Connect with us

АНАЛИЗИ

90те, тъмните години на Борисов!

Published

on

Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.

Смята се, че Борисов е използвал поста си като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а бившата му любовница, Цветелина Бориславова, е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Появата на политическата сцена на Бойко Борисов е резултат от намесата на силни икономически групировки.

Издигането на „момчето от народа”, оцветен първо в „червено”, а после в „синьо” и особено внезапната му, едва ли не магически сътворена кариера, не е случайно. Бойко Борисов е продукт на бившата номенклатурна класа, която превърна своята политическа власт в икономическа и възприе нова идеология, защитаваща социалните интереси на нейните представители, станали вече капиталисти, а много от тях и олигарси, забравили за съществуването на истинската лява идея, която доскоро са споделяли.

Припомняме показанията на Васил Костов – Кеца, приближен до бай Миле, дадени в съда по делото „Килъри”. Никой още не е образувал проверка по неговите показания, въпреки настояването му:

„Съдът дава възможност на подсъдимия Васил Костов да дава обяснения.

Подсъдимият Васил Костов: Аз искам да разкажа за Бай Миле, понеже съм му бил охранител, и за групировката СИК, за всички босове от СИК, включително и за Бойко Борисов, преди да стане главен секретар, какви са му били отношенията. Не е смешно, защото аз му бях охрана на Бай Миле и съм бил свидетел на разговори и на срещи на Бай Миле, и на други, някои от тях са починали, други са живи. Искам да разкажа отношенията на премиера Бойко Борисов с групировката СИК. Ще започна първо, че повече от разрешителните за оръжията, особено на охранителите на Бай Миле, бяха на фирмата на Бойко Борисов, на охранителната фирма “Ипон”. Виждал съм Бойко Борисов, Сретан Йосич, Бай Миле, Стоил Славов в сладкарница “Виенски салон”, която се намира на паметника “Левски”. И доколкото впоследствие разбрах, тоя Виенски салон май е бил на Венци Стефанов. Впоследствие разбрах, че там се обсъждало от групировката босовете да съберат пари да подкрепят Бойко Борисов да стане някакъв главен в полицията, да му се закупи с тия пари, да му се уреди висок чин.“

В книгата си Юрген Рот отправя срещу Бойко Борисов обвинения като: „Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.“

Неназован висш служител от ОЛАФ бил разказал на Рот за впечатленията си от България през 2007 година и бегло споменал, че за него Бойко Борисов е нещо като „политически Ал Капоне“. „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.

В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Юрген Рот, който през 2010 година издава втората си книга, в която отново става дума за България – „Гангстерска икономика“, твърди, че съществува подозрението, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че сега, когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат. На въпрос дали според него Борисов преследва не политически, а лични интереси, когато решава срещу коя престъпна групировка да насочи усилията си, той отговаря: „Ами определени случаи ме карат да мисля точно това. В България има големи престъпни групировки, които до днес никой не е пипнал и с пръст. Това са наистина могъщи мафиоти“.

Иван Славков разказва как всъщност се появява Бойко Борисов покрай Тодор Живков:

„ Ми обидно ми е, казвам ти. Защото ти не знаеш как се появи Бойко?! Аз бях в управителния съвет на застрахователното дружество СИК. Защото всичките мутри ме знаят кой съм. По спортна линия и не само по спортна. И Георги Илиев, лека му пръст, и брат му, нямаше техен рожден ден, на който аз да не съм централният гост. И така, седя с Тодор Живков ден, два, три, да кажем, след като му махнаха горе пазачите. Които не пазеха вилата, а пазеха той да не излезне някъде. Домашен арест. И пристигат горе посред бял ден и влизат Венци Стефанов и Пашата. „Заповядайте, какво ще пиете?“ И Венци тогава казва: „Другарю Живков, добре си живеехме при вас“…А те бяха бензинджии… „И сега виждаме какво стана, искаме да ви върнем малко от добрините, които сме видели, дайте ни една стая тук и ще имате 24 часа охрана.“ И така се появи Бойко там. Те не го пускаха да влезне вътре в кръчмата бе, сикаджиите, в кръчмата дето избиха бай Миле, Бойко седеше отвън да пази колите. После охраняваха и царя. Така се появи частната му охранителна фирма. И после е търсен такъв за главен полицай, който да снася абсолютно всичко на американците. Не на европейците.“ — Иван Славков, зет на Тодор Живков и дългогодишен председател на БОК пред БНР, 2010 г.

За миналото на Борисов свидетелства репортаж, публикуван във в. „Капитал“ на 27 ноември 1995 г. Предлагаме ви част от него.

„Година след създаването си известната със спорна слава застрахователна компания SIC (Security Insurance Company), или просто СИК, се вижда на четвърто място сред застрахователите и мечтае за приходи от милиарди. По повод на светлата годишнина застрахователите с борчески дух вдигнаха коктейл, който беше уважен от видни личности предимно от банковите и спортните среди. „Нас, вас и другите, които сме поканили, но не дойдоха, ни свързват истинско приятелство и сърдечна дружба“, прочете шефът на СИК Красимир Маринов – Маргин от лист, подвързан в алена папка. (Червеният цвят може да се окаже емблематичен за групировката, тъй като с него е оцветен и нейният символ.)

За контактите с медиите се нагърби инициативният Бойко Борисов, шеф на фирма „Ипон“ (ангажирана и с охраната на Тодор Живков). Той услужливо уведоми, че хроникьорите ще бъдат допуснати в салона за 15 минути – от 19, 30 до 19, 45 часа. Малко по-късно Борисов агресивно съобщи, че вълнуващият оглед се отлага, а продължителността му ще бъде намалена с 5 минути. Охранителният бос проведе кратък инструктаж: журналистите да се движат в стегната група плътно около Борисов, за да не обезпокояват гостите. Неизживеният екскурзовод подкара ентусиастите към светските забележителности на СИК- коктейла. Въпреки надеждите на фотографите да уловят с обективите си шефа на „Интергруп“ и едно от лицата на СИК Младен Михалев – Маджо, той се оказа недостъпен. Очевидци твърдят, че Маджо не е пожелал да бъде сниман. Някои волно изтълкуваха това като жест към Красимир Маринов – Маргина, който прочете с микрофон в едната и папка в другата ръка семпло приветствие. Словата на Маргина бяха чути от застрахователи, гравитиращи около Добромир Гущеров, банкери от свързаната с „Интергруп“ и СИК Първа източна международна банка (ПИМБ), шефове на банка „Моллов“, Елит-банк, „Славяни“, Обединена българска банка (ОББ), Стопанска банка, ТСБанк и БРИБанка.

Намек за политическо представителство беше присъствието на Соломон Паси, либералката Светлана Шаренкова, ексминистъра Христо Тотев и Иван Славков, който се раздели с движението „Напред, България“ в полза на БФС. Медиа – компанията се оформяше от Петьо Блъсков, президент на пресгрупа „168 часа“, първия зам.-главен редактор на в. „Труд“ Николай Стефанов, Валентин Панайотов, директор на в. „Пари“, Атанас Свиленов, и. д. главен редактор на „Демокрация“, Явор Цаков, програмен директор на Нова телевизия, и бившия шеф на две радиостанции Радослав Янкулов.

Цяло ято от екипа на агенция „Балкан“ кръжеше около потенциалните си клиенти за пресконференции. Празника, за протокола, зачете и известният контактьор на „Мултигруп“ с медиите Бойко Драганов, главен секретар на групировката. Ку-ку-пейзажа допълни Петър Курумбашев.

„Вървим напред. Основният ни лозунг е Побеждавай, но винаги по правилата. „Застраховането е наука“, настоя дни преди коктейла изпълнителният директор Попов.

На самия банкет дим от пури полюшваше бели и розови балони. Светлини и мелодии от роял допълваха тортата с емблема „SIC“.

Явно е, че г-н Борисов може и да е позабравил тези „славни“ години, когато се наливаха първите милиони на групировките, но той е бил там с тях и от тях… Архивите са живи.

Хубаво е човек да помни откъде и накъде е тръгнал, и какъв е бил, и още повече никога да не го забравя, защото в противен случай рискува да стане мишена на присмех и подмятания, а това едва ли е желателно за един политик …

Атентат срещу приближени на СИК-31 март 1997 г. Взривеният-джип:

„Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов , който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.

Бомбената драма се разигра на улица „Раковски“ и бул. „Евлоги Георгиев“ около 8 – 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й „Опел Фронтера“ хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.

Взривното устройство било поставено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да сплаши човека от „Ипон“. Според очевидци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облечени с тъмни якета.“

Когато говорим за СИК нека си припомним и най-мотивиращата връзка – бизнесинтересите на ББ …

„Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.

В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки.

„Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.

„Борисов е свързан с най-големите представители на българската мафия. Това се отбелязва в поверително разследване за оценката на риска в страната, възложено от частна банка и публикувано от американското издание „Конгрешънъл куотърли“, което осигурява новини за дейността на Капитолия, където се намират американският Конгрес и Сенатът, предаде Инфо радио.

„Най-могъщият политик в най-новия съюзник на Вашингтон в световната война срещу тероризма – България е близък съратник на известни гангстери и е свързан с почти 30 неразкрити убийства в черноморската република“, твърди докладът. „Американското партньорство с 48-годишния Бойко Борисов е най-новият пример за политически компромис заради глобалната война на администрацията на Буш с тероризма, която кара Пентагона, ЦРУ и ФБР да се съюзяват с някой от най-корумпираните и агресивни световни лидери“, продължава изданието.

Според поверителното досие, събрано от екипи от бивши американски топполицаи за швейцарска финансова институция, Борисов е също считан за бизнеспартньор и бивш съратник на някои от най-големите гангстери в България.“

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending