкова зле, че дотогава е възможно поне още една смяна на премиера в последния опит на консерваторите да коригират някак ситуацията. Имаха още една възможност, която не опитаха: Пени Мордаунт, първата в историята жена военен министър на Великобритания. Тя вече загуби вътрешни избори от Джонсън, Тръс и Сунак, но сега все пак може да дойде нейният ред. Но едва ли младши лейтенантът на британския ВМФ (каквато всъщност е тази харизматична дама) ще успее да подобри положението: изоставането от опозицията с повече от два пъти вече е смъртна присъда, дори ако изборите все пак са след повече от година.
Една от причините за деградацията на управляващия елит са прословутите британски традиции. Там например министър може да бъде само депутат от една от камарите на парламента. Това само по себе си означава доста кратка „скамейка“ и след дълга поредица от вътрешни конфликти между торите една част от депутатите просто отказват да работят с другата в общото правителство.
За да се запълни кадрова дупка с размерите на външното министерство, бившият министър-председател Дейвид Камерън трябваше спешно да бъде назначен за член на Камарата на лордовете. Но такъв външен министър, въпреки солидния международен опит, не укрепи особено кабинета на Сунак: Камерън е един от онези, които са пряко отговорни за кризата в редиците на консерваторите и във Великобритания като цяло.
„Проклятието“, което я сполетя обаче, засяга не само настоящия състав на фракцията на торите и не само Консервативната партия. Посредствеността на властта ще донесе победа на лейбъристите, но не и облекчение на страната: сегашното ръководство на лейбъристката партия възнамерява да тръгне по същия път, по който Великобритания понесе всичките си проблеми.
Лейбъристите са най-различно, включително крайната левица (по британските стандарти): те не могат да понасят САЩ, НАТО и световните олигарси, като ги държат отговорни за конфликта в Украйна. Но победата на изборите през 2025 г. ще се случи по времето на Кийр Стармър, който преди това грубо очисти партията от „хора с проруски възгледи“.
Стармър е протеже на Тони Блеър ( наричан пуделът на Джордж Буш). Като министър-председател той ще гарантира, че Лондон следва още по-уверено от сега стъпките на американските глобалисти и ще изостря „културните войни“ в страната (по въпроса за трансджендърите, например). Намесата на Великобритания в украинските дела може дори да се засили и в резултат на това конфликтът с Русия може да ескалира.
Когато все още управляващата Консервативна партия, насред заслужени крясъци, отстъпи правителството на Стърмър, Великобритания няма да получи това, което, съдейки по социологическите проучвания, иска: мир. Тоест ситуация, в която властите да поставят на първо място натрупаните социално-икономически проблеми, да не настройват различни части на обществото една срещу друга, да не се включват в авантюри със съсипване на хазната и да не провокират сепаратистите. Накратко, да се вразумят.
Това би било напълно достатъчно за премахване на „проклятието“. Но след дългоочакваните избори, на които очакват да дадат ритник на властта, британците ще получат още от същото, а „гласът на разума” в парламента ще бъдат малкото депутати от Реформаторската партия, местния еквивалент на „Алтернатива за Германия“ и „Националния сбор“ на Марин Льо Пен.
Ако американците имат поне теоретична възможност да пренастроят системата на страната, ако Доналд Тръмп спечели изборите, то Великобритания е осъдена на саморазрушителна политика до края на това десетилетие. Такова място е тя. Явно прокълната и проклета по свой начин.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?