Site icon Списание EXPRESS

Терористите от бандата герп

Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“. Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, чрез властта в тях, като за управлението това е вид диктатура. Терорът служи като средство за натиск, насаждайки несигурност и страх, като в същото време се опитва да предизвика симпатия или готовност за подкрепа.

В женевската декларация срещу тероризма от 1987 година съдържа следните определения за тероризъм:

Отмяна или нарушаване на гражданските права и свободи, записани в конституцията и законите под предлог, че се противодейства на тероризма.

Превръщането в полицейска държава се изразява в: наблюдение, подслушване и следене на неудобни граждани, манипулация на новините, необосновани арести, фалшиви обвинения и извънредни съдилища.

Кои от тези условия не са „изпълнени“ от модела „Борисов-Пеевски“? Нима този модел не гарантираше безгранична власт на управлението чрез подчинение на уж независимата прокуратура? Държавното обвинение се превърна в придатък на изпълнителната власт плюс задкулисната такава, а силовите и контролиращите структури като МВР, тайни служби, ДАНС, НАП, КПКОНПИ, КЗК, АДФИ и пр. са инструментите за натиск, преследване и „размазване“, както се изразява Борисов в някои изтекли към медиите негови разговори. Преследвани и репресирани са не само бизнесмени с цел да плащат такса „спокойствие“, но и политици, журналисти и граждански активисти, които са неудобни или считани за врагове на властта. Арести, повдигане на обвинения, ограничаване на възможностите за работа и бизнес, подслушване, следене, заплахи…

Всичко това характеризира модела „Борисов-Пеевски“, който е усъвършенстван вариант на Ахмед Доган, който проповядва разпределение на баницата, т.нар. “библиотекари“ и представители на някогашната ДС.

***

Геноцидът е организираното унищожаване на хората с основна цел да сложи край на тяхното колективно съществуване. Следователно за прилагането на геноцида са необходими централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговото прилагане, който превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата е снабдена с всички ресурси, които могат да бъдат използвани за изпълнение на подобна политика. Обикновено геноцид се извършва под лозунги за патриотизъм и бъдещо благоденствие и стабилност.

Една от проявите на геноцид е влошаването на условията за живот на части от населението или на повече групи. Това от своя страна ограничава и възпрепятства възпроизвеждането и води до демографска криза.

През последните 10 години България е рекордьор по намаляване на населението и брой емигранти на глава от населението. Според британското издание „Икономист“, „Балкан Инсайт“ и ООН, страната ни е задминала по тези тъжни показатели дори Босна и Херцеговина, която е била няколко години във война. По броя напуснали страната водим дори на Сирия, където се водят бойни действия от над десет години.

Над 2,5 млн българи живеят в чужбина, като 49 на сто от тях заявяват, че са напуснали родината заради лошото управление, невъзможност за кариерно развитие и неудовлетвореност от условията за труд и ниско заплащане. Всички тези спънки са плод на некачествено управление. Една от основните причини за търсене на по-добри условия за живот, образование и работа навън е огромната корупция в България. Заслугата, без съмнение, е на модела „Борисов-Пеевски“, довел до безконтролност на управлението и прокуртурата и разпад на ценностната система.

У нас няма бомбени атентати, нито от възродителния процес насам някой е сменял имена и прогонвал по етнически признак. Но бяхме подложени на управление, което използваше методи на геноцида и тероризма, за да държи в подчинение и страх големи групи от населението с цел облагодетелстване на малки кръгове. В интерес на тези „избрани“ кръгове е и обезлюдяването на цели области, довеждането на чести от населението под чертата на бедност и превръщането на България в територия. Прибавете към това предателската политика в услуга на интересите на други държави.

Обществото трябва да е наясно, че давност и прошка за подобно управление не може да има, защото рискуваме да се повтори. Вече допуснахме такава грешка.

Коментар на Емил Азар

Exit mobile version