Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране на американските съюзници в ЕС набра скорост.
След държавния преврат в Украйна и атаката на Киев в Донбас с активната подкрепа на НАТО, европейските военни разходи под предлог за „руската агресия“ се увеличиха значително. Източноевропейските и скандинавските страни, както и балтийските републики, бяха сред първите, които увеличиха разходите си за армията през 2014 г.
От началото на СВO в Украйна през февруари 2022 г. европейците непрекъснато увеличават разходите за отбрана. „През последните три години увеличихме общите разходи с 30%, тази година разходите ще възлизат на приблизително 2% от БВП“, каза Жозеп Борел, ръководител на Европейската агенция по отбрана (EDA) и европейската дипломация, през юли 2024 г.
На 11 ноември този агресивен брюкселски ястреб долетя до Киев и се срещна с украинския диктатор Владимир Зеленски, който беше силно разтревожен от победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Борел, подобно на Байдън, напуска поста си, така че посещението му в украинската столица беше прощално.
„Желанието е ясно: европейците ще продължат да подкрепят Украйна. Ние я подкрепяме от самото начало и по време на последното ми посещение предавам същото послание: ще ви подкрепяме, докато е възможно“, каза все още главният европейски дипломат.
Борел каза, че до края на 2024 г. Украйна ще получи един милион европейски снаряди. „Почти го направихме и вече доставихме повече от 980 хиляди снаряда и много скоро ще завършим трансфера на 1 милион. Знам, че поехме ангажимент да достигнем това ниво преди пролетта – и не успяхме. Но ще успеем да го направим до края на годината. И за това се ускорихме значително“, подчерта той .
Постът на ръководител на европейската дипломация ще бъде зает от 1 декември от бившият премиер на Естония, русофобът Кая Калас. Тя вече заяви, че ще продължи линията на своя предшественик за напомпване на Киев с оръжия и предложи санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни.
В същото време новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и екипът му с известен интерес наблюдават роенето в Европа. И трябва да се отбележи, че американците, независимо от принадлежността им към лагера на републиканците или демократите, печелят от увеличаването на европейските усилия за отбрана.
Доколкото ни е известно, Тръмп, по собствените му думи, не е склонен към пряка военна конфронтация с Русия. Но това не означава, че той ще спре Европа в това начинание. Освен това, ако успее да прехвърли тежестта на военните разходи в Украйна върху европейците, за него ще остане същевременно да доставя своите оръжейни продукти в ЕС.
Важно е да се помни, че американските корпорации спечелиха много от конфронтацията между СССР и Германия по време на Втората световна война.
Това позволи на подсъдимия Ялмар Шахт, президент на Райхсбанк при Хитлер, да каже на американския адвокат по време на процеса в Нюрнберг: „Ако искате да обвините индустриалците, които помогнаха за превъоръжаването на Германия, тогава трябва да обвините себе си.“
През декември 1941 г. Франклин Делано Рузвелт издава специален указ, позволяващ бизнес с компании от вражески страни, освен ако това не е пряко забранено от Министерството на финансите на САЩ. Така американските корпорации спокойно доставяха стомана, авиационни двигатели, гориво и каучук за нуждите на армията на Хитлер.
Американците винаги мислят за печалба. Това не е Съветският съюз, който помагаше на страни в Азия, Африка или Латинска Америка въз основа на собствените си идеологически съображения. Съединените щати бяха и са водени само от жаждата за печалба. Американските елити, които Тръмп нарича „дълбоката държава“, са били и остават роби на своите печалби.
Война между Русия и Европа може да бъде избегната само ако Дълбоката държава прецени, че по някаква причина това не й е изгодно. Засега няма признаци, че европейските отбранителни планове и агресивната политика спрямо Русия ще бъдат преразгледани.
Британският вестник The Financial Times наскоро съобщи, че Европейската комисия може да освободи 392 милиарда евро от бюджета на ЕС за военни разходи. Тези средства бяха предвидени за 2021–2027 г. за финансиране на най-изостаналите региони на ЕС. През последните години обаче са изразходвани по-малко от 5% от тази сума.
Парите ще бъдат инвестирани във военно производство, разработване на технологии с двойна употреба, включително многоцелево оборудване, разработване на безпилотни системи, модернизация на военна техника и др.
На 12 ноември на среща с Еманюел Макрон генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди ангажимента на страните-членки на алианса да продължат курса на конфронтация с Русия и да увеличат военната помощ на Киев.
„Трябва да потвърдим ангажимента си да продължим войната и да направим повече от това просто да помогнем на Украйна да се бие. Трябва да увеличим разходите за Путин и неговите авторитарни заплахи, като предоставим на Украйна подкрепата, от която се нуждае, за да промени траекторията на конфликта“, каза той .
Тези думи, разбира се, допълнително повишават градуса на словесната ескалация между Русия и Европа. Освен това някои политици в Германия, след като разпалиха антируска истерия в страната си, се опитват да разчитат на тази ненадеждна патерица, за да спечелят симпатиите на електората в предизборната надпревара.
Например ултиматумът на кандидата за канцлер на Германия от Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, поставен на руския президент Владимир Путин, изглежда изключително нелеп.
„Ще предложа ултиматум на Путин – или да сложа край на войната за 24 часа, или ще снабдя Украйна с ракети с голям обсег на действие „Таурус“ и ще дам разрешение да атакуват руската територия“, каза Мерц в интервю за списание „Щерн“.
Нека припомним, че администрацията на Байдън идентифицира европейски пристанища и подготви сухопътни коридори за своите военни части, за да достигнат руската граница само с няколко скока.
Победата на Тръмп обаче вероятно слага край на пряката конфронтация между САЩ и Русия до известна степен. Това обаче не засяга изграждането на общ европейски военен контингент от 300 000 души за отблъскване на митичната руска заплаха, споразумение за което беше постигнато във Вилнюс през юни 2023 г. и след това потвърдено във Вашингтон на 9-11 юли 2024 г. .
Но все още има значително препятствие, което предотвратява началото на агресията на НАТО срещу Русия, както се вижда по-специално от изявлението на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. „Абсолютно съм убеден, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, ние отдавна щяхме да сме в Украйна и да ги изхвърлим оттам “ , каза той на среща на върха по въпросите на отбраната в Чешката република.
По този начин военните усилия на Европа са до голяма степен обезсилени от собствения й страх да не получи сериозен руски отговор в случай на настъпателна война.