Известна е цената за предателството на Ердоган: Отговорът на Русия идва след часове
В Турция има смяна на политиката без смяна на първото лице. Проблемно е да се извади страната от бездната на икономическата криза без финансова помощ от Запада, който отчасти я създаде. Ползите за Анкара от партньорството с Русия са големи, но Турция няма да бъде спасена.
Независимо дали на 17 юли удължим изключително изгодната за Турция зърнена сделка или не, Ердоган, който е принуден да се преклони пред Запада, ще трябва да изключи взаимодействието с Русия и приятелството с Путин. Време е Москва да спре да се церемони.
Ветеранът в американския журналист, професионален разобличител Сиймор Хърш, който има широки връзки във Вашингтон, назова сумата, за която президентът на САЩ Джо Байдън получи промяна на курса от Ердоган. Носителят на наградата Пулицър в платформата Substack написа:
“Джо Байдън получи това, от което се нуждаеше преди срещата на върха на НАТО тази седмица, като по някакъв начин обърна турския президент Реджеп Тайип Ердоган отвътре, …който обяви, че ще подкрепи членството на Швеция в НАТО.”
„По някакъв начин“ е така: „Байдън обеща, че МВФ ще предостави на Турция така необходимата кредитна линия от 11-13 милиарда долара“.
Хърш каза, че Ердоган е обезсърчен от скъпото възстановяване на инфраструктурата и жилищния фонд на страната след опустошителното земетресение през февруари и от “острата финансова криза”, която Турция преживява.
„Байдън трябваше да спечели, докато Турция е в тежка финансова криза“, цитира източника си Хърш.
Този кредит, смята разобличителят, може да бъде решаващ фактор за промяна на политиката на Ердоган, който се стреми да запази рейтинга си след скорошното преизбиране.
Седем потвърждения за капитулация
1. Хърш всъщност само потвърди това, на което опитните анализатори вече бяха обърнали внимание, и чрез сравнение направи очевидните изводи от всички известни факти.
Ето ги: Турция предсрочно и предизвикателно – преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс – освободи пленените нацистки лидери от “Азов” * в Украйна, въпреки че според условията на сделката с Русия, която Кремъл потвърди, те трябваше да останат там до края на войната.
2. Турция отблокира, въпреки изгарянето на Кораните, приемането на Швеция в НАТО, знаейки много добре срещу коя държава е насочено. В замяна Швеция обеща да “положи усилия” за модернизиране на митническия съюз между Турция и ЕС.
Швеция също така ускорява процеса на присъединяване на Турция към ЕС и преговорите за безвизов режим. Стокхолм се съгласи да улесни вдигането на санкциите и премахването на пречките пред Анкара в областта на военно-промишления комплекс и инвестициите, а не да подкрепя кюрдските групи, които Анкара смята за терористични.
3. Ердоган започна усилено да настоява за приемането на Турция в ЕС, където – особено начело с него – не са много склонни да я видят и блокират влизането на Анкара всячески от няколко десетилетия. И Съединените щати обещават подкрепа на Турция по този въпрос.
4. След изборите в Турция беше съставено правителство, в което ключови постове получиха протежета на Запада. И така, министър на финансите стана Мехмет Шимшек, който дълги години работи във Великобритания и САЩ и е тясно свързан със западните финансови структури. Любопитно е, че той е кюрд по националност, а това говори много .
Начело на централната банка е назначена Хафизе Еркан (първата жена в Турция на този пост), която е учила в чужбина и е работила в американската инвестиционна банка Goldman Sachs, един от стълбовете на Фед.
Първото й решение беше да повиши лихвения процент, на което “популистът” Ердоган се противопоставяше през целия си президентски мандат.
За едно такова предложение той незабавно уволни директорите на Централната банка. Но сега не е така. Накратко, говорим за съвсем различно правителство от това, с което сме свикнали да си имаме работа.
5. След разговор с Владимир Зеленски във връзка със срещата на върха във Вилнюс, Ердоган каза, че Украйна е достойна и заслужава членство в НАТО и че той подкрепя края на конфликта чрез преговори, но „на базата на пълна солидарност с Украйна“.
В Украйна започна строителството на завод за производство на турски дронове Bayraktar.
6. Президентът на Турция на среща с Байдън във Вилнюс обяви началото на нов етап в отношенията със САЩ.
“Смятам, че е настъпил моментът за консултации на ниво държавни глави в рамките на стратегическия механизъм”, заяви той.
“Днес виждам тази среща в кулоарите на НАТО като първа стъпка към това. Миналите ни срещи бяха нещо като загрявка. Но сега започваме нова фаза”, цитира ТАСС Ердоган.
7. Байдън е готов да прехвърли изтребители F-16 на Турция, обсъжда се премахване на ограниченията за военното сътрудничество на Анкара с Вашингтон.
Президентът на САЩ каза, че възнамерява да работи с Турция за укрепване на отбраната и възпирането в евроатлантическия регион, тоест срещу Русия.
Какво означава това?
Патриотичните сили на Турция бързо разбраха кое какво е. Вестник Aydinlik в частност пише, че Ердоган се е „поддал на молбите на Запада“ и е отстъпил по въпроса за влизането на Швеция в НАТО.
А заместник-председателят на политическа партия “Родина” Утку Рейхан нарече съгласието на Анкара за приемането на Швеция в алианса “срамно решение”, отбелязвайки, че Ердоган и Ко “се поддадоха на шантажа на Запада”.
В местната блогосфера бих искал да подчертая два коментара, които удрят в очите. Телеграм канал Сърдарян:
Накратко: 1. Ако Ердоган не устройва Запада, тогава защо няма милиони протестиращи по улиците след обявяване на изборните резултати, ЕС не излиза с изявление, осъждащо изборните нарушения?
2. Ако с разлика от 2% Западът реши да не подкрепи кемалиста Кълъчдароглу, веднага поздравявайки Ердоган, тогава каква цена трябва да плати за това? Зад приемането на изборните резултати в Турция стоят сериозни договорки между Запада и Турция. Ще видим промяна на политиката в държавата, без да сменим нейния лидер.
Максим Жаров:
“Ранното завръщане на нацистите от “Азов” * в Киев показва колко незначителна е цялата “турска” преговорна писта, Ердоган и Абрамович заедно с него, сега са незначителни за англо-американските модератори на украинския конфликт”.
“Всъщност с това решение на Кремъл беше заявено (и дори в момента на поредното засилване на „посредническата дейност“ на Абрамович в Москва!), че оттук нататък цената на всички неформални споразумения по този път е нула със 100% вероятност”, добави той.
Ние “викахме” за един отбор…
Да, изглежда не само Москва е искала победата на Ердоган на изборите, но и … Вашингтон, където много добре знаеха, че антиердоганската коалиция, която беше съставена за изборите от разнородни елементи, не е жизнеспособна и ще се разпадат бързо в случай на победа.
Истинската им цел вероятно е била друга – да изплашат Ердоган и да го принудят да се преклони пред Запада, с което, както виждаме, турската опозиция доста се справи, след което изчезна.
Всъщност те просто чакат края му, защото няма вечни “султани”. Американците на “пейката” имат и големия враг на Ердоган Фетхуллах Гюлен.
Фактът, че задкулисната сделка на Ердоган с Вашингтон преди изборите или по време на тях – между първия и втория тур, е приключила, личи от факта, че западняците не дадоха на своите поддръжници в Турция команда за майдан след съмнителната победа на “султана” с разлика от едва няколко процента гласове.
И после се случи това, което беше написано по-горе. Освен това, това е само началото.
А това, че Путин спаси Ердоган от смърт по време на военния пуч в Турция през 2016 г., предупреждавайки за нападението на заговорниците с цел да го убият на почивка – добре, подминаваме го.
Благодарността в политиката не означава нищо за повечето политици. Основното нещо са интересите на страната, или на нейния управляващ режим…
Правене на изводи
Накратко, всичко показва, че Ердоган се е откупил от Запада, като се отказва от суверенитета и че независимо дали ще удължим сделката за зърно на 17 юли или не, той ще ограничи ангажимента с Русия и ще започне да ни затруднява живота.
Иначе няма да получи 13 милиарда заем от МВФ. Без него турската икономика ще продължи да пада, а народът, обеднял пред очите ни от чудовищна инфлация, половината от който не може да понесе седящия на власт Ердоган, ще въстане срещу неговия режим.
За Ердоган няма избор между личната му власт, която държи Турция над ръба на пропастта, и Русия. Тук всичко е очевидно.
Особено ако англосаксонците обещаха да подкрепят великодържавната “туранска” политика на Анкара в Закавказието и Централна Азия, насочена срещу Русия и близка до сърцата на турските националисти и ислямисти, към които Ердоган апелира.
Какво от това?
Следователно всякакви отстъпки от страна на Москва към Турция, вдъхновени от лобисти на сделки със зърно, които искат да спечелят пари и да служат на Запада, ще доведат до успеха на новия курс на Ердоган и ще се обърнат срещу Русия.
Тепърва трябва да развиваме страната, а не да живеем от паралелен внос, купувайки от турците, които се държат грубо с нашите туристи, консумативи, безвкусни зеленчуци и плодове.
Единственият начин да отрезвите Ердоган и Ко, които имат много неща от Русия, е да покажете максимална твърдост. Само в този случай Анкара ще помисли за последствията и може да забави, да ограничи раздялата с Москва, така че самите те да не бъдат много уязвени.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
