- След разрива в ДПС: в статуквото се появи голяма пукнатина
- Въпросът е дали избирателите ще се възползват или отново ще си останат вкъщи
Очаквано мутрата Пеевски успя да грабне етикета ДПС и по този начин спечели предимство в надпреварата с формацията на Ахмед Доган. Сега името и абревиатурата ДПС ще е актив на Делян Пеевски, а опонентите му ще трябва да разчитат най-вече на разпознаваемите си лица в своята кампания, която няма да е лесна.
Пеевски спечели предимство, но цената е висока
Но цената на това предимство е висока за Пеевски: постигна го, потвърждавайки най-сериозните критики на своите опоненти. А именно, че разполага с неформален и нелегитимен контрол върху уж независими институции като ЦИК и ВАС, които в крайна сметка обслужиха неговите интереси.
ЦИК в случая е по-малко отговорна/виновна, защото тя поне опита да вземе принципно и правно издържано решение. Това решение трябваше да е ДПС да не се яви като партия или коалиция на тези избори, защото в момента Движението е блокирано. То има двама равноправни председатели, които спорят помежду си. А другите органи, които биха могли да разрешат тези спорове, не могат да съберат нужните мнозинства за това. Така на практика ДПС не може да изрази единна и непротиворечива воля по въпроса за участието му в изборите: председателите внасят противоположни предложения и оттеглят предложенията на другата фракция. В такава ситуация ЦИК беше права да не допуска ДПС за участие в коалиции.
ВАС загърби този централен проблем и на основание, че Пеевски е подал по електронна поща заявление преди Чакъров, даде името и регистрацията на ДПС на ползвателя на модерни технологии. Да оставим настрана факта, че електронното заявление на Пеевски е било “голо” – без съответните подкрепящи документи, които се изискват по закон. Да оставим настрана и другия факт, че то е подадено преди официалния час за подаване на заявления. (Ако хората на Доган бяха избрали високата технология и бяха изпреварили електронно Пеевски, най-вероятно ВАС щеше да използва споменатите дефекти, за да реши не в тяхна полза.) Целият проблем е друг – ВАС просто си затвори очите за липсата на ясна воля от ДПС като партия за участието ѝ в парламентарните избори. “Първият по време” не може да вземе цялата партия чрез регистрацията ѝ – това си е просто рейдърство, пък било то и съдебно облечено.
Слабостите на решението на ВАС веднага станаха ясни, когато Чакъров – този път първи по време – внесе искане за оттегляне на регистрацията на ДПС. Има такава процедура по закона и тя е отделна от регистрацията – партиите имат повечко време да размислят и да променят решението си. Ако се следва логиката на ВАС, “първият по време” пак трябва да спечели и Пеевската коалиция да загуби ДПС. Тепърва ще видим какви процедурни хитрини ще измислят в ЦИК и ВАС, но може да се предвиди, че при казуса с оттеглянето “вторият по време ще е първи по право”.
Седем причини за неизбежните промени
Тази история щеше да е комична (то тя си е комична), ако нямаше доста трагични последици за българската политика. Разпрата в ДПС е безпрецедентна и тя ще доведе до съществени промени в политиката поради следните причини:
– Безвъзвратно се урони репутацията на ДПС и претенцията му да участва във властта открито става все по-незащитима: Скандалите всъщност потвърдиха най-тежките обвинения срещу лидерите на ДПС – Пеевски и Доган. Скандалът със 150-те милиона лева кредит за Вълка е съвсем реален и трябва да се разследва. Ахмед Доган веднъж мина метър с милионния си хонорар: тогава обаче, понеже Пеевски беше на негова страна, “независимите органи” взеха решение в полза на философа хидроинженер. Аргументът беше, че конфликт на интереси няма, защото хонорарът за строеж на язовир е по договор отпреди влизането в сила на закона за конфликт на интереси, макар че е получен след влизането му в сила. Един вид, първи по време, първи по хонорар – или нещо подобно. 150-те милиона за Вълка, с част от които Доган най-вероятно е купил пристанище и електроцентрала, както сигурно и други екстри, правят хидроинженерната история да изглежда като детска порция. Пеевски обаче също затвърди негативната си репутация на човек, разпореждащ се с държавни институции, които с фантастично нелепи аргументи решават все в негова полза. Всъщност, печелейки името ДПС, Пеевски загуби голяма част от претенцията си, че е нормален политик, който има място в управлението на страната;
– Електоралната тежест и на двете ДПС-та ще намалее: Този скандал в ДПС няма как да не разколебае част от електората им. Още повече, че нито една от двете страни в конфликта не е политически или морално безукорна. Всъщност избирателите на ДПС ще чуват от своите това, което досега са чували само от най-големите си опоненти. “А може би всичките критики са били верни” няма да е много труден за достигане извод;
– Идеята Борисов и Пеевски да са близо до самостоятелно мнозинство в парламента пропада: България отиде на шестите парламентарни избори, за да могат Борисов и Пеевски да са близо до мнозинство. И те наистина бяха, като Пеевски дори беше осигурил това мнозинство с шест-седем души от “Величие”. Но Ахмед Доган дръпна спирачката на този управленски проект, като разцепи ДПС. И Доган, и Борисов всъщност правилно прецениха, че подобно управление ще е пагубно за партиите им. Но Бойко Борисов не можеше да откаже на Пеевски и предложи правителството на малцинството, а Доган събра смелост и развали готовата работа. Той беше и допълнително мотивиран от прокурорския и полицейски натиск, който Пеевски предприе срещу хората му, за да подкрепят управлението ГЕРБ-ДПС-“Величие”;
– Борисов и Пеевски продължават да са тандем, но идеята да управляват открито заедно е все по-невъзможна. И досега интересите на Пеевски и ДПС са били защитени добре от ГЕРБ, независимо от непрякото участие на Движението във властта. Но сега, когато ДПС-Пеевски ще е най-много с половината от електоралната тежест на Движението, самият Пеевски започва да се превръща в още по-голяма тежест за Борисов – сериозна репутационна цена срещу малък електорален позитив. Пеевски разбира ясно, че става уязвим и заобиколим. За да се противопостави на тази тенденция, ще търси да засили влиянието си в ГЕРБ. Колкото и парадоксално да звучи, ГЕРБ може да са пред разкол по въпроса Пеевски, подобно на ДПС. Мълчанието на Борисов и невъзможността му да заеме ясна позиция са израз на трупащото се напрежение. Не само той не говори, но и основните лица на партията са млъкнали. Това вероятно е затишие пред буря;
– Негативите на модела на управление Борисов-Пеевски отново беше припомнен: Използването на институции за партийни и корпоративни интереси е слабостта на този модел. Пеевски не се посвени да впрегне институциите, за да реши вътрешнопартиен конфликт. Представете си пък как ще се действа, ако въпросът е за милиардите за магистралите и държавните поръчки като цяло. Докато държавни институции са завладяни, бизнес средата в България няма как да е добра – това е тежък воденичен камък, който страната носи;
– Възможността за идеологическо управление “Борисов-4” изчезва: ГЕРБ, ДПС, ИТН и малки играчи можеха да формират идеологическо мнозинство в този парламент, което да е хем евроатлантическо, хем анти-антикорупционно. В следващия парламент, за да участва в мнозинство, Борисов ще трябва да жертва или евроатлантизма (с “Възраждане”, БСП или нови играчи в тази ниша), или анти-антикорупцията (с ПП-ДБ). А може да се окаже, че парламентът е толкова раздробен, че никаква кохерентна конструкция не е възможна;
– Технократична формула: Партийни правителства или правителства на малцинствата стават още по-непостижими. Единствената формула, която може да има някакъв шанс за легитимност в раздробена среда, става технократичното управление, стъпило на експертна фигура и договорена програма. При всички случаи обаче ярка политическа фигура от ГЕРБ едва ли ще е премиер, а Борисов така или иначе не е вариант.
Картината не е отчайваща
Накратко, разривът в ДПС има доста важни последици: той обяснява не само защо отиваме на седми поред избори, но и какво може да очакваме след тях. Картината не е отчайваща – всъщност хората, които наистина искат България да е европейска, правова държава и свободна демокрация сега имат огромен шанс. В статуквото се е появила голяма пукнатина и тя няма как да се закърпи. Тази пукнатина може да се използва за сериозен, позитивен ремонт – или за срутване на системата. Пътят към срутването понякога е постлан с перфекционизма на свободните и мислещи хора, решили да останат вкъщи, защото не намират идеалната партия. Перфектното често е враг на доброто.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?