В тези интересни времена душевното равновесие е много важно. Например не трябва се нервите, когато парите в магазина не Ви стигнат и трябва да върнете някои покупки или само минете покрай тях с тиха въздишка. Гледката на клетите укри, които с пълни колички минават покрай касата, трябва да Ви успокои и настрои състрадателно и хуманно. В края на краищата, какво значение има, че не можете да си купите олио, след като сме осигурили гостите. Също не трябва да се нервите, когато Ви сложат скоба на двадесетгодишното возило. Важното е да помните, че за сметка на това, новият Ленд Роувър на клетия гост хуманно е освободен от такса за паркиране. Трябва да бъдем съпричастни. Не се напрягайте и когато виждате украински знамена по улиците и крясъци “Слава на Украйна!”. Тук е много важно да помните, че това са бедстващи и изтормозени хора, бягащи от война и напрежението само ги кара да се държат като побеснели. Приемете ги, защото в момента са четвъртото по численост малцинство в България с тенденция да стават все повече. Един ден може Вие да живеете в тяхната държава, а не те във Вашата, така че не ритайте, държавата в тях вижда бъдещето. Не във Вас! Не се стресирайте и когато не получавате детски за детето си, което впрочем е отличник и на свои разноски го пращате по състезания и олимпиади. Важното е, че клетите гости получават на ден толкова, колкото Вие за цяла година за детето си, ако случайно държавата е решила, че сте достатъчно бедни, за да плаща. Ако сте пенсионер, пък изобщо не се притеснявайте. Знам, че не Ви стигат парите за храна и лекарства, но пък помнете, че помагате на клети гости. А и да си кажем честно,, то това Вашето живот ли е? Когато премиерът Ви говори за приоритетите и колко е важно да накараме Русия да си плати, си спомнете, че и ЧСИ-тата искат да си плащате до последна стотинка, както и енергото и В и К. Плащане трябва да има. Спокойно обмислете възможността да накарате правителството също да си плати за всичко изброено по-горе.
И най-важното – бъдете спокойни. Нервността пречи на правилните действия и кара ръцете с лопатата да треперят!
Елена Гунчева