Bеликденските пости през 2019 година започват на 11 март. Ден преди това, неделя 10 март, е Сирни Заговезни или Прощална неделя, който е празник на всеобщото опрощение.
На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни Заговезни – последната неделя преди Великия пост. В този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди към своите близки и познати.
Великият пост продължава седем седмици и приключва ден преди Великден, който тази година се пада на 28 април.
Великденските пости, наричани още Света Четиридесетница, символизират времето, в което Христос прекарва четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за саможертва в името на Бог и човечеството. Затова и през Великденския пост се смята, че човек пречиства тялото и душата си. Постът се приема за въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
По примера на Исус човек се посвещава на Бог и търси опрощение на греховете си. Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби за постите, уточняват от pravoslavieto.com. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Като най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.
Каква е храната по време на пост?
Може да хапвате всичко, всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги под ръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от „прегрешение“. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салати, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.
