Неотдавнашната работа на международен екип от учени нанесе нов удар върху глобалистката теория за антропогенното влияние върху климата на Земята. Новото проучване предполага, че моделът на Междуправителствената група по изменение на климата, който е в основата на антропогенната теория, неправилно тълкува ролята на аерозолите в глобалното затопляне и охлаждане.
Това означава, че мащабът на човешкото влияние върху климатичните процеси също подлежи на ревизия. Включително „точно изчислените“ градуси, които планетата уж е затоплила след индустриалната революция. А с тях лети в кофата за боклук и цялата политическа надстройка под формата на Парижкото споразумение и климатичните срещи на ООН, които принуждават човечеството спешно да се откаже от изкопаемите горива и други източници на парникови газове.
Неотдавнашната работа на международен екип от учени нанесе нов удар върху глобалистката теория за антропогенното влияние върху климата на Земята. Новото проучване предполага, че моделът на Междуправителствената група по изменение на климата, който е в основата на антропогенната теория, неправилно тълкува ролята на аерозолите в глобалното затопляне и охлаждане.
Това означава, че мащабът на човешкото влияние върху климатичните процеси също подлежи на ревизия. Включително „точно изчислените“ градуси, които планетата уж е затоплила след индустриалната революция. А с тях лети в кофата за боклук и цялата политическа помия под формата на Парижкото споразумение и климатичните срещи на ООН, които принуждават човечеството “спешно” да се откаже от изкопаемите горива и други източници на парникови газове (за да може върхъшката да получава повече комисионни).
Имайте предвид, че това далеч не е първото научно изследване, което опровергава изчисленията на привържениците на „зеления преход“ и „въглеродния неутралност“. Но, подобно на други подобни произведения, остава незабелязано от медийните корпорации, която прокарва “общоприетия” климатичен дневен ред по целия свят. Нещо повече, този дневен ред отдавна е превърнат в „символ на вярата“, което, изглежда, не може да бъде опровергано с никакви научни доказателства.
Толкова по-зле за привържениците му, защото климатът не се интересува дали вярват в него или не.
Ледът на Антарктида разкрива тайни
Въпросното проучване е озаглавено „Подобрените оценки на изгарянето на прединдустриалната биомаса намаляват въздействието на аерозолите върху климата в южното полукълбо“. То е проведено от група учени от Китай, САЩ, Германия, Великобритания, Швейцария и Австралия, водени от Лю Пенфей, асистент в Училището по земни и атмосферни науки към Технологичния институт на Джорджия. Работата им е публикувана от американското научно списание “Сайънс Адванс”, след което е спомената само от Харвард.
Какво общо имат аерозолите? Работата е, че това е любима играчка на привържениците на теорията за глобалното затопляне, която те смятат за едва ли не основният охлаждащ фактор на планетата, тъй като аерозолните частици разпръскват светлината.
Например, когато им се разказва за вулкани, които са изхвърляли парникови газове в атмосферата милиарди години преди всяко човешкото същество, те отговарят: „Но в същото време вулканите хвърлят аерозоли във въздуха, които покриват Земята от слънчевите лъчи, което води до застудяване.” И заключават: вулканите са извън играта, хората са виновни за глобалното затопляне. По-точно индустриално развитите хора.
Що се отнася до нашето време, привържениците на „дневния ред“ заявяват, че средната температура на планетата от 1850 г. насам би трябвало да се е увеличила с катастрофалните 1,5 градуса поради по-високите концентрации на въглероден диоксид. Но се е повишила само с 1,1 градуса поради нарастващото съдържание на аерозоли в атмосферата, които все повече попадат там в резултат на изгарянето на въглеводородни горива. И сега човечеството има само 0,4 градуса, след което всички ще се изпържим.
А какво да кажем за учените? Всъщност, казват те, познаването на аерозолния товар върху атмосферата от историческа гледна точка е от ключово значение за оценката на глобалното изменение на климата. Но настоящият модел на е неправилен. Не се взема предвид, че в прединдустриални времена концентрацията на аерозолни частици в атмосферата е била толкова висока, колкото е днес. Причината са грандиозни пожари, от които са открити сажди в 14 ледени ядра, взети от различни точки на Антарктида.
Строго погледнато, обемът на аерозолите в земната атмосфера е останал практически непроменен през последните 250 години, тоест през цялата индустриална ера, казват учените. От това най-малкото следва, че всички текущи цифри и изчисления в модела на са неверни. И като максимум – че аерозолите изобщо не забавят повишаването на температурата на планетата. Следователно влиянието на емисиите на CO2 върху климата също трябва да бъде преразгледано.
Предизвикателство на парадигмата
Имайте предвид, че проучването на Лю Пенфей потвърждава заключенията от подобна научна работа, извършена през 2018 г. от друга група учени, главно от Университета в Лийдс (във Великобритания), и публикувана в “Нейчър”. Тя е озаглавен още по-недвусмислено – „Преоценката на прединдустриалните пожарни емисии силно засяга антропогенното въздействие на аерозолите“ – и също така критикува настоящия модел на изменение на климата, възприет от политиците.
Трябва да се отбележи, че един от авторите на тази работа, професор в университета в Хонконг, Джед Каплан, се оплаква от трудностите с тази публикация поради факта, че тя „оспорва парадигмата на първичния прединдустриален свят“, преобладаваща сред привържениците на теорията за глобалното затопляне.
И още едно наблюдение. И в двете произведения доста ясно се проследи „китайска следа“, точно в личностите на авторите и имената на университетите. Защитниците на “антропогенното въздействие” вероятно са склонни да гледат на това като на интрига на официален Пекин. Видите ли, той не е готов да следва препоръките на глобалистите за намаляване на емисиите и затова „разпорежда“ на учените да извършат съответните изследвания.
Но е възможно и друго тълкуване. Китай умело използва “меката” научна сила, за да защити собствените си позиции. „Погледнете изчисленията на учените, сякаш се обръща към Запада. “И се опитайте да ги опровергаете с академични средства, без митове и гадания”. И макар че подобен метод едва ли ще успее да пробие твърдите глави на глобалистите, той ги поставя в истинската им светлина – като невежи и мракобесни.
