Нямаше как поне един от истинските западняци, либерали и други (по позиция или убеждения) да не каже, че референдумите и другите народни гласувания са престъпление. И го казаха. В случая това дори беше казано от външнополитическата служба на Европейския съюз, с устата на нейния официален представител Петер Стано.
В освободените територии на Украйна, където се проведе референдумът, казва той, “граждани на европейски страни са наблюдавали това незаконно действие“: „Всяка подкрепа за тези референдуми се счита за незаконна. Но държавите-членки ще определят дали определени лица попадат под режима на санкции“. И добави: „Последиците ще бъдат за всички лица, които участват в тези незаконни референдуми“.
Да беше казал, че хората „са гласували под дулото на танк”, тоест, че се е получило лош референдум. Не, той каза нещо друго. Че не само провеждането на референдуми и участието в тях (гласуването) е незаконно, но и самото им наблюдение е престъпление.
И как би могло да бъде иначе, ако днес, където хората имат право да се изразяват директно и конкретно – особено в Европа – нещата не вървят както трябва. Не само в Новорусия. Италианците гласуваха неправилно, довеждайки десницата на власт (и щом десницата е консервативна, значи вече не е демократична, разбира се). Проучванията на общественото мнение (не референдуми!) показват лоши резултати за демократите във Франция, Австрия, Финландия, Дания, Швеция. А с Унгария всичко е ясно.
Предвижда се не референдум, а нещо безпрецедентно – национални консултации. Унгарските власти ще попитат гражданите на страната какво мислят за антируските санкции, каза премиерът Виктор Орбан на заседание на парламента.
Нима в Европа да не се препоръчва думата “референдум” в присъствието на дами?
Проучванията на общественото мнение в Унгария показват, че две трети от гражданите не одобряват тези санкции, но проучванията на общественото мнение са такъв шаманизъм, мненията се изследват въз основа на извадка от “типични представители” на различни социални групи. А на референдума няма заобикалки, тук се фиксира мнението на всички. Пряка демокрация. Референдумите обикновено водят до преки последици, когато правителството се подчинява на волята на целия народ, а “консултациите” – тепърва трябва да видим какви – може би са просто разширена социология. Но все пак всеки демократ трябва да се разтревожи.
Защото демокрацията е управление на демократи, а не на някой друг, на някакви си хора. Тоест, гласувате, не гласувайте, но хора с правилната идеология трябва да останат на власт. Те ще ви обяснят каква е тази правилна идеология.
И обясняваха, и то доста дълго време. Може би се чудите как ли теоретиците на демокрацията и другите философи трябва да увъртат, казвайки ни, че народното гласуване е наистина лошо. Но те вече увъртат, и то отдавна. Това се случи след британския референдум за излизане от Европейския съюз (2016 г.) и подобното събитие в Крим (2014 г.).
Оттам нататък ни заобясняваха какво не е наред с референдумите. Нека цитираме политологичните открития на цвета на западната демократична мисъл. Включително американската статия от 2016 година, наречена „Фалшива демокрация“, която започва с искрената фраза „референдумите са ужасен механизъм за демокрация“.
И кое е толкова страшното? Как какво: например възрастта на избирателите. Как така всички да са равни – и стари, и млади? а Великобритания гласува за напускане на ЕС, защото едва 36 процента от британците на възраст от 18 до 24 години изобщо дойдоха на референдума, докато хората над 65 години участваха в него с 83 процента. Така обърнаха държавата в грешната посока.
Изводите на американския автор: „Когато младите хора са изтласкани в периферията на обществото, европейската геронтокрация става не само финансово обременяваща, но и морално непоносима.“ А приказките за морал са запазена марка на демократите. И ако е така, предлага той, възрастта за гласуване трябва да бъде намалена на 16 години, а тези, които са над 65 години, да бъдат лишени поне от правото да бъдат избирани някъде. Защото демокрацията не е за опитни и умни, а за млади градски жители с общ начин на живот и идеология в целия Запад (и света). Между другото, за такива хора също имат националната култура е подозрително понятие: така са ги учили. Унищожиха им образователната система още през 90-те.
А сега, очаквайте тезата: уж по-старото поколение на Новоросия е гласувало за връщане към Русия, като по този начин е нанесло удар на по-младото поколение, което е “научено” така – да иска да отиде в Европа и да мрази всичко руско. Да, със сигурност ще ви го кажат.
Всъщност ужасът от една наистина универсална народна воля възникна в западната система от държави преди 2016 г. Ето каква е историята: през 2004-2005 г. строителите на истинска демократична Европа се опитаха да проведат референдуми за окончателното ѝ превръщане в тоталитарно бюрократично нещо с общоевропейска конституция – и изведнъж народите започнаха да се обявяват против това. Поне във Франция. Трябваше да отменят референдумите във всички други страни, да приложа план Б под формата на Договора от Лисабон (който не изисква всеобщо одобрение) и да изградят правилната Европа, заобикаляйки обществено мнение. Виждаме резултата днес и ще видим още много.
Но през 2005 г. всичко беше някак срамежливо, нещата още не бяха стигнали до открито теоретизиране на тема „или референдуми, или демокрация“, по-точно „демокрацията няма нищо общо с мнението на народа“. През 2016 г. (виж по-горе) се появиха такива теории. И сега демократите просто нямат друг избор. Скоро ще бъде оформена концепция, според която ще се налагат санкции само за произнасяне на думата “референдум” навсякъде по света. Особено тежки за наблюдението им (да не говорим за участие).
Но изборите остават – дори и при всички познати изборни технологии за довеждане на нужните на власт. И ще бъде необходимо да се разгледа внимателно какво ще стане в САЩ през ноември. Имаме чувството, че няма да е нужна дори „италианската версия“, тоест пълната победа на консервативните сили. Ако републиканците спечелят частична победа или има нещо като равенство, изчакайте теоретичната обосновка на идеята, че демокрацията в САЩ страда от цялото това гласуване. А теоретиците могат да бъдат последвани от практици.