“-Не бой се, Яно! Ще се справим. Няма да се дадем.
Няма да се оставим.
Лошото ще мине. И ази за ръчица ще те водя.
По твоя воля. Само се не бой, до мене стой.
Тук на близо. Очи ми да те виждат.
Ветрове няма да ни бутнат. И бури няма да ни отвеят. До сега саминки, от тука нататък – двамина.
И буйни водѝ няма да ни отнесат, и огън нема да ни изгори. Щото вече сме горели. Колко повече?!
– Не бой се. Как и аз не се боя. Сила имам и за тебе. Залък топлина.Коматец надежда.
Сол щом има у тая къща – живи сме.
И щом пукат дърва в огнището – всичко ще е.
Ще дойде време.
И слънце след тъмница.
И смях на дечица.
Само не бой се. “