Война да беше, тъй не би помляла, Родината ни приказна красива. Тук сякаш люта хала е вилняла.. Селата изоставени загиват.

Строени с обич, варосани и бели. Огласяни навред от детски смях. Тук катунари злобни са вилнели. Без страх от Бог, правят грях след грях.

Държавата раздирана от злоба. Боричкат се продажници за власт. Тегне над България прокоба. Народът ни безволев, няма глас.

България ли, обречена е вече.

Продадена, разпъната на кръст. Всеки бяга някъде, далече, носейки в ръката шепа пръст.

Българийо, тъй древна и велика. бе някога, сега си на легло. Разграбена, продадена безлика. Народът влачи своето тегло.

Пейо Пеев