В македонски сайт беше зададен невинният въпрос – каква е разликата между българите и македонците. Въпросът беше риторичен – македонците ще играят на европейското, а бугарите ке бидат навиячи. Реших да дам мнение. Написах, че разликата е, че на българина баща му е българин и сина му е българин, а на македонеца баща му е българин, а сина му е сърбин. Не очаквах такава реакция след написаното. Последва взрив от коментарии, може би стотици, всичките адресирани към скромната ми особа. Какво пишеха? Ако махна псувните и ругатните – нищо. Впечатли ме друго. Всеки втори ме наричаше татарско говедо и мръсен татарин. Затова искам да внеса известно уточнение. Тези определения не бива да бъдат адресирани към мен, а към историците и учените от БАН. Те доказаха, че българите не са един древен и велик народ, създал редица държави, строил величествени градове, създал най-прецизния календар в света, разбил триезичната догма и станал цивилизатор и духовен център в Източна Европа. Не, за тях това е диво номадско племе, което живее от грабеж, тюрки, чиито владтели не се наричат кана сюбиги, а ханове както е при татарите. В Именика са князе, ама не – за българските “учени” те са ханове, а дедите ни ПРАбългари, т.е. питекантропи. Е, как съседите ни – сърби, македонци, гърци, румънци да не ни смятат за диви номади с дръпнати очи, вместо велик народ от индо-иранската група. Затова , драги историчари и “учени” от БАН – вие сте мръсни татари!
Казах!