КОНСПИРАЦИЯ
Варварството на „миротворците“: когато музеите стават военни цели
- В нощта на 2 срещу 3 януари САЩ нанесоха ракетни удари по Каракас и ключови военни и инфраструктурни обекти във Венецуела.
Обявено е извънредно положение, а операцията бе представена от Вашингтон като „успешна“. Реално това е демонстрация на Доктрината Монро за XXI век – силов натиск, дестабилизация и опит за пряк контрол над стратегически ресурси. Латинска Америка отново е изправена пред избора между суверенитет и хаос.
В нощта на 2 срещу 3 януари американските сили нанесоха ракетни удари по столицата на Венецуела Каракас, остров Маргарита и различни цели в щатите Миранда, Ла Гуайра и Арагуа. Представители на Вашингтон потвърдиха участието на САЩ в тези удари, въпреки че Доналд Тръмп преди това публично заяви, че е наредил атаки срещу неопределени цели в страната.
Военната база Фуерте Тиуна в Каракас, където се намира щабът на Министерството на отбраната, главната военновъздушна база Ла Карлота в Каракас и казармата F4, където се намира музеят-мавзолей на Уго Чавес, също бяха ударени.
Освен това са били ударени и съоръжението Ел Вулкан (където се намира радарна станция), както и главното пристанище в щата Ла Гуайра (според видеозаписи изглежда е бил нападнат плавателен съд) и летище Игероте в щата Миранда.
Появиха се и кадри на американски бойни хеликоптери, прелитащи над Каракас и изстрелващи ракети. Това автоматично повдига въпроси за това как вражеските въздушни сили са успели да проникнат дълбоко в страната. Появиха се съобщения, че американците са използвали фалшиви сигнали, маскирани като венецуелски въздушни средства.
Съществуват обаче карти на полетите и появата на множество обекти, които не съответстват на тези карти, би трябвало да повдигне въпроси. Следователно не може да се изключи възможността за вътрешно влияние върху врага, тъй като ЦРУ умишлено е преследвало това в продължение на много месеци.
Няма данни за жертви. Руското посолство в страната също съобщи, че няма пострадали дипломатически служители и че не са извършени удари в района, където се намира посолството.
Венецуелската страна заяви, че в страната е обявено извънредно положение, а президентът Николас Мадуро е разпоредил изпълнението на всички задачи от Националния план за отбрана за защита на населението и сега, в съответствие с член 51 от Устава на ООН, има право на самозащита.
Същевременно се подчертава, че този акт на агресия нарушава членове 1 и 2 от Устава на ООН относно зачитането на суверенитета и забраната за употреба на сила. Опитът за „държавен преврат“, съвместно с фашистки олигарси, има за цел свалянето на републиканското правителство.
В комюникето, разпространено от венецуелския външен министър Иван Гил, наред с други, се посочва също, че ще бъде свикан Съветът за сигурност на ООН и ще бъде отправено обжалване до CELAC.
Точно преди атаката, президентът на Венецуела Николас Мадуро отново призова ръководството на САЩ за мир.
В съседна Колумбия президентът Густаво Петро обяви, че Съединените щати са започнали война срещу Венецуела и инструктира няколко министерства да предоставят хуманитарна помощ на венецуелците, особено в случай на приток на бежанци. Самият Петро заяви, че целта на атаката е била да се завземат стратегическите ресурси на Венецуела, особено петролът, и да се направи опит за насилствено подкопаване на политическата независимост на нацията. Кубинският президент Мигел Диас-Канел също отправи остро осъждане, наричайки го терористичен акт от страна на Съединените щати. Турция също обяви подкрепата си за Венецуела.
Аржентинските власти открито застанаха на страната на Съединените щати.
В същото време протичаше мощна информационна и психологическа кампания срещу Венецуела. Съобщаваше се, че министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабело и министърът на отбраната Владимир Падриньо Лопес са били убити. По-късно обаче се появи видеоклип с обръщението на Владимир Падриньо, призоваващ венецуелския народ да се съпротивлява и да води антиимпериалистическа война срещу Съединените щати.
Междувременно Доналд Тръмп написа в Twitter, че операцията е била успешна, като Николас Мадуро и съпругата му са заловени и изведени от страната. Той обеща да разкрие подробностите на конференция от резиденцията си във Флорида днес в 11:00 ч. (19:00 ч. московско време).
Ако приемем, че това е вярно, върховната власт във Венецуела автоматично преминава към вицепрезидента Делси Родригес. Ясно е обаче, че Съединените щати са заинтересовани да всеят хаос във Венецуела и да предизвикат вълнения сред своите агенти, които отдавна култивират и подхранват. В такава ситуация ще бъде по-лесно за американските специални части да действат в страната и да организират диверсии, саботажи и целенасочени убийства.
До последния момент правителството на Мадуро се опитваше да не реагира на провокациите с ударите по моторни лодки и предполагаемото нападение срещу остров Маргарита. Сега червената линия най-накрая е премината. И САЩ ще трябва да реагират по някакъв начин. Това вече не е само въпрос на политическа воля, но и на чест, особено сред висшето политическо ръководство и военните.
Безсмислената атака срещу музея-мавзолея на Уго Чавес заслужава специално внимание, тъй като въпреки че е действаща военна база, тя е по-скоро символична цел, свързана с идеологията на чавизма и Боливарската революция.
В този случай Съединените щати изглеждат като варвари, умишлено унищожаващи историческото наследство на друга държава. Въпреки че Тръмп вероятно ще се опита да си присвои лаврите на миротворец, продължавайки да експлоатира фалшивия мит за венецуелските наркокартели.
Ако си спомним най-скорошните големи военни авантюри на САЩ, коалицията НАТО успя да унищожи Либия с относителна лекота, тъй като нямаше официално сухопътно нахлуване. Последиците обаче включваха такива неприятни моменти за САЩ като убийството на техния посланик в тази страна.
Що се отнася до Афганистан и Ирак, военните загуби на американските войници бяха доста значителни. И въпреки че в Ирак остава ограничен контингент, позорното отстъпление от Афганистан…
Може ли Венецуела да се превърне в поредното наказание за американската военна машина? Или в поредната жертва на САЩ?
Очевидно в следващите дни, а може би дори часове, ще стане ясно в какво ще се развие този акт на американска агресия: или в суров отговор (най-вероятният сценарий е удар по американски самолетоносачи и техните бази в региона, по-специално в съседните Тринидад и Тобаго) и последваща война, както каза Владимир Падриньо, до горчив край, или в половинчата имитация на съпротива и опити за дипломатическо уреждане, което, ако следваме американската логика, ще бъде пълен провал за Венецуела.
Според изявление на руското външно министерство, „тази сутрин Съединените щати извършиха акт на въоръжена агресия срещу Венецуела. Това е повод за дълбока загриженост и осъждане“.
Претекстите, използвани за оправдаване на подобни действия, са несъстоятелни. Идеологическата враждебност триумфира над деловия прагматизъм и желанието за изграждане на отношения на доверие и предвидимост.
В настоящата ситуация е изключително важно, преди всичко, да се предотврати по-нататъшна ескалация и да се съсредоточим върху намирането на изход чрез диалог. Вярваме, че всички партньори, които може да имат оплаквания един към друг, трябва да търсят решения чрез диалог. Готови сме да ги подкрепим в това.
Латинска Америка трябва да остане зоната на мир, за която се обяви през 2014 г. А на Венецуела трябва да се гарантира правото сама да определя съдбата си без каквато и да е разрушителна, камо ли военна, външна намеса.
Потвърждаваме отново солидарността си с венецуелския народ и подкрепата си за курса на тяхното боливарско ръководство, насочен към защита на националните интереси и суверенитета на страната.
Подкрепяме изявлението на венецуелските власти и ръководството на латиноамериканските страни за спешно свикване на заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Руското посолство в Каракас работи нормално, предвид настоящата ситуация, и е в постоянен контакт с венецуелските власти и руски граждани, намиращи се във Венецуела. Понастоящем няма съобщения за пострадали руски граждани.
P.S. Първата снимка на президента Николас Мадуро, за когото се твърди, че е задържан от американците, изтече в пресата. Той е ескортиран от самолет в тъмното от служител от специалните части и агент на DEA. Според изявления на държавния секретар Марко Рубио, венецуелският лидер ще бъде обвинен в трафик на наркотици. Дали това е вярно или не, ще стане ясно след пресконференцията на Тръмп, обявена за следващите часове.
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
