Изчаквайки предишния клиент да бъде обслужен на касата и спазвайки растояние от повече от 1.5 метра, извадих бутилка вода, свалих маската си под брадичката и отпих. Прибирайки бутилката в чантата, чух: „Госпожо, сложете си маската!“. Обясних на касиера, че съм я свалила за момент, за да пия вода. „В магазина всички трябва да са с маски“ – отвърна касиерът. „Да, с маска съм, но я свалих само за да пия вода, а и разстоянието между мен и Вас е повече от 1.5 метра и много повече от други хора в магазина“ – казах аз. „Няма значение. Трябва да сте с маска. В магазина работи климатична инсталация“ – аргументира се продавачът. „Вие сериозно ли?!“ -попитах. „Разбира се, че е сериозен“ – обади се жената, обслужена преди мен, и злобно добави: „Длъжна сте да сте с маска!“
Платих покупките и излизайки от магазина чух: „Госпожо, а Вие не сте ли се научила да пиете вода през маската?“. Обърнах се и една млада жена с две дечица ми се усмихваше. Усмихнах се и аз. Пожелахме си хубав и усмихнат ден.
Страхът и паниката от вируса превъръща хората в зверове. Човек за човека е заплаха, враг, потенциален убиец. Но не всички. Има мислещи, разумни, интелигентни и човечни хора.
А си мисля в каква ли държава щяхме да живеем, ако така, както следим някой да спазва противоепитемичните мерки, в т.ч. и напълно безсмислените и нелогичните, всеки от нас следеше управниците да си вършат работата в интерес на хората. Защото са длъжни.
Разбира се, това се случи в Lidl.