Тия дни Атовете се сритаха в София, а магаретата тъй и не схванаха, какво се случва и дори не се поинтересуваха. По команда се обадиха само един-два проскубани екземпляра, които не са съвсем магарета, някои дори биха ги нарекли мекерета.
Атовете са американското и руското посолство, те са ясни. Обаче нищо особено не последва, като изключим факта, че ни припомниха отново нещо тягостно: всеки може да се вре в българските ни работи, да ни напътства, да ни подритва, сякаш си има вземане-даване с аборигени.
Сблъсъкът на посолствата бе някак вял. Всъщност, с пост във Фейсбук, руснаците се озъбиха на американците заради техни критики за корупцията у нас. Ето го съобщението, за пропусналите:
„Коректността и уместността на острите бележки във връзка с чувствителни за българското общество въпроси, особено в навечерието на парламентарните избори, предизвиква големи съмнения. Смятаме, че подобни менторски изявления, както винаги без конкретни доказателства, де факто хвърлят сянка както върху политически дейци, така и на функционерите на правосъдната система на Република България“.
Бре, мама му стара, какво става – нашите подлизурковци сигурно са се парализирали от тази неочаквана защита.
Ако ме питате мен, руснаците по-скоро иронизираха нашите управници, които са винаги готови някой да им изтегли ушите, а те да охкат сладостно, особено, ако това го правят американците. Обичайно се смята, че руснаците са грубияни и не си падат по тънките шеги, но и това не е сигурно, тях трудно можеш да ги разбереш – Тютчев („Русия с ум не ще прозреш“) и пр.
Във всеки случай, изявлението на посолството втрещи магаретата от яслата, поне тях със сигурност, и те зареваха без подкана. Тук е мястото да уточним, че някои хора ги наричаме на тия глуповати и инатливи животни, за да спазим героиката и участниците във фолклорната приумица „Когато атовете се ритат, магаретата теглят“. По-точно би било да бъдат наричани чакали, мършо-ловци; хора, които мародерстват край Истината, за да я превърнат в Лъжа – удобна за яслата им.
Тия хора нямат никаква тежест в обществото, но това изобщо не ги тревожи. Те нямат трайна собствена идея, готови са да размахат всяко знаме, което им натикат/временно в ръцете – днес едно, утре – друго, те и парцал биха размахали, стига да им кажат. Имената им са без значение – може да са соломонагов, или пък асенпаси, важно е явлението, също и ината, с който се „състояват“, тоест – обслужват.
Любопитно е и друго: на какво се дължи упорството, с което пък някои медии, главно телевизии, налагат тия типове – репертоарът им е известен от години, никой не очаква нещо изненадващо, нещо самобитно от тях, а и по начало прекалените светци са скопци, те се пазят да бъдат оригинални, а и не могат да бъдат. Защо ги канят тогава? Дали не е по някакви интимни подбуди, които е неприлично да се споделят публично? Или пък някакво дяволче ги кара да ги злепоставят по този начин – дано да е второто, макар че е малко вероятно.
Медиите имат план за политическо словоблудство и трябва някак да го изпълняват. И така, за Навални по телевизиите ще дрънкоти някакъв като Агов – този така и не се умори да се самоомаскарява, истински ударник е в това отношение. Зрителят трябва да е пълен идиот, за да му повярва, когато казва, че Путин се страхувал от Навални.
Навремето той така планираше и световната комунистическа революция – с инфантилните си филмчета за революционните движения в Африка. И публиката пак му се смееше; дори написа книга срещу САЩ – вероятно, за да ги уплаши, може би си е въобразявал, че е обратният, „червеният“ Навални. Мисля да я издам и да я пратя и на американското посолство, за да са наясно, защо се придвижват толкова плахо по софийските улици фалшивите „американофили“, по съвместителство и фалшиви русофоби.
Канят този бисер на фалшивостта, но и през ум няма да им мине да поканят, например, проф. Дарина Григорова. Парадоксалното е, че тя намира трибуна в държавното радио/предаването „Политически НЕкоректно“ – понеже Старата къща/Радиото тъй и не успяха докрай да опитомят. Частните телевизии се плашат да поемат подобни „рискове“, те дори не се опитват да се изхитрят по някакъв начин – за да ни приближат до Истината, това не им е нужно. И публиката ще научи от проф. Григорова, че, примерно, Навални е антисемит и това е една от причините да бъде върнат от Германия; това е другото двойно дъно на Навални, заради което руските либерали гледат на него със съмнение и пр.
Иначе ще продънят зрителите с фантасмагории като „Палатът на Путин“ (продукция на Навални), ще ни го показват надълго и нашироко – но скъпернически ще отделят някакви 30-40 секунди за друго разследване, от което става ясно, че въпросният палат е завършен само отвън, а вътре е строителна площадка, нищо повече. Бляскавите интериори, показани от Навални, изобщо не съществуват, някак са се изпарили, понеже и по начало вероятно са били само проекти, фото шоп, който представя реплики на интериори от съвършено други здания, някои с историческа известност.
„Игра на една от кулите на Кремъл“ – би казал Едуард Лимонов, но за това по-нататък. Един мой приятел, порядъчно умен човек, се опитваше да разбули загадката: обзавеждането на „палата“ било мухлясало заради влагата от морето и затова го махнали. Трябва да подскажа на Би Ти Ви да разработи тази идея, ако може – вълнуващо.
Впрочем, започвам да се съмнявам, че Навални изобщо познава руския народ – в огромното си мнозинство той приема за нещо нормално излишествата на Цар Батюшка, смята, че те му се полагат. Съвършено различно е отношението му към крадливите олигарси/евреи, които опустошиха страната. В интерес на истината, Путин размести пластовете в олигархията, отвори и място за своите избранници – и това го има, разбира се. Но, тъй или иначе, принуди тази каста да живее в страх. Много е смешно, когато на Запад някои измамници ги приемат като „политически емигранти“ – маниакалният Березовски, примерно.
Да погледаме още малко телевизия.
Показват демонстрация (Московска) в защита на същия Навални и чуваме няколко думи от една рускиня – нещо за „гражданското общество“, което никога няма да дочакаме. Но не я питат нея или когото друг си изберат, какво търсят толкова много деца – деца, не юноши – на въпросната демонстрация. Кой закон и къде би позволил това да се случи? Чудесният образ/обяснение ни го предлага пак проф. Григорова: „Наричат го (Навални – б.а.) пубертетен фюрер, защото по социологически данни от 2014-2015-а година и сега от 2019-2021-а година неговите привърженици са между 15 и 22-годишни. Получава се така, че той въвлича децата, докато пораснат, после те го изоставят. Играе ролята на политически Питър Пан, който е обречен да не може да надрастне и себе си политически“.
Мисля, че телевизиите някак инстинктивно се опитват да се харесат на „Добрия Герой“, на „добрия ат“ – и не осъзнават, че постъпват примитивно, като чакали.
Действат така, не защото някой ги принуждава, най-малкото пък „Добрият Герой“ – на него му е все тая, той практически пет пари не дава за нас. А и от доста време вече е наясно, че чакалите го будалкат за особеностите на българското русофилство, че те не разполагат с разумни обяснения за неговото съществуване, все още – след три десетилетия усилия да бъде изчегъртано. Във Вашингтон бяха смръзнали кръвта на един тукашен ентусиаст/ситуационен русофоб – с простичкия въпрос: „Кой го подкокоросва това проклето ваше русофилство, не са ли и такива като теб, с големите усти?“
„Добрият Герой“ е наясно, че днешното русофилство – колкото и необичайно да изглежда това – е в зависимост от натрапваното от чакалите превзето американофилство, то черпи енергия от неговото отрицание, както и от грубиянщините, които си позволяват неговите посредници.
И заради това, може би, госпожа Джесика Ким, специален юридически съветник в американското посолство, е била толкова внимателна по време на скорошната онлайн конференция, посветена на корупцията у нас. Не е изговорила нито едно име… И, в крайна сметка, публиката си казва, че в България, една от най-корумпираните страни в света, корупцията е дело на някакви фантоми, на някакви магьосници, които успяват да останат анонимни, дори невидими, някакви Привидения причиняват Злото.
Някой по-нервен наблюдател би предположил, че пестеливостта/дискретността на г-жа Ким се дължи и на факта, че доста от любимите „източници“ на посолството са изцапани до ушите с афери – „наши“ хора, обаче кални човечета, които създават превратна представа за местното статукво, а тук ангелите не са съвсем бели.
Според г-жа Ким, „Корупционната пандемия не може да се лекува с еднократна или двукратна ваксинация. Лидерите на България трябва да подкрепят това, че никой не е над закона, включително и те самите. Те трябва да гарантират, че реформите следват тези принципи“. Звучи остро, но никак не е достатъчно – особено в една страна, в която голяма част от хората са пределно обеднени, пределно залъгвани/мамени, пределно отстранени от един смислен живот – и дори вече от представата за него. Страна, в която лесно могат да бъдат видени процеси на истинско разложение. „Посочи ни поне няколко имена, драга госпожо, имена, имена, имена…“ – това са си казали много хора.
На тях изобщо не им е интересен някакъв московски бастун Навални, те се интересуват от тукашните измамници. Нека да го кажа направо: тази анонимност е абсолютно развращаваща.
Те няма да чуят имена и от чакалите, тяхната роля изключва това, те са заети да демонизират Руския Император – но това също изобщо не е интересно за обикновените хора у нас. Те дори не си дават сметка, че той пак си е получил лептата – навряха му я в ръцете с новия газопровод, от който и ние ще кярим някой ден, неизвестно кога. Това също е от особеностите на българското русофилство… Но хорицата не са виновни, такива ги направиха: небрежни към важното, податливи към повърхностното, примирени със Злото.
Телевизиите изпитват неудържима страст да опростяват, дори да инфантилизират, сложните обяснения сякаш ги плашат. В състояние са безкрай да предлагат чужди кьорфишеци. Те са се превърнали в трафиканти на елементарното – така препредаваха апатично безброй глупости за убийството на Борис Немцов, но никога не биха се сетили да потърсят Горбачов, който многозначително каза: „Борис си имаше своите особености?“ Какво трябваше да означава това?
Сега е същото с Навални – няма да си направят труда да потърсят бившите му партньори във Фонда за борба с корупцията, да изяснят източниците, от които се е захранвал въпросния Фонд; или пък да припомнят героите на неговите разследвания – доколко е възможно те да са давали основание на Императора да отстранява неудобните му политици и олигарси? Това не би ли превърнало Навални в един своеобразен „чистач“ на Императора?
За нещо такова намеква и знаменитият руски писател Едуард Лимонов в текст, озаглавен „Тайнствената безнаказаност на Навални“. Там той твърди, че Навални се е появил на политическата сцена и е насърчаван от мощна групировка -„една от кулите на Кремъл“. В блестящата книга на Емануел Карер, посветена на Лимонов, откриваме следната фраза на Солженицин: „Един от най-пагубните аспекти на съветската система е, че ако не си мъченик, не можеш да бъдеш почтен, не можеш да се гордееш със себе си.“ И в днешна Русия това правило е валидно, там майсторски създават „мъченически сценарии“. Според Карер, „Лимонов едва-едва одобрява промените в Русия. Разбира се, не може да е против свободата, нито против комфорта, но все пак не бива душата на страната да се изгуби в тях…“ Душата на страната!
Между другото: една от големите мистерии в днешната световна пропаганда е, защо руснаците все не успяват физически да ликвидират враговете на режима – само ги одраскват (Скрипал) или изцапват гащите им с „Новичок“ (Навални). Защо се случва това, какво целят с тази показна несръчност? Защо не оставиха Навални да умре в самолета на руска територия, ами го лекуваха и долекуваха чак в Германия Защо ръсят издайнически „трохи“ в тия афери?
И сега какво: той е в Москва, заедно с нацапаните си гащи, Путин уж има невиждан дворец – който се оказа, че не е негов и си е една строителна площадка; филмът, в който Навални разговаря с „убиеца“ си, мина и замина; имал не знам колко си милиона гледания, но съвсем отделен е въпросът, колцина са му повярвали. И след всичко това тръгнаха демонстрациите – да не би Императорът да брои зайците, да изчислява вероятната енергия на протестите?
Има две Русии – едната е за външна консумация, познанието за нея обикновено е възторжено, дори мечтателно – мечтата за Бунта; света трябва да бъде впечатлен с очевидни преувеличения, понякога и с картинки, които напомнят за граф Потьомкиновските рисувани селища – само че с обратен знак: сега „рисуват“ мрак и ярост, вместо светлина и пасторалност. А пък другата, истинската Русия – Руссссь! – тя е нещо съвършено различно, да не споменаваме пак Тютчев и пр.
Да се върнем при г-жа Ким и предимно към очакванията от нея. Има един аспект в местната корупция, който е особено тревожен: това е чудовищната инерция по която се самоопределя, състоява и дори съвкупява Властта. Дали си дава сметка госпожата, че, извън празните приказки, онова, което най-много допринася за корупцията е смущаващата неукост и поразителна обикновеност на голяма част от политическия ни „елит“? Но за това изобщо не се говори. Приема се за нормално, че след като си произвеждал щайги, можеш да „произвеждаш“ и държава – примерно, да си председател на Парламента.
Това изобщо не е нормално – то си е истинска корупция: във фалшивия подбор на кадри, в налагането на неслучили се хора и пр.
Г-жа Ким изнесла лекцията си в Атлантическия клуб. И това ме подсети за една скорошна далавера, произведена от проскубания ястреб Соломон Паси. По телевизията известен социолог бил казал, че Соломон ще прави партията на Радев, предложено му било от самия президент. И Соломон не пропуска тарикатски да си направи малко вятър. Уважавал президентската институция и бил благодарен на ген. Радев за летателния опит на Ф-16, който придобил навремето в командваната от него авиобаза – става дума за снимки, на които Соломон се пуйчи в кабината на самолет – но нямал никакво намерение да прави нова партия у нас, това било извън средносрочните му планове.
След фукнята следва нова фукня: от Атлантическия Клуб вече 29-та година отглеждали прозападни поколения и били готови „да дадат ноу-хау във всяка партия на силите, които ни теглят на Запад, напред и нагоре“.
Плещи си ги тия неща Соломон, въпреки че за 29 години никому не успя да продаде ноу-хауто си, което уж тегли на Запад, никому. Ей така, с лекота и без дори да се усетят, тия хора удрят балтията на въпросния Запад…
Госпожата от посолството трябва да знае, че и подобно пустословие е форма на корупция – понеже накърнява „Мечтата по Запада“ на доста хора, заради личните/користните цели на соломоновци.
Не е нужно да се уточнява, кой поощрява тази корупция.