Скулпторът Велислав Минеков е роден на 27 март 1959 г. в София. Завършва Националната художествена академия през 1986 г. след което специализира металодизайн в Хамбург. Участва в множество конкурси за скулптура, както и в международни симпозиуми. Има самостоятелни изложби в Турция и Германия и други страни. През 1996 г. става носител на Специалната награда на скулптурен симпозиум, Будузо в Сардиния, Италия. Бил е член на Националния съвет на Движение „България на гражданите“. Минеков, заедно с Арман Бабикян и Николай Хаджигенов стана вдъхновител на протестите срещу правителството, като кръстиха гражданското си обединение „Отровното трио“. През декември миналата година обаче, скулпторът внезапно се оттегли, точно преди обединението на групата с партията на Мая Манолова. Преди 2 дни, професорът застана до лидера на ДБ Христо Иванов и Стефан Тафров, когото подкрепи като водач на листата в Пазарджик. Това провокира и въпросите на избирателите.
-Проф. Минеков, няколко месеца след като напуснахте „Отровното трио”, застанахте до лидера на ДБ Христо Иванов и водача на листа Стефан Тафров на предизборна обиколка в Пазарджик. Това веднага провокира въпросите на избиратели: „Той там ли се върна?”
-„Върнал се” е лошо използван термин. Аз съм част от среда, към която съм принадлежал винаги. Но към момента, естествено, искам тази среда да има и по- широк обхват и се старая да дам подкрепа на всичко което е срещу статуквото.
-Не мислите ли, че опозицията трябваше да е обединена в една сила, а не така разпарчетосана? Ето, и политолозите казват, че разделена, тя само помпа „мускулите” на управляващата ГЕРБ.
-Разбира се, че трябваше да има такава сила. Но не беше възможно. Все пак свидетел съм, че има много големи различия между отделните групи. Общо взето, в парламента виждам партията на Слави Трифонов „Има такъв народ”, „Демократична България” и партията около Манолова „Изправи се!Мутри вън!”.
-Да, това са най-вероятните победители сред опозицията, които прогнозите допускат в следващия парламент.
-Да, но при едно ниско гласуване не знам кой ще остане отвън, така че е застрашаващо. В момента правителството прави всичко възможно да плаши хората, от друга страна да ги подкупва с петдесетолевки, награди и псевдопенсии, така че да видим кой ще победи. Но все едно, това е краят. Агонията започна, да видим колко ще продължи, това е важното.
-Вие не виждате ли ГЕРБ като първа политическа сила, както сочат повечето социологии?
-Не съм убеден, но дори да е възможно, това пак е началото на края. Каквато и сила да бъдат – първа, втора и трета – това беше. Край. Както и да го въртят… Дано тази агония да е кратка и да не е продължителна. Самата ГЕРБ ще е на сметка, ако агонията е кратка. Иначе нещата ще се обърнат страшно срещу тях.
-Проф. Минеков, хората на площада Ви вярваха, бяхте вдъхновител на недоволството. Не беше ли по-добрият избор да останете на фронта, а не да си тръгвате накрая?
-Има една теза, която не знам дали е правилна. А тя е – „използваха протеста, за да се покатерят отгоре му и да се осребрят“. Това ми е неприятно и не искам да се развива участието ми в протеста по този начин. Това беше теза на участници в недоволството, която масово бе разпространена.
Би било неприятно аз да вляза в политическа битка, след като съм бил организатор на граждански, а не на политически протест. Да, ако бях привикал там една партия, и аз съм част от нея – тогава да, има логика да търся място в бъдещия парламент. Но трябва да се има предвид, че когато търсиш такова място и изява, трябва да носиш много ясни намерения, къде какво и защо ще го правиш.
Да не забравяме, че парламентът произвежда закони, така че всеки да каже какво смята да промени като закон, а не да изкара там като пенсионер на добро заплащане.
-На Вас обаче не ви ли е минавала през ум идеята все пак да влезете в листите – несъмнено и ДБ би ви сложила за водач, а и „Изправи се!”на Мая Манолова, ако бяхте там.
-Признавам, че ми е минавало, наистина. И продължавам да нося със себе си някои идеи, свързани с националната култура, нейната подкрепа и опазването й. Конкретно свързани със закона за културното наследство. Но това не беше възможно сега да се случи.
Аз пък може и да не се откажа. Ще видя каква ще е ситуацията след 5-и април. Някак действа много успокоително на ГЕРБ, че аз не участвам. Но да не си мислят, че това ще е завинаги.
-Ще се завърнете пак, но как?
-Мисля, че наесен пак ще има избори. Което не е зле, защото тези партии, които са срещу статуквото ще имат достатъчно време, за да могат да се оформят като ясна сила.
Така ще могат хем да се направят може би и някакви обединения, а и да се намерят по-подходящи хора в листите. Тези хора трябва бавно да се търсят, трябва да се знае как са свързани с мястото, където трябва да бъдат избрани. Със своя град или област и да са достатъчно продуктивни, разумни, интелигентни, да не носят лоша биография и всичко, необходимо за една подобна персона.
-Запазихте ли добри отношения с Арман Бабикян, с Николай Хаджигенов, въпреки че вече не сте на една писта?
-Не сме се чували отдавна, но лоши отношения не сме имали. Но не поддържам връзка.
-И сега ли смятате, че бе добре Триото да се обедини с партията на Слави Трифонов?
-Оказа се, че е трудно. Не е чак толкова желано, а и може би има логика в отказа за подобен съюз, защото би им нанесъл щети по отделно на всяка от групите. Едно такова обединение ще доведе до обвинение от симпатизантите.
-Когато решихте да напуснете „Отровното трио”, основно обединението с противоречивата фигура на Мая Манолова ли ви прогони?
-Мая Манолова има своите качества, но това не е моята среда. Знаете къде съм бил, аз и днес съм там, и ще бъда. Но нека и хората около Манолова да имат късмет и да влязат в парламента.
-Т.е. да разбираме, че отново сте по-близо до „Демократична България“?
-Може да се каже. В събота отивам да подкрепя техния кандидат в Кърджали.
-Вие не сте бил член на ДСБ, нали?
-На нищо не съм член.
-Имате ли очаквания за компромати, за удари под кръста по време на предизборната кампания?
-Имам очаквания за свирепо фалшифициране на изборите. Имам информация, че ще се плаща вота, както са изградени традициите. Ще бъдат подкупвани малцинства, бедни хора.
Но това вече започна. Нещата ще са съмнителни като резултат, но наистина зависи колко хора ще излязат да гласуват. И ако хората искат бъдеще, трябва да излязат и да гласуват. Това е задължително.
-Проф. Минеков, готов ли сте пак да излезете на площада след изборите, ако статуквото се запази?
-Още на 5 април, да знаете. Поне аз съм останал чист и ще мога да изляза с чиста съвест на площада.