ПАРИ
Пазарът на горива – проблеми и очаквания
Влияние на цената на горивата върху инфлацията Цените на горивата имат огромно влияние върху икономическото развитие на една държава. Тяхната цена се включва в себестойността на почти всеки продукт.
Ето защо увеличението на цената на горивата, освен че се отразява директно в инфлацията, затруднява икономическия оборот в страната поради свиване на търсенето на стоките и намаляване на маржа на печалба на фирмите, което дава отражение върху заплащането в икономиката, стойността на валутния курс и фискалните приходи на държавата.
За месец септември инфлацията в България достигна 3.6%, което е най-високата й стойност за последните 5 години и половина. Основна причина за този ценови скок се дължи на цените на транспорта, които се увеличават с 8.4% на годишна база, като това е най-големият ценови ръст в инфлационния индекс. Около половината от ръста на транспортните цени се дължи на ръста цените на горивата и смазочните материали, чието увеличение е 14,3%. Същевременно, цената на природния газ, която се определя на базата на изменението на цената на петрола, е директно свързана с цените на топлофикационните услуги за населението – парно и топла вода, които също отбелязват сериозно повишение през септември в рамките на 4,6%.
Какво движи цените на горивата
В основата на увеличените цени на всички горива, продаващи се на пазара, стои международната цена на петрола, който се търгува на специализираните световни борси. От средата на месец август международните цени на различните марки петрол сериозно се увеличи, като може да се твърди, че причината за това са обявените от президента на САЩ Доналд Тръмп намерения за налагане на санкции върху Иран, което беше обявено на 7 август. Към тази дата цената на петрола следваше колеблива тенденция за намаляване и достигна цена от 70,76 долара за барел за сорт Брент спрямо пика от 22 май от 79,80 долара. Тази тенденция рязко се обърна след посочено изявление и на 1 октомври сорт Брент се търгуваше на цена от 86,29 долара за барел, което представлява повишение от 22% за периода.
След този пик на цената обаче, фундаменталните фактори на петролния пазар започнаха да оказват своето влияние и преобладаващите цени започнаха отново да се понижават, като на 1 ноември цената на петрол Брент беше 72,89 долара за барел, докато американския лек петрол WTI се търгуваше за 63,69долара за барел. В момента се наблюдава задържане и хоризонтално изменение на цените на петрола.
Фундаменталните фактори, които ще определят движението на цените на петрола в краткосрочен и средносрочен план са няколко:
Съгласно прогнозите на Американската енергийна служба, до края на 2018 г. се очаква запасите (излишъкът от предлагането надвишаващо търсенето) на петрол на глобално ниво да се увеличат с около 200,000 барела на ден, докато за 2019 г. прогнозата е нивото да достигне до 280,000 барела на ден.
Същевременно санкциите върху Иран ще доведат до намаляване на неговото производство на петрол с около 1 милион барела на ден от достигнатия пик през април тази година от 3,8 милиона барела на ден. Трябва да се има предвид, че Индия, Китай и Турция почти сигурно ще продължат да купуват ирански петрол дори и след влизането на санкциите в сила.
Не е ясно как страните от ОПЕК+ ще реагират на намалелите доставки от Иран, като очакванията са, че Саудитска Арабия и Русия ще покрият липсващите количества с увеличение на собственото си производство.
Очаква се също така през следващата година производството на петрол в САЩ да се увеличи с около 1 милион барела на ден.
Важно значение върху цената на петрола играят очакванията на пазарните играчи за забавяне на световната икономика Това е видно от цената на петролните фючърси, които паднаха през последните две седмици значително, а отворените дълги позиции се свиха драстично за сметка на увеличението на късите такива, което е ясен признак, че борсовите играчи залагат на бъдещо понижение на цената на петрола.
И накрая, трябва да се има предвид, че цените на пазара на петрол изостават с няколко тримесечия, средно около 4 или приблизително с една година спрямо данните за наличие на излишък или недостиг на добив на петрол. От началото на 2018 г. светът се намира в състояние на превишение на добива на петрол спрямо потреблението, което означава, че започналото наскоро намаление на международната цена на петрола ще продължи и през 2019 г.
Българският пазар на петролни продукти
За пазара на горива в България е говорено много. Направени са десетки изследвания, включително Комисията за защита на конкуренцията се занима неколкократно с казуса дали има картел на този пазар в България, но така и не стигна до заключение за неговото наличие, а по-скоро използва започналите процедури в политическото противопоставяне.
Съгласно данните на Европейската комисия, цената на бензина без данъци в България е сравнително висока, като държавата ни се намира на шесто място в момента сред страните с най-скъп бензин. Това е по-добро от първите места, които България заемаше преди известно време, но все пак въпросът защо цената в България без данъци не е най-ниска, след като разходите и заплатите в държавата са най-ниските в ЕС остава с пълна сила. По отношение на дизела нещата са относително по-добри, като България е деветнадесета в класацията, но въпреки това след нея има още 9 страни с по-ниски цени, сред които Франция, Ирландия, Белгия, Великобритания, Полша. Трябва да се има предвид все пак, че когато се вземе цената на горивата с начислени върху тях данъци, България е държавата в ЕС с най-ниски цени, като само по отношение на дизела се конкурира за най-евтина дестинация с Люксембург.
Все пак масово задаваният въпрос е защо цената на горивата в България са високи? Този въпрос има сериозно основание, когато се пречупва през финансовите възможности на населението. Както стана ясно наскоро от информация, изготвена от НАП и огласена от министъра на финансите, три-четвърти от българите получават доходи до 1000 лв. Ниската покупателна способност е сериозен аргумент в спора за нивото на ценовото равнище в страната.
И все пак има ли изкривяване на цените на горивата в България и как може то да бъде оценено?
Съгласно данните, събирани от ЕК за цените на петролните продукти в държавите-членки, може да се видят следните зависимости. Ако се проследи изменението на цената на бензина без данъци във всички страни от ЕС спрямо началото на 2008 г., откогато има данни за България, то може да се установи, че до 22 октомври 2018 г. България е държавата с най-голямо поскъпване на цената на бензина в ЕС, като увеличението е близо 30% (по-точно 28,5%). Следващата най-близка държава със сериозно увеличение на вътрешните цени на бензина е Швеция, но там ръстът е значително по-малък, а именно 21,4%. Средното увеличение на цената на бензина в ЕС е 12,9%, а има държави, като Малта и Нидерландия, където за посочения период бензинът е поевтинял. На базата на подобни изчисления може да се стигне до заключението, че в България явно пазарните механизми не работят и има сериозно изкривяване на пазара за горива, срещу което държавата стои безучастна. В края на краищата няма как увеличението на международната цена на петрола да доведе до поскъпване на бензина в България с повече от 30% спрямо поскъпването, отчетено във всички останали страни в ЕС.
Когато за същия период обаче се направи изчисление с колко се е увеличила цената на бензина в европейските държави, но не от една конкретна дата, а от най-ниската до най-високата регистрирана за съответната държава цена на бензина се вижда, че според този критерий България се нарежда на 9-то място по ръст на цената от 193%, изпреварена от държави като Швеция с ръст от 259%, Германия (233%),
Великобритания (214%), Австрия (212%), Франция (193%). Подобни изчисления имат смисъл, тъй като цените на бензина в държавите-членки не следват в синхрон изменението на световните цени на петрола. Ако в една държава цените на бензина остават високи дълго, след като цената на петрола на международните борси е започнала да намалява, а в други понижението започва в кратък период след нейния спад, то тогава изборът на начална дата може да изкриви изчисленията.
В тази връзка е интересно колко е увеличението на цената на бензина измерено между най-ниската цена във всяка конкретна държава за периода след началото на световната финансова криза спрямо най-актуалната цена в базата данни на ЕК. Съгласно този подход, увеличението на цената на бензина в България е с 134%, което нарежда България на 6-то място по ръст на поскъпването, като на по-предни позиции са отново Швеция (162%), Австрия (152%), Германия (149%), Великобритания (147%)и Естония (134%).
Време за реакция на цената на бензина при промяна на цената на петрола
Във всяка от държавите-членки на ЕС се наблюдава ясна тенденция за изоставане на намалението на цените на бензина спрямо международното понижение на цената на суровия петрол, като средното изоставане е 7,22 седмици, а медианното (т.е. най-често срещаното) е точно 7. За България изоставането е 8 седмици[i], което означава, че намалението на цената на бензина в България при понижение на международната цена на петрола изостава с една седмица от средното за останалите държави в ЕС.
Същевременно се наблюдава и обратната тенденция в период на покачване на международната цена на петрола, а именно много по-бърза реакция на вътрешната цена на бензина спрямо изменението на международната. Средният период за държавите от ЕС за покачване на вътрешните цени на бензина е 1,67 седмици, докато медианният е 2 седмици[ii]. В България реакцията е в рамките на 1 седмица, като по-бързи в реакциите си от България са 5 държави-членки, в които вътрешната цена на бензина се покачва почти едновременно с международните.
По-скъпи ли са горивата в България спрямо останалите държави в ЕС
Съгласно изложените по-горе факти е трудно да бъде защитавана тезата, че цените на горивата в България са неадекватно по-високи от тези в останалите страни в ЕС. По отношение на крайната цена на бензина и дизела в България, те са най-ниски спрямо всички останали държави на ЕС (с изключение на цената на дизела в Люксембург). Една от причините за ниските цени може да се търси в размера на данъците, които се начисляват върху производствените цени, които данъци в България са най-ниски в целия ЕС и по този начин се позволява на производителите и вносителите на горива да реализират по-високи печалби. При по-високи данъци крайните цени на горивата при равни други условия биха се оказали по-високи от тези в други държави на ЕС, което би породило недоволство сред населението. В този случай има вероятност производителите и вносителите да намалят своите производствени цени или цени на внос, като поемат това намаление чрез намаляване на своята печалба. Най-вероятно обаче подобен подход ще събуди недоволство сред населението във връзка с увеличение на данъчното облагане. Освен това не може да се счита за рационален подход вдигането на данъците с цел намаляване на печалбата на играчите в сектора, срещу които играчи има негативно обществено настроение.
Цените на горивата без данъци в България не са нито най-ниските, нито най-високите в ЕС. В това отношение България се намира в средата на сравнителната таблица и в случая основният въпрос остава защо тези цени не са най-ниските в ЕС, след като България е най-бедната държава в Съюза, с най-ниски разходи за труд. Този въпрос обаче може да бъде зададен към много и различни бизнеси, които продават своята продукция в България на цени по-високи от тези, на които същата тази продукция се продава в чужбина. В този случай въпросът не трябва да бъде задаван по отношение нивото на цените само в един бранш на икономиката, а би следвало да се повдигне въпросът изобщо за състоянието на бизнес средата в държавата. Конкретно решение за намаляване на цените на горивата би било облекчаване на режима на данъчните складове, който режим в момента е създал условия за наличие на монопол, като според различни оценки, основен владетел на такива складове е Лукойл-България, държащ директно или индиректно около 80% от наличния капацитет на тези складове в държавата. Защо този режим не се облекчава със законодателни мерки вече толкова години е въпрос, който има директна връзка със състоянието на цялата бизнес среда в България и е свързан с политическата конюнктура в страната.
Освен належащите законодателни промени във връзка с увеличаване на конкуренцията на пазара за горива, важна мярка от страна на държавната администрация и данъчните органи е контролът върху финансовите операции и манипулации на финансовите резултати на големите играчи на този пазар. В тази връзка не е ясно защо единствената рафинерия в България отчита загуби и не плаща данък печалба през последните 10 години. Този въпрос има отношение към държавните финанси, но неговият отговор дава възможност да се погледне по-отблизо на проблема с изкривената бизнес среда и да се надникне в задкулисните връзки, които управляват зависимостите между големия бизнес и политическата класа в страната. Без адекватен отговор защо тези връзки са възможни, на какво се крепят и как политическата класа гарантира печалбите на големия бизнес, който след това се отблагодарява под определена форма на своите политически покровители няма как да се даде отговор на въпроса защо икономическата среда в държавата е изкривена и защо определени цени, включително на горивата, но също така и на труда не отговарят на очакванията на потребителите и са източник на непрекъснато социално недоволство.
*Изчислението е направено на база реакция на цената на бензина в държавите-членки след като международната цена на петрол Брент достига своя минимум след началото на финансовата криза на 15 януари 2016 г.
**Изчислението е направено на база реакция на цената на бензина в държавите-членки след като международната цена на петрол Брент достига своя исторически максимум в размер на 145,29 долара за барел на 3 юли 2008 г. преди началото на финансовата криза
Юлиан Войнов
ПАРИ
Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал
- Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.
Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.
Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.
Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.
Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.
Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.
Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.
Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.
Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.
Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.
Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.
ПАРИ
‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
ПАРИ
България е с най-висока инфлация в еврозоната
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
