Ако се вгледаме в историята на Intel, ще видим че тя направи пълен кръг. През 20-ти век тази компания извърши истинска революция на процесорния пазар. След това като голяма корпорация се реши на редица смели стъпки, за да оцелее в ерата на пробивните иновации. Днес, през 2020 година се налага със съжаление да наблюдаваме, как тази компания бавно затъва и нищо не може да направи. Влакът вече е заминал.
Бившият изпълнителен директор на Intel Анди Гроув е обичал да казва, че книгата „Дилемата на иноватора. Как заради новите технологии загиват силните компании“ на Клейтън Кристинсен е станала най-важната книга от всички, които той е прочел през последните 10 години. На корицата на Forbes ot 1999 година се виждат авторът на книгата Kлейтън Kристенсен и Анди Gроув.
И наистина Анди Гроув е жив пример на това, как голяма корпорация може да оцелее в ерата на пробивните технологии. Един от най-интересните примери в това отношение е когато Intel се решава на това, което компаниите твърде рядко се решават да направят: да започнат да произвеждат продукт, който носи съвсем малко печалба и по този начин изяжда нейните собствени продукти носещи висока печалба. Intel направи именно това. Става дума за започване производството на процесора Celeron през 1998 година. Той на практика канибализира Пентиумите и завзе 35% от целия процесорен пазар. Но най-главното е, че той свърши своята основна работа – отсече потенциалните конкуренти отдолу. Това е един наистина гениален ход.
Под твърдата ръка на Гроув Intel произвежда чипове за един персонален компютър, който съвсем скоро се появява на практика във всеки дом и на всяко бюро. Заедно с Microsoft компанията Intel става синоним на десктоп компютъра, пише Джеймс Олвърт в своята статия, в която обяснява как Intel е стигнал до днешната ситуация.
През 2005 година Гроув напуска Intel. Това става през същата година, когато Пол Отелини заема поста на генералния директор. Изглежда че се очертава благодатно бъдеще за Intel и едно много добро начало за Отелини. По това време компанията Apple, чийто бизнес са Mac компютрите, е на път тотално да се срине, но става единствения производител на десктоп компютри, който не използва х86 процесорите на Intel.
Но Apple сменя позицията и се обръща за процесори към Intel. На снимката по-долу се вижда как Стив Джобс кани Отелини на сцената Macworld, за да направи важно изявление.
В действителност, тази сделка между Apple и Intel се оказа по-важна за Intel, много повече, отколкото корпорацията можеше да си представи, но не за това, че Intel е запълнил поредния сегмент от пазара за десктоп процесори. А защото вече има бизнес отношения с компания, която мисли за бъдещето.
Отказът от производството на чипове за iPhone
Точно по това време Apple разработва устройство, което ще определи технологичния ландшафт на човечеството през следващите десетилетия – iPhone. Разбира се, компанията се обръща към своя нов партньор Intel за помощ в разработването на необходимите чипове.
Как реагира Intel?
За щастие сега вече знаем как. Имаме на запис интервюто на Отелини през последния месец като генерален директор на Intel. Ето какво е казал Отелини, когато е получил възможността да разработва чиповете за iPhone.
„В края на краищата ние нито спечелихме нито изгубихме от това как се отнесохме към тези неща. Но тогава светът беше съвсем друг. Трябва да се знае, че това беше преди появата на iPhone и никой не знаеше какъв ефект ще има от този iPhone… Все пак тях ги интересуваше точно определен чип, за който искаха да дадат точно определена цена и нито цент повече, А тази цена бе по-ниска от това, което пресметнахме, че ще струва един подобен чип. Нямаше как да предвидим успеха на iPhone. Сега като погледна назад вече знам, че тези наши пресмятания са били грешни. Но кой можеше да си представи че ще има такива големи продажби на iPhone?“.
Вземането на подобно решение в една голяма компания и сложно и редица действия на мениджмънта са довели до пропускането на тази възможност. Но Бен Топпсън описва тази ситуация по съвсем друг начин:
„Падането на Intel от крал на процесорната индустрия до обикновен наблюдател започна още през 2005 година. Въпреки че Intel имаше ARM лиценз за производството на XScale, компанията не пожела да се фокусира върху енергийната ефективност и предпочете да диктува своя енергиен дизайн на клиенти като Apple, докато разглеждаше техния iPhone, вместо да се опита да се приспособи към клиентите от този ранг (както направи TSMC)“.
Подобно на своя партньор Microsoft от времената на ерата на десктопите, Intel дотолкова се увлече от своя успех в парадигмата на персоналните компютри, че не можа да излезе от нея. Като се има предвид постигнатите успехи и добрия марж, Intel не виждаше необходимост да подлага под съмнение формулата на победата: интегрирането на едно място на разработката на чиповете и тяхното производство. Получава се така, че много обещаващи клиенти на Intel идват с някакво предложение, което според компанията не дава такъв голям марж на печалбата, какъвто Intel в момента има.
На процесорния гигант просто не му е интересно.
Ето така и бе изгубен клиент, който единственото, което предлагаше на Intel бе да произвежда чиповете за смартфоните iPhone.
На 10-ти ноември 2020 година всички видяхме как Apple обяви своите първи компютри Mac, базирани на собствените фирмени ARM процесори. Чиповете на Intel повече не се използват. Това е първата промяна в архитектурата на Mac от същата тази 2005 година, когато Apple избра да използва процесорите на Intel.
Сред редицата интересни и подробни ревюта на новите ARM чипове на Apple, впечатление прави една диаграма от ревюто на Anandtech:
Какво и е интересното на тази диаграма? Тя има поразително сходство с диаграмата, която бе показана преди 25 години от Клейтън Кристенсен през 1995 година в своята първа статия за пробивните технологии:
Може би самият Анди Гроув не е подозирал, че когато преди 25 години е написал тази статия като инструкция по какъв начин Intel трябва да продължи завоюването на пазара за персонални компютри, той всъщност е направил прогноза, какво в крайна сметка ще се случи с компанията, която самият той e основал – прогноза, 25 години преди това да се случи.
Пробивната иновация обхваща пазара чрез точно определен причинно-следствен механизъм, който Гроув така добре е успял да разбере. Идеята е, че иновацията започва отдолу и благодарение на това пазарът рязко се разширява. След това той прогресира много по-бързо, отколкото съществуващата технология.
Именно това даде възможност на Intel (и на Microsoft) да завоюват компютърния пазар. Въпреки че персоналните компютри са евтини, тях ги купува всяко домакинство и те се появяват на всяко едно бюро, така че в крайна сметка генерират повече печалба и дават възможност за повече разходи за R&D, отколкото продажбата на малък брой много скъпи сървъри, които могат да се видят единствено в сървърните помещения.
Съвсем по същия начин и първите опити на Apple да проектира чипове за смартфони не са нищо особено от гледна точка на електрониката и производителността на процесорите. Но това не е било необходимо – хората са били щастливи просто да имат компютър в джоба си. Apple започва да продава много айфони и тези продажби финансират много R&D – тоест, изследвания и разработки. По този начин процесорите за iPhone продължават да се усъвършенстват, да се усъвършенстват и да се усъвършенстват. В този случай партньорът на Apple – компанията TSMC сподели големия успех.
И накрая, на 10-ти ноември тази година двете линии на тази диаграма се пресякоха. За разлика от предишните случаи когато тези линии се пресичаха, когато Intel бе в ролята на иноватор на пазара на персоналните компютри, сега Intel е в друга роля. Вече е въпрос само на време, когато производителността на ARM чиповете ще отнеме и последното убежище на Intel – сървърния бизнес.
В какво се състои заплахата от М1?
M1 (A14) е заплаха за Intel и за AMD не защото Apple изненадващо възнамерява да погълне пазара на персоналните компютри. Изобщо не е така. Ръстът на пазарния дял на компютрите Mac в близко бъдеще едва ли ще превиши няколко процента.
Проблемът за Intel, а и за AMD е в това, какво точно е M1. За първи път от 15 години компания, която няма x86 лиценз, създаде процесор за потребителския пазар, който съвсем успешно се конкурира с х86 чиповете. Ако Apple запази или подобри своите позиции по отношение на Intel и AMD, то това ще бъде забелязано и от другите компании с ARM лицензи. Така например, Nvidia, която възнамерява да закупи ARM и само очаква решението на регулаторните органи, безусловно знае и вижда всичко това. Ако ARM успее да надмине х86, то цялата система WinTel ще стане толкова уязвима, колкото не е била от самото начало на ерата на персоналните компютри.
Досега на Intel и AMD не се налагаше да се безпокоят какво точно правят производителите на процесори, различни от х86. Но ако M1 (A14) и следващите процесори на Apple в различните сегменти започнат да откъсват дялове от х86 пазара, то това ще бъде забелязано от всички, включително и от ОЕМ производителите, които сега произвеждат компютри базирани на x86. Навремето Майкрософт поддържаше Intel, но при Сатя Надела софтуерният гигант рязко промени политиката си към облачните онлайн услуги. И ако Microsoft възнамерявам широко да интегрира Linux в своята собствена операционна система, то на него ще му е все едно дали бъдещето е пред Windows 10 за ARM процесори или пред х86 чиповете. Дългосрочната заплаха за Intel и AMD е загубата на маржа и пазарното влияние, ако x86 спре да се възприема като най-добрия процесор по подразбиране.
Може би новият чип M1 (А14) вече е започнал голямата трансформация на пазара.
Днешният процесор А14 в SoC M1 има четири бързи и четири икономични ядра. Но огромната производителност на ват дава възможност за добра мащабируемост на чипа. През следващите 12 месеца трябва да бъде представен следващия А15. Няма да се учудим, ако това се окаже процесор с от 6 до 16 бързи ядра. В продължение на още 18 до 36 месеца ние ще видим следващото поколение SoC с от 16 до 32 бързи ядра. Тогава вече ARM архитектурата няма да учудва никого със своите решения както в десктоп компютрите, така и сървърите.
Ето тогава Intel ще се почувства наистина зле.