Очаква се европейската икономика да бъде тежко засегната от енергийната криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, като най-малко половината от 19-те страни, които използват еврото, се насочват към рецесия, каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), съобщава “Евронюз”.
“Хоризонтът значително се помрачи през последната година”, коментира Кристалина Георгиева в четвъртък.
“Преди една година се възстановявахме от COVID и завършихме с над 6% глобален растеж. И тогава два шока: Омикрон и войната на Русия в Украйна не само прекъснаха възстановяването, но го обърнаха.”
“Приоритет номер едно е да се борим и да спечелим срещу инфлацията. Какво означава това? Затягане на финансовите условия. Лихвените проценти се покачват”, отбеляза тя.
“Когато централните банки натискат спирачките, финансовите министерства не могат да натиснат газта.”
Картината, която Георгиева рисува за глобалната икономика, е безпогрешно мрачна, с влошаваща се криза на разходите за живот и забавяне на инерцията в Азия и Америка.
За Европа перспективите са още по-мрачни.
“Европа е засегната по-сериозно от повишаването на цените на енергията. Натискът върху европейските икономики е такава, че всъщност очакваме половината от страните в еврозоната да изпитат поне две четвърти отрицателен растеж. С други думи, рецесия”, каза тя, без да назовава държавите.
“Само за да ви дадем представа колко значителен е ударът върху Европа, нашите прогнози преди пандемията и сегашните ни прогнози се различават с половин трилион евро”, каза тя.
“С други думи, загубата за европейците е доста, доста драматична”.
В последната си прогноза МВФ изчисли, че еврозоната ще се разшири с 3,1% през 2022 г., но само с едва 0,5% през 2023 г. Следващата година се очаква Германия и Италия да отбележат съответно -0,3% и -0,2%.
“2023 г. ще бъде по-трудна от 2022 г.”
Георгиева похвали политиците на ЕС за предоставянето на “целенасочена, навременна и временна” подкрепа за домакинствата и компаниите под финансов стрес и каза, че основният фокус трябва да остане върху спестяването на енергия, за да се балансира несъответствието между търсенето и предлагането.
Но предстоят големи предизвикателства. “2023 г. ще бъде по-тежка от 2022 г. Следващата зима за Европа може да бъде още по-сурова от тази”, заяви тя.
“Защо? Защото европейските политици действаха много бързо, за да запълнят газовите хранилища. Ако условията останат такива, каквито са, когато Русия не доставя газ на Европа, как това газово хранилище ще бъде запълнено през следващата година?”
ЕС е надхвърлил 93% от капацитета на своите подземни хранилища. Пазаруването, макар и успешно, доведе цените на газа до исторически върхове през август.
Но Георгиева внесе нотка на оптимизъм, твърдейки, че настоящата енергийна криза ще бъде голям тласък за зелените технологии по същия начин, по който пандемията ускори цифровия преход.
“Сърцераздирателно е да видим отново война на наша територия, отново бежанци и огромните страдания на хората под обсада, отново. Мислехме, че това никога няма да се повтори. И в съзнанието си все още се боря с този образ на Европа отново във война”, каза тя.
“Ключовият въпрос днес в Европа е: Може ли Европа да остане единна и може ли обществеността да се включи в този труден момент?”
Говорейки за руската икономика, Георгиева прогнозира свиване както през 2022 г., така и през 2023 г., заедно със средносрочни и дългосрочни вредни последици.
“Първо, Русия губи достъп до технология, която би помогнала на страната да модернизира и диверсифицира икономиката си. Второ, тя губи хора. Изтичането на руснаци, особено на висококвалифицирани руснаци, поради войната, вреди на Русия, ” тя каза.
“И трето, тя губи ролята си в глобалната икономика.”