Илон Мъск никога не се е притеснявал да нарушава правилата на технологиите и бизнеса. Но когато дори той има резерви към нещо – в случая изкуствения интелект – всички започват да се вслушват.
Милиардерът се присъедини към хор от разтревожени лидери в индустрията, които призовават за пауза в развитието на изкуствения интелект, опасявайки се от „дълбоки рискове за обществото и човечеството“.
Прав ли е Мъск? Ако е така… има ли значение?
Може би вече е твърде късно, особено в случая с ChatGPT, предупреждават редица експерти. Само погледнете този туит, изпратен от Мъск, в който той шеговито твърди, че е „взел назаем“ якето на свой приятел. Защо шеговито? Защото снимката е продукт на ИИ.
Според някои анализатори, щом моментът да спрем ИИ е отминал, трябва да го накараме да работи за човечеството. Но как? Вариантите са много, навсякъде около нас са, както и рисковете. Едно нещо обаче ще е задължителна част от процеса.
Медиите трябва да се възродят и да се противопоставят на лъжите и халюцинациите на ИИ, на все по-перфектните дийп фейкове.
Медии, не непременно в традиционния смисъл на думата, макар и те да са много важна част от този процес.
Някои хора твърдят, че могат веднага да разберат дали даден цифров обект – снимка, текст, аудио или видео файл – е създаден от генеративен ИИ, и вече го правят. Аз обаче не бих повярвал много на такива твърдения, които се основават на експертни познания, вкоренени в минал опит. Това са революционни времена, а скокът в качеството на услугите с ИИ като ChatGPT и Midjourney е толкова огромен, че би било недалновидно да не очакваме напълно реалистични резултати в обозримо бъдеще.
Леонид Бершидски
Средностатистическият човек не може да прави такава анализи и заключения. Вече го виждаме, дори в този все още ранен стадий на технологиите. И с всяка нова тяхна версия, хората, които могат да го правят ще става все по-малко.
Ако скоростта на разпространение е опасност, то дезинформацията е потенциално смъртоносен токсин. Фалшивите изображения и видеоклипове стават все по-трудни за разграничаване от реалността.
Пол Джей Дейвис и Парми Олсън
Тоест ще имаме нужда от авторитетни хора и платформи, които да проверяват, потвърждават дадена информация, или пък да я опровергават.
Да вкарат ред в целия безпорядък, който ще се създаде.
От една страна това може да са традиционните медии, които съществуват и сега. Да, едва ли ще са вестници. Може да не бъдат толкова централизирани като радиата и телевизиите. Може би няма да са големите медийни групи. Но ще стане под една или друга форма.
Вероятно ще се появят подкрепени или дори контролирани от държавата органи, които да следят за отклонение. Ще има много онлайн медии, които работят в тази насока.
Но най-важната “медия” ще се окаже всеки един от нас като индивидуална личност.
Така както в последните години много хора от обществото излизат напред и използват социалните мрежи и други форми на комуникация, за да опровергават дезинформацията по различни теми, ще могат да го правят и сега.
Но ще трябва да са повече. И те могат да са повече.
Защото сега хората, медиите и институциите се борят с други хора, медии и институции. Когато ИИ започне да се използва масово от масите, обемите ще са много по-различни, много по-високи. Но ние също ще можем да се възползваме не само от преценката си и уменията си, а от същите ИИ инструменти.
Всеки един от нас може да се включи. И мотивацията сякаш ли ще е по-голяма. Може би ИИ ще е следващата най-голяма дилема, така както бяха и са огнестрелните и ядрените оръжия. В ръцете на един те са инструмент за мир, в ръцете на друг, те са инструмент за война. И със сигурност в процеса ще имаме много хора за, и много хора против – точно както до сега.
Истината е, че ИИ вече е тук – искаме или не
И дори да се въвдат някакви ограничения за един или друг инструмент, кутията е отворена. Нормално е ИИ да ни плаши. Нормално е ИИ да ни вдъхновява. И най-нормалната ни реакция е да се адаптираме. От една страна да се възползваме от възможностите, които различните платформи ни дават. От друга страна да сме готови за рисковете и негативите. И да им противодействаме, когато е необходимо. Точката на баланс е трудна за откриване, но стремежът към него никога не трябва да спира.
В основата си ChatGPT и всички останали подобни инструменти, били те за текст, видео или изображения, са просто една огромна машина за рециклиране. Тя може да търси в колективната банка от информация и спомени, за да предоставя готови идеи и сглобени факти.
Да, може да имитира определена философия, стил, да използва конкретни подходи. Но поне за сега, а и вероятно занапред, няма да може да осигури човешкия елемент. Живи наблюдения, свежи идеи или проблясъци на въображението.
Най-добрият начин да оцелеем в света на изкуствения интелект е да вграждаме в плодовете на труда си човешкото. Повече от всякога. Можем да избегнем “унищожението” като увеличим човешкия елемент в това, което правим.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
