Учени смятат, че са успели да разгадаят мистериите на 2000-годишно устройство, смятано за първия аналогов компютър в света. Открит преди повече от век, механизмът от Антикитера е забележителен астрономически калкулатор, задвижван на ръка. В древността е използван, за да предсказва движението на космическите обекти, по него хората са изчислявали траекториите на петте познати тогава планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, фазите на Луната и Слънцето, и са предричали лунните затъмнения, пише „Гардиън“.
Досега няколко екипа от учени са успявали да създадат възстановки на механизма, но повече от две трети от елементите му остават загадка, а без тях механизмът не може да бъде задействан. Нито един от тях не е могъл да даде отговор на въпроса как точно изобретението е успявало да изчисли движението на космическите тела.
Но изследователи от Университетския колеж в Лондон, начело с експерта по материалознание Адам Войчек, смятат, че имат отговор. Засега са успели да създадат модел на механизма, но им предстои да построят с точност физическа негова реплика, за да изпробват теорията си. Ако калкулаторът заработи със съвременните си части, следващата стъпка е да се изпробва с антични. Изследването им е публикувано в списанието „Scientific Reports“.
Калкулаторът е открит от водолази през 1901 г. заедно с още артефакти сред останките на търговски кораб край гръцкия остров Антикитира. Смята се, че плавателното средство е корабокруширало през I в. пр. Хр. на път от Пелопонес към Рим.
Частиците ерозирал месинг едва се забелязвали в началото, но десетилетия по-късно експертите са на мнение, че калкулаторът е шедьовър на механиката. Първоначално съхраняван в дървена кутия, механизмът бил покрит с надписи –подобно на вградено ръководство за потребителя – и съдържал над 30 бронзови зъбчати колела, свързани към циферблати и указатели. При завъртането на ръчка, изображенията на планетите и другите небесни тела, прикачени към концентрични кръгове, се задвижвали.
Майкъл Райт, бивш куратор в Научния музей в Лондон, пресъздава голяма част от работата на механизма. Той е сред експертите, успели да създадат работеща реплика, но тъй като по-голямата част от елементите липсвали, учените така и не успяват да формулират теория как функционира калкулаторът. Днес са оцелели едва 82 отделни части на механизма, което прави работата по пресъздаването му еквивалентна на разрешаването на 3D пъзел с много липсващи части.
Концентричните кръгове, представляващи „дисплей“, трябва да се въртят върху няколко кухи оси, но без струг за обработка на метала, не е ясно как древните гърци са изработвали тези компоненти, обяснява Войчек.