Спомням си едно време, по социализма, как всяка една промяна се обсъждаше месеци наред. Как се възмущавахме от промените в образованието /които на фона на днешните си бяха чиста козметика/, как обсъждахме, че от 2 ст., токът е станал 3 ст. и се възмущавахме. Мечтаехме за банани /аз лично мразя банани, ама много хора ги обичат/, мечтаехме за мандарини и портокали извън Коледа, мечтаехме за шоколади от Швейцария /а имаше толкова хубави български, с фъстъци, фин млечен и т.н./, мечтаехме за маратонки от чужбина /а си имахме български, май “Ромика” се наричаха/.
Много неща тогава ни дразнеха. Привилегиите на партийците. Правилните мнения, които ни налагаха. Това, че не можехме да пътуваме навън. И си мечтаехме….
Е, да пази Бог да се изпълнят мечтите. Налази ни демокрацията, и докато ние крещяхме за свобода и демокрация по площадите, предателите от Държавна сигурност и просто едни амбициозни и безскрупулни момчета и момичета ограбваха всичко, което бяхме построили за 45 години. Надявахме се трудностите да преминат, но влизахме от катастрофа в катастрофа. Първоначално материална, а след това духовна. Израснаха две поколения, които нямаха ценности. На които родителите им бяха в чужбина да печелят пари, а те израснаха при баби и дядовци. Или само с един родител. Израснаха поколения, които не знаеха какво е преди и смятаха ограбването на България за нормално, които не бяха научени на критично мислене, на морал, на ценности.
Сега сме бедните богати. Когато си напълниш количка в Кауфланд с лъскави отровни боклуци, остава усещането за някакъв просперитет. Макар да знаеш, че купуваш трето качество, обвито в лъскава опаковка. Накратко – л…о в целофан. И плащаш два-три пъти по-скъпо от например германците за същата стока в Германия, при пъти по-ниска заплата или пенсия тук.
В България се създаде една класа усвоители. От обществени поръчки, покрай политиката, рядко някой толкоз безценен кадър, че да получава достойно заплащане. И то предимно в София и големите градове. От външна страна всичко изглежда добре. Много коли /е, повечето стари и втора употреба/, народът пазарува като луд по магазините, кафенета и ресторанти са пълни. Докато не съдереш завесата и не видиш едно общество на доизживяване, разруха и липса на морални и национални ценности.
Толкова сме свикнали с мутрите, мафията, корупцията и унищожението, че към всеки следващ случай се отнасяме все по-безразлично. Седнали сме на буре с барут и безучастно пушим и гледаме хоризонта. И само малцина виждат какво се случва, но не могат да събудят заспалото стадо.
В историята и политиката има логика. И по всякаква логика, скоро България няма да я има!
Елена Гунчева-Гривова
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?