След като за втори път в рамките на седмица Бойко Методиевич получи безрезервна подкрепа от руското посолство срещу американските критики към управлението му, премиерът с благодарност и в знак на съгласие с позицията на Кремъл премълча руския клин, на който се надява да му помогне някак си да продължи да властва на принципа “клин клин избива”
Имитаторът на Тръмп по линия на монологичния му “диалог” с публиката доближава с джипката си края на това състезание със себе си. Още не знаем как ще се опита да прескочи пропастта на обезвластяването, когато няма да може да състави ново правителство и да ни командва от джипката. Но нека не гадаем и да го оставим да ни изненада с някой нов циркаджийски номер.
Това ми го говорят звездите на социологията. С колкото и да надделее над БСП, както и да ликува като победител, той вече е победен на терена на собственото му хитруване. Успя да настрои всички срещу себе си – нещо като малък Путинчо, който прилича на батюшката си от Кремъл, постигнал невиждано по своя успех карантиниране на Русия спрямо света в режим на имперска самоизолация.
Методиевич пропусна да скочи навреме от джипката и сега ще завлече в пропастта и онези, които се возят с него. Или по-точно не му позволиха да натисне спирачката, както през пролетта на 2013 година. Натиснаха го най-напред да изпълни обещанието си от 2018 година пред Путин да му довърши и да плати с нашите милиарди руския “Турски поток”, а след това ако ще да мре политически.
Сега гледа тъжно като гладиатор, спазарен от господаря си да победи, но с цената на живота си като премиер.
Изстискаха в мечешката си руска прегръдка и последната му капка преданост на поста, но не го пощадиха – изобличиха го като бенефициент на руското покровителство, което той прие безпрекословно като покровителствен шамар зад врата от батко си Путин. Дали този най-важен изобличаващ го факт стана ясен за простите, на които разчита да го пенсионират като премиер поне с още един тур за овации в урните на арената?
Едва ли. Защото са прости. Но няма да му е простено завинаги да се измъква, качен на гърбовете на плебеите, интересчиите, кариеристите и корупционерите. Изпадането от джипката “ с 200” ще бъде фатален край на политическата му кариера, белязана досега от безспирен възход на падението да бъдем управлявани от вожда на дебелокожите за срам пред целия свят.