Тръмп се подмаза на Иран

Тръмп предложи на Иран това, което там отдавна чакаха

Президентът на САЩ Доналд Тръмп за първи път в кариерата си заяви, че желае доброто на Иран и му предлага „ядрена сделка“. Алтернатива може да бъде военна операция срещу иранските ядрени съоръжения. Така Тръмп прави на Техеран предложение, което той да не може да откаже. Но в Иран това предложение се очаква от дълго време.

Съобщенията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще „разнесе Иран на пух и прах“ са силно преувеличени. Самият Доналд Тръмп заяви това, предлагайки на Техеран „ядрено мирно споразумение“, което ще позволи на Ислямската република „да расте и просперира“.

Нито едното, нито другото от това не се очакваше от Тръмп. Тоест и да разбие Иран на пух и прах.

Очакваше се Тръмп да ескалира конфликта в Близкия изток, дори до точката на пълномащабна война между Иран и Израел. Това е най-лошият сценарий. Очакванията се основаваха на факта, че Израел вече прави каквото си иска и с идването на Тръмп в Белия дом ще изгуби и последния си страх, тъй като Тръмп винаги и във всичко подкрепя Израел.

В най-добрия случай се очакваше Тръмп да направи същото, което направи през първия си мандат: да въведе нови антиирански санкции и да увеличи натиска върху Техеран, като същевременно категорично отхвърли всякакви сделки с него. Тръмп обича сделките, но има традиционно републиканско отношение към Иран – като част от „оста на злото“, която все още не е отговорила за атаката и завземането на посолството на САЩ през 1979 г.

В резултат на това „ядрената сделка“, която беше сключена при президента Барак Обама и работеше доста добре, беше анулирана от Тръмп през 2017 г. без алтернатива. И сега същият този човек внезапно предлага на Ислямската република да сключи ново споразумение, чиято същност изглежда същата като предишното: някои санкции се премахват от Техеран в замяна на изоставяне на ядрената му програма.

„Искам Иран да бъде велика и успешна страна, но такава, която не може да има ядрени оръжия“, каза Тръмп необичайно нежно.

Сега в изказванията на американския президент има повече негативизъм към Канада, най-близкия съюзник на САЩ, отколкото към Иран, техния отявлен враг.

Изявлението последва съобщения в медиите за друг “план на Тръмп”: да даде на Израел оръжие за атака срещу иранските ядрени съоръжения. Изглежда, че Тръмп е разсеял тази заплаха, но е много възможно течовете в пресата да са дошли от собствения му екип. Класическата тактика на “доброто ченге и лошото ченге” е била любима във Вашингтон при всеки президент.

Иран вероятно ще се съгласи с предложението на „доброто ченге“. Буквално всичко говори в полза на това.

Очакването за голяма и може би дори ядрена война в Близкия изток се основаваше на идеята за Иран като горда, мощна и добре въоръжена регионална сила, която няма да се остави да бъде обидена. Последната година показа, че има нещо нередно в този образ: или тя не е много горда, или не е достатъчно въоръжена, но редовно се оставя да бъде обиждана.

Вече няма съмнение, че главната цел на Техеран е да избегне на всяка цена да бъде въвлечен директно във военен конфликт, дори с цената на унищожаване на базовите му съюзници и сриването на геополитическите му амбиции.

Това е сериозна кандидатура за Нобеловата награда за мир: десетки сериозни причини да влезете във война – и десетки успешни избягвания на война. Израел обстреля иранска територия, уби ирански генерали, обезглави и на практика унищожи Хизбула, най-важното иранско прокси, и в същото време унищожи цялата шиитска военно-политическа инфраструктура в Ливан. И какво? И нищо.

В същото време Турция и нейните поддръжници успяха да свалят Сирия на Башар ал-Асад, основният съюзник на Техеран в региона. Така арабите и турците изглежда окончателно сложиха точка на проекта за „Шиитски полумесец“, за който иранците изразходваха огромно количество време, усилия, оръжия и пари.

И какво? Отново същото нищо: Ислямската република демонстрира истински будистка настройка за мир, примесен със сериозно толстоистко несъпротивление на злото чрез насилие.

Сегашният президент на Иран Масуд Пезешкиан изглежда като Котарака Леополд на голямата политика: той иска да преговаря и да бъде приятел с всички. Той не е главният в Иран – главният там е Рахбар, консервативният аятолах Али Хаменей.

Но ако „либералът” и „реформаторът” Пезешкиян стана президент, това означава, че точно от такъв президент има нужда Рахбар сега. В периоди, когато Хаменей се опитваше да постигне споразумение със Запада, като правило той издигаше иранските „либерали“.

Оказва се, че и сега се опитва. Игнорирането от страна на Техеран не само на отправените срещу него провокации, но и на наистина болезнените удари по интересите му се вписва в тази логика: аятоласите толкова много искат да постигнат споразумение „по добрия начин“, че избягват резки движения.

Това едва ли е свързано с факта, че Иран вече не смята САЩ за „глобалния Сатана“ и им е простил всичко. По-скоро онези, които твърдяха, че съвременният Иран е колос с глинени крака, се оказаха прави. Десетилетия санкции се отразяват тежко на икономиката, инфраструктурата се влошава, а от населението, недоволно от стандарта на живот, постоянно се очаква бунт. Намесвайки се във външни конфликти, Ислямската република рискува вътрешна нестабилност – затова и не се намесва.

Има още две причини, поради които Техеран вероятно ще се опита да постигне споразумение с Тръмп. Едната от тях Тръмп създаде сам, след като направи това, което се очакваше от него – подписа указ за нови мерки за икономическо влияние върху Иран, включително максимално възможното изолиране на иранския петрол. На Държавния департамент е наредено да „намали износа си до нула“.

Но в случая е фундаментално важно, че това е точно указ, а не закон, приет от Конгреса. Ако говорим за тактиката на Тръмп от 2017 г. – принципна блокада и дългосрочна обсада – тогава трябва да се приеме закон. И настоящият Конгрес би приел такъв закон. Но указът е полумярка, която лесно може да бъде отменена. И Тръмп почти директно казва, че ще го отмени, ако Иран е готов да преговаря.

Ако се постигнат споразумения и настъпи „разведряване“ в отношенията на Вашингтон с Техеран, недоволната страна ще бъде израелският премиер Бенямин Нетаняху. Не Израел като цяло, а конкретно Нетаняху: споразумението между САЩ и Иран за мирно съвместно съществуване не се вписва в неговите представи за това какво би било прекрасно.

Като човек и политик той вероятно много харесва популярния „информационен теч“ за плана, съгласно който Израел, с помощта на Съединените щати, унищожава иранската ядрена програма с военни средства.

Според теориите на конспирацията, не само Нетаняху, но и неговият другар Тръмп сега очакват Иран категорично да отхвърли новото „ядрено споразумение“, за да преминат към план „Б“. Но Тръмп досега показва подчертано отвращение към военните решения на конфликтите и ако не прави специално изключение за Иран, то тогава излиза, че само Нетаняху иска план Б. Това прави плана А – сделка с Тръмп – още по-предпочитан: ако Иран наистина искаше война с Израел, той щеше да я води отдавна.

Като цяло този подход е доста типичен за Тръмп, освен ако не смятате, че Иран е изключителен случай. Новият президент на САЩ не обича точно да постига конкретна цел и да се движи точно към нея – достатъчно е с действията си да предизвика някакъв ефект, който може да бъде представен като негова победа. Новата „ядрена сделка“ с Техеран е подходяща за това и нейното постигане е много по-вероятно от свалянето на иранския режим, целта, която Тръмп си бе поставил преди това.

Има обаче и друго обяснение за случващото се, според което Техеран изобщо не се е примирил с междинното поражение и все още е готов да се изправи срещу САЩ и Израел докрай, но точно сега се нуждае от пауза, за да довърши ядрената бомба, като по този начин гарантира сигурността си и сключи сделка със Запада при много по-изгодни условия.

Тази версия обаче е популярна предимно сред израелската десница и особено крайната десница, за които военна операция срещу Иран остава желано развитие.