ЗАКОН
3 неудобни въпроса към прокуратурата за снимките и записите на Борисов
Прокуратурата много се обижда, когато някой я разкритикува за прилагане на двоен стандарт при разследването на престъпления. И редовно се хвали, че не прощава и на хората по високите етажи на властта, ако те са нарушили закона. Реалността обаче я опровергава и отдавна никой няма илюзии за безпристрастността на разследващите органи. Затова и едва ли някой е останал изненадан, че държавното обвинение не видя нищо нередно в записите, в които глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, нарежда кой бизнес и политически противник да бъде ударен от независимите уж държавни органи. Нито пък се впечатли от чекмеджето с пачки евро и златни кюлчета в правителствената вила „Секвоя“. В случая забележителни са нелепите обяснения, с които прокуратурата се опитва да оневини премиера. Точно те повдигат неудобни въпроси за работата на самата прокуратурата.
1. Защо не бе открита Мата Хари?
Въпреки, че прокуратурата е отделила повече време да търси автора на кадрите с чекмеджето на премиера, отколкото да разследва неговото съдържание, така и не е успяла да установи коя е мистериозната дама, заснела снимките и видеото от спалнята във вила „Секвоя“. Констатирано е, че те са направени от „жена в черна рокля, без ръкави, с гривна на ръката, с тъмна коса, но поради лошото качество, както и поради това, че се касае за отражение, за експерта е трудно да определи повече детайли“. И толкова!
От прессъобщението на прокуратурата не става ясно дали тя е задала въпроса на премиера Бойко Борисов, който многократно публично намекваше, че знае кой го е злепоставил. Той например заяви, че става дума за „една прекрасна госпожа“, която го е посещавала във вилата, но не е проверявана от Националната служба за охрана и е успяла да вмъкне пари и злато за реквизит. На директен въпрос на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ дали жена, с която премиерът е имал връзка, е вкарала това в къщата му, Борисов взема дамската чанта на седящата до него шефка на кабинета си и казва: „Погледнете тази дамска чанта: Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли? Чакам те“. Аз й казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщата ми и сега тя знае, че има 15 минути, през които е необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон и отново идва в спалнята ми. Като Мата Хари.“
„Премиерът Бойко Борисов ще бъде разпитан след събирането на множество доказателства, за да може прокуратурата да стъпи на някаква база при задаването на въпросите“, обясняваше неотдавна наблюдаващият прокурор по делото Боряна Бецова. Ако се съди по крайния резултат, или тя не е посмяла да го попита коя е дамата, или премиерът лъже, като обяснява случката с някакви зловещи сценарии на КГБ.
Има още една възможност прокуратурата да научи коя е мистериозната дама – като попита НСО. Оттам вече опровергаха премиера за това, че при него влизат гости без проверка на багажа. Т.е. те би трябвало да знаят кой е внасял злато и пачки евро в резиденцията на премиера. Прокуратурата обаче се интересува от други детайли. „Изискахме материали от Националната служба за охрана (НСО) за броя на хората, които са охранявали обекта и са имали достъп до него между 2017 и 2019 г. Приблизително по списъците, които получихме, там са минали около 180 души, сред тях служители от охраната, техническата поддръжка, хигиенистите и др.“, твърди Бецова. Явно никой от тях обаче не е питан за тайствената дама. И разследването спира без обяснение.
Интересното е, че държавното обвинение изобщо не се интересува от автора на скандалните записи, в които премиерът псува и се саморазобличава в злоупотреба с власт. Никъде в съобщението на прокуратурата не се казва дали Борисов знае кой го е записвал, или пък разследващите да са направили опит да стигнат до човека по друг начин, например, с IP адрес на компютъра, от който е изпратен записът. Никакъв интерес не е проявен и към събеседниците на премиера, които стоят от другата страна на слушалката. Тъй като скандалът е с голямо обществено значение, прокуратурата би трябвало да покаже протоколите от разпитите по делото, както обича да прави в името на „прозрачността“. Явно в случая частният интерес е надделял над обществения.
2. Разследва ли се въобще съдържанието на записите и снимките?
Прокуратурата почти не обръща внимание на пачките евро и кюлчетата злато на снимките от спалнята на премиера. Тя се е задоволила с констатацията, че тъй като файловете не са оригинални – променяни са датите, на които са направени, не може да се установи дали банкнотите и златото са истински. Техническата експертизата обаче не е показала снимките да са манипулирани като съдържание – с фотошоп например. Така че по серийните номера на банкнотите, които се виждат, може да се разбере дали те са фалшиви и къде и кога са отпечатани. Още по-лесно е да се проследят кюлчетата злато чрез серийните номера. Прокуратурата обаче не се занимава с тези „подробности“.
Държавното обвинение е подходило също толкова лежерно и към съдържанието на аудиозаписите, където има директни доказателства за злоупотреба с власт. Пример за това е заключението на наблюдаващите прокурори, че няма каквото и да било въздействие от страна на министър-председателя във връзка с обвинението срещу бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който е подсъдим за злоупотреба с еврофондове за къща за гости. „Аз го предупредих !“, казва Борисов в записа. Прокурорите обаче не се интересуват той откъде е знаел и защо го е предупредил.
Според прокуратурата и хвалбите на Борисов, че е изпратил на частни компании и политически противници проверки от една или друга институция, са чиста лъжа. „Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд”, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно!“, казва премиерът в записа. Според прокуратурата обаче проверката на Комисията за финансов надзор срещу „Еврохолд България” през април 2019 г. се е случила без упражнено влияние от страна на премиера.
Прокуратурата отхвърля и самопризнанията на Борисов, че е искал да „изгори“ евродепутата Елена Йончева, която беше проверявана за къщи за гости на семейството ѝ. „Те ги показваха… С цветенца. Сега съм пратил полиция, ако се окаже, че там също като при Манолев не са ходили гости, изведнъж си разследваща журналистка, ама свекъра ти не го разследваш“, чертае плана Борисов в подслушания разговор. И в този случай прокуратурата отрича премиерът да е упражнил влияние, въпреки че проверката от МВР на въпросните къщи е факт.
Незнайно поради каква причина проверката на записите с гласа на Борисов се ограничава само до първия изтекъл в интернет. Изобщо не е разследван разговорът му с човек на име Валентин Василевич, за когото се подозира, че е бизнесменът Валентин Златев. „Ама с тия двамата Корнела и Радев… са големи сладури. И понеже навсякъде приказват, че ти си им основният гръб, хич не е приятно“, казва Борисов и продължава: „Ама ако искаш утре вечер, ако си тука, мини да ме видиш. Еее, когато ти е на кеф на тебе…Но мисля, че между редовете ме разбра, особено за…едната! Особено за едната!“. Тези му думи оставят впечатление за заплаха към едър бизнесмен, както и за задкулисни договорки.
Пренебрегнат е и записът на разговора на премиера с бившия председател на КС Борис Велчев, когато нарича „братиньо“. В него Борисов прави намек, че бившият ректор на УНСС Стати Статев е злоупотребил с държавни средства, за да си построи хотел в Гърция. „Четири милиона и половина станаха на 16 милиона и половина, щото трябва да му построиме и хотела“, казва премиерът по адрес Статев и допълва: „Аз му казах – утре ще дойда, ще ти дам парите, но паралелно с това вкарвам АДФИ и от хотела ти в Гърция дотука ще дойдат по това… Аааааа, викам, сладур такъв… ще ме притискаш!“. За всичко това прокуратурата остава глуха.
3. Защо прокуратурата се изживява като адвокат на премиера?
В скандала с пачките в чекмеджето държавното обвинение категорично отхвърля версията, че става дума за недекларирано богатство на премиера. За сметка на това обръща внимание за друга възможна хипотеза за снимките – „предположението, изложено от свидетели по делото, че приобщените видеозапис и снимки отразяват специално аранжиран интериор с вещи, с цел представяне на определен негативен образ на министър-председателя. Тази хипотеза е в унисон с други установени в хода на разследването доказателства“, казват от прокуратурата.
Точно тази версия лансира на няколко пъти, без никакви доказателства, премиерът Бойко Борисов, който вижда зад записите и снимките дългата ръка на КГБ. До Военноокръжната прокуратура обаче са изпратени материали по делото, от които следва да се установи има ли пропуски и нарушения при изпълнение на служебните задължения на служители на НСО, които охраняват премиера.
Някои моменти в разследването на прокуратурата повдигат въпроса дали обстоятелствата и фактите не се изкривяват в полза на премиера. Така, например, се оневинява репликата на Борисов, че заедно с главния прокурор Иван Гешев, шефа на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров и бившия финансов министър Владислав Горанов са се подигравали с политици от Германия, Унгария и Полша.
„Сутринта имах същия случай. И Влади Горанов, Сотир, Гешев (не се чува) по телефона и се смеят, а аз с такова удоволствие им обяснявам на колегата баварец, че вследствие на моята простотия всичко се случило. После на колегата унграец и колегата поляк. И накрая Гешев ми вика: „Абе, аз обичам да се правим на луд, ама Вие, господин премиер, май се правите много успешно”. Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно!“, разказва Борисов.
Този момент от записа е разтълкуван по интересен начин от прокуратурата. Кой знае защо разследващите например са решили, че става дума за разговор между българския министър-председател и премиерите на Унгария, Бавария и Полша в изричното присъствие на Гешев, Цацаров и Горанов. Така проверката установила, че разговор в такъв формат не се е състоял.
Държавното обвинение така се престарава да изчисти Бойко Борисов от всички грехове, че дори го оневинява за определението, което даде на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. „Просто Цвета да каже: „Аз съм проста кърджалийска ***** и не мога да правя разлика между масово изтребление и геноцид. Съобразете се с мойта простотия“. И така…“. В този случай прокуратурата държи да изясни, че обидните думи спрямо жената не са престъпление и тя не може да се занимава с тях.
Така премиерът Бойко Борисов успява да се измъкне невредим от поредната порция скандални записи, заради които във всяка нормална държава би си имал сериозни неприятности с правосъдието. Също както стана със записите за Мишо Бирата и „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“. Записите обаче ясно показват порочния начин, по който се управлява в България. И са безспорно доказателство за нефелността на органите, които са призвани да не допускат това да се случи. Докато това не се промени, България не може да претендира, че е демократична държава, в която властват правилата и законите, а не задкулисните договорки.
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Качваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.
ЗАКОН
ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
ЗАКОН
Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.

Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.

Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.

Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ЗАКОН
ВСС фалшиви дипломи, двойкаджии, смотани послушковци, корупция
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.

По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.

„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.

Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
