АНАЛИЗИ
На тези избори българите категорично трябва да покажем, че ерата ГЕРБ е приключила
На тези избори българите категорично трябва да покажем, че ерата ГЕРБ е приключила
Управлението на ГЕРБ в състава на ЕНП доведе до утвърждаване на схемаджийството като „система за разпределяне на европейски пари”. Управлението на ГЕРБ разврати общините, държавата и държавната администрация. Европа ни вижда къщите за тъщи, терасите, апартаментите… през Специализирания съд и КОНПИ се въвеждат практики, пред които и тоталитарната държава ще онемее.
Това казва за Фрог нюз лидерът на “Движение 21″ Татяна Дончева.
– Г-жо Дончева, каква е според Вас равносметката за българите от 10-годишното членство на страната ни в ЕС?
– 10-годишното членство на България в ЕС съвпадна в голяма степен с управлението на ГЕРБ, което даде изкривено отражение и трябва това да се има предвид. Българинът си представяше, че членството в ЕС ще му даде допълнителни гаранции за върховенство на закона, справедливост в държавата и възмездие за крадците. В същото време управлението на ГЕРБ в състава на ЕНП доведе до утвърждаване на схемаджийството като „система за разпределяне на европейски пари”. И вместо европарите да стигнат до тези, които имат нужда – дребния и средния бизнес, и да бъдат един допълнителен лост за подкрепа на българския бизнес, стана така че достъп до тях имат много малка част и те се раздават партийно по схеми.
– Какви са причините – външни и вътрешни – за появата на евроскептицизъм у част от българите?
– На практика нищо от очакванията от членството ни в ЕС не се е сбъднало и по отношение на бизнеса, и по отношение на по-големите възможности за дребните и средните компании, общините, нито по отношение на правосъдието, върховенството на закона, правовата държава. Управлението на ГЕРБ разврати общините, държавата и държавната администрация.
– Българските евродепутати досега повече национални и общоевропейски или партийни и лични интереси защитаваха в Брюксел?
– Българските евродепутати в голямата си част бяха неподготвени за работата си в Европарламента. Те нямат визия. Това, че Сергей Станишев заема висок пост в ПЕС, а Георги Пирински е опитен дипломат, не ги направи особено ефективни. Защото за да има ефект трябва да има стиковани усилия между изпълнителната власт, държавното ръководство и евродепутатите, независимо, че те ще принадлежат към различните европейски семейства в рамките на досегашната структура на ЕП. Стана ясно и прокарването на т.нар. пакет „Макрон” и от редица други мерки на ЕК и Еропарламента, че нашите евродепутати не просто не познават механизмите и не могат да ги използват, но и заради ленност и безотговорност могат да го проспят. Факт, че трима депутати не бяха на гласуване, което беше особено ключово за вкарване на пакета „Мобилност” е показателно за истинското отношение. Нито беше вярно, че не е дошъл самолета, нито беше вярно, че нещо са пропуснали, освен поредното заседание. Но пакета „Мобилност” постави и още едни въпрос. Не може такива сериозни мерки, които касаят цели браншове в държави-членки като нашата да не бъдат уловени навреме от еврокомисаря, от правителството, от българите – служители в ЕК и от евродепутатите. Ние не можем да спасяваме положението в последната секунда.
– Управляващата партия избра за предизборен девиз „Европа ни чува”. Чува ли ни Европа?
– Европа ни вижда. Вижда ни къщите за тъщи. Вижда ни схемите, по които си строим пътищата. Вижда ни и терасите и апартаментите, на ключовите политици. Вижда и до какво обогатяване могат да доведат европарите, които са дадени със съвсем друго прадназначение. Това, че ЕНП има изгода да мълчи и Бойко Борисов да ѝ носи достатъчно евродепутати, за да превземе пак ЕК и да продължи със схемите е съвсем друг въпрос. Но Европа и лява, и дясна, и центристка, и либерална, и социална ни вижда.
– Чуват ли властите в България Европа?
– Властите в България са абсолютно убедени, че могат да продължат да крадат както до сега, тъй като затова е създадена една стройна организация, овъзмездена за всеки участник в схемата както подобава. Можете да видите с умиление много хора с фланелки на Бойко Борисов. Не ми е подарил такава фланелка, за да си я сложа и аз, но виждам, че Мъри Стоилов си я е сложил, сигурно разчита, че ще измести Петьо Хубчев от поста треньор на Левски. Омръзна ми в държавата ние да сме скъпи на триците и евтини на брашното. Вместо да се обсъди от симпатизанти и несимпатизанти на ГЕРБ ситуацията с парите и тяхното разумно харчене и използване по предназначение, те отново се оказаха готови да бъдат купени за 20 лв. и фланелка.
– През 2016 г. премиерът Борисов подписа в Лондон Споразумение на 40 държави за борба с корупцията и създаване на Международен център по антикорупционно право. Как се прилага това споразумение у нас три години след приемането му?
– Както казва самият премиер „всичко това е пунта Мара”. Създаден е специализиран съд и Комисия за борба с корупцията, наречена КОНПИ. Там са селекционирани изключително хора, които могат много лесно да бъдат „мотивирани” да изпълняват заповеди, било защото имат неправомерни къщи, необясними апартаменти, необясними доходи. Имат необясними отношения, връзки с ключови бизнесмени. Същевременно през Специализирания съд и КОНПИ се въвеждат практики, пред които и тоталитарната държава ще онемее. В днешната ни родина тези инструменти се използват за изземване на бизнеса на конкуренцията по команда от изпълнителната власт. Това няма общо не само с европейски практики, то няма нищо общо със здравия човешки разум, който изисква час по-скоро закриване на тези институции и вкарване в режим на наказателно производство на участващите в тях лица.
– Как Европа може да повлияе за ускоряване на реформите в съдебната система у нас?
– Европа е приела, че въпрос на национален регламент е съдебната система на всяка страна. Освен това в Европа няма кой знае какви специалисти, които да ни дадат рецепта как да реформираме националната система. Но мисля, че благодарение на натиска на Европа и Европейската прокуратура по отношение на евросредствата може да се объркат плановете на нашата национална прокуратура, която смята, че само тя има последната дума по това кого привлича като обвиняем за злоупотреба с евросредства и кого не. И смята, че не дължи на никого обяснение защо при едни и същи случки, едни лица се привличат под наказателна отговорност, а на други се слага чадър. Нямаме случка, в която на знаковите управляващи прокуратурата да е взела адекватно решение. Те обикновено се чадъросват с най-голяма сила и се разчита, че ще мине давносттта. В условието обаче една действаща и по-независима европейска прокуратура по отношение на евросредствата нашата прокуратура ще бъде принудена да се съобразява, защото няма да може да запази тези хора под чадъра си.
– Реално ли е да се надяваме, че като заработи Европейската прокуратура, ще намалеят кражбите от европрограми у нас?
– Аз съм силно скептична дали дори начело с Лаура Кьовеши такава прокуратура ще е възможно да бъде създадена. При доминацията на ЕНП, която е разпростряла схемите върху по-голямата част от ЕС, не си представям как това мнозинство ще поиска избор на прокурор, който да ги разкове.
– Защо управляващи и висши обвинители у нас толкова не харесват румънката Лаура Кьовеши за Европейски главен прокурор?
– Последните апартаментгейтове и къщи за гости поставиха един логичен въпрос – има ли въобще в тези институции някой назначен, който да бъде независим, защото го държат с компромат? Аз не мога да съзра такъв. Там дори на техническите постове са назначени съпруги и съжителки на прокурори, за които има ясно обществено мнение или мнение в професионалната гилдия. Както е извество в професионалната гилдия е известно и се знае кой не взима, кой взима и колко взима. След като техните роднини са назначени на ключовите места, след като човек може да види селекцията на прокурорите, аз си мисля, че няма как човек като Кьовеши да им хареса. Те са по схемата. Те всички са едно цяло както беше казал на времето Николай Кокинов в едно култово интервю. Ясно е срещу какво ставаш ръководител на съответната институция и какво дължиш. Това, което дължиш е безусловно подчинение на изпълнителната власт и уравляващата партия. И това подчинение се изразява в пълно пазене на лицата, свързани с управляващата партия и съответно скачане като куче пазач на тези, които са противници на управляващата партия.
– Как си обяснявате все по-честото противопоставяне на евразийския проект на европейския?
– Обяснявам си го с напора на Русия да продължи да контролира ситуацията в България. Абсолютна лъжа е че великите сили не се интересуват от Балканите и от България в частност. България заема географския център на Балканите. Това е ключова зона, както се казва само заради това ги интересува. Само че включването на България към структурите на НАТО и Европейския съюз постави страната ни по друг начин на геополитическата карта като част от Европейската общност. Русия обаче няма да иска да пусне лостовете си за влияние и смятам, че всичко което става, от това да се финансират определени бизнесмени, до това да се поддържат и разплащат определени политически партии и определени обществени организации са нещо, на което България ще бъде подложена и занапред.
– Смятате ли, че наистина има заговори срещу управлението и демокрацията, както се внушава от определени медии и политици?
– Тарикат мъж не писка, казва народа. Досега да не би да бяха имунизирани. Но те притежават всички медии и могат да твърдят в тях каквото искат. Сега обаче Интернет също се оказа оръжие, където хората могат да си шерват, могат да си разказват и могат да си пуснат карикатури колкото си искат. Те не могат да кажат закриваме вестник „Прас Прес“, защото тутакси в Интернет се получава някакво ново народно творение, което те не могат да спрат.
– Кои са реалните заплахи за българите: мигрантите, корупцията, организираната престъпност, бедността, неграмотността? Как бихте ги степенували?
– На първо място в опасностите аз смятам, че е националната глупост. Националната глупост, която води до вземане на лоши решения. Лоши решения по време на избори, лоши решения по отношение на прокарване на определени мерки, лоши решения по отношение на изискване на определени мерки. Това е най-голямата опасност. Един народ с инстинкт за самосъхранение е по-предпазлив, по-трудно манипулиран, по-трудно му се внушат неща. Няма извинение как са ни излъгали. И всеки от нас е длъжен да бъде умен. Ако иска да оцелее, ако иска да оцелее държавата. Най-голямата глупост е да се рецитират националистически лозунги, а да не се прави нищо за да бъде България стегната икономически и държавно-административно. Няма по-голяма глупост от това да се твърди, че защитаваме националните интереси, защото си късаме ризата на някакви протести, а сме проспали години назад поставянето на въпроса, лобирането на определени решения, подготовката си дори за заседание в Европейския парламент, борба за определени комисии, борба за лансиране в тези комисии, борба за стратегически приоритети, за стратегически производства. България проспа дори земеделието си, с какво ще се занимават земеделските производители, къде ще продават продукцията си и кой ще инвестира у нас. Значи, всяка велика сила иска да ни използва като пазар, колкото и да сме малки, но наша работа е да си организираме добре, да си осигурим възможности за инвестиции, въпреки тяхното желание, инвестициите извън Европейския съюз са важни за България. И не бива с лека ръка да се позволява те да ни внушат, че нямаме право, защото Европейския съюз ни е забранил.
– Гордост или срам ще е за нас, българите, фактът, че Делян Пеевски може да ни представлява в Брюксел?
– Чудя се на електората на ДПС. Познавам много българи от турски произход. Едната част са ми клиенти, другата част са ми колеги, познати. Ако 90-те години те са имали извинение, да кажат че турската интелигенция е напуснала страната ни по време на възродителния процес, че са обезкървени, нямат водачи, нямат лидери и са се вкопчили в каузата ДПС. Сега да ми кажеш ти, че Делян Пеевски е твоя кауза, след като не е ходил на заседания в няколко национални парламента, да го пратиш в европейския за да не ходи и там и да си уреди личния бизнес ми се струва малоумно. И затова националната глупост и личната глупост са най-голямата заплаха за националната сигурност.
– Много хора от различни политически формации имат сходни на Вашите и на „Движение 21″ оценки за положението в страната, но широко обединение все не се случва. Защо?
– Преди няколко месеца д-р Константин Тренчев даде едно интервю, което ми направи силно впечатление. Той каза трудно се получава обединение на усилията сред общност от хора и сред народи, които си издигат двуметрови огради около къщата, а не крепости около общността. Ние не можем да променим нашия народ. Лично аз практически съм опитвала през годините много форми на обединение и знам колко трудно се случват. Дори когато се обединяват формации, които би трябвало да нямат прекалени претенции на базата на досегашните си изборни резултати и да искат да влязат в съответните структури. Много е трудно, вярвайте ми, за местните избори, за парламентарните, пък и за европейските, но трябва да се работи, независимо колко е трудно.
– Как, според Вас, ще се отразят резултатите от евроизборите на кабинета „Борисов 3″?
– Много е важно е да се разбере, че това не са европейски избори, за да отидат едни хора на хубави заплати в Европа, много е важно. Трябва да се даде категоричен знак, че ерата ГЕРБ е приключена. Приключена за българския народ, а не за тези, които са си татуирали Бойко Борисов на ръката, такива винаги ще има.
– Има ли основания да вярваме, че нещо може да се промени при сегашната хегемония на ГЕРБ във всички сфери и структури на държавата?
– Значи, знака, който ще бъде даден с това, че ГЕРБ ще получи малко гласове, много по-малко отколкото си представя, отваря възможността за по-лека организация на местните избори, за по-голяма гаранция, че промяната е възможна. Сега, в момента ние сме като лятото на 1988-1989 година, много хора искат промяната, но не вярват, че тя може да се случи. Гласуването анти ГЕРБ е много важно.
– Кои са най-силните аргументи, заради които хората биха подкрепили кандидатите на „Движение 21″?
– „Движение 21“ е несистемна партия от едни много симпатични, разумни, подготвени и обучени млади хора, които са приели, че ще работят много дълго, за да се наложат. Това не са хора, които търсят реализация за една нощ, защото много добре знаят, че тя никога не става, а трябват много усилия и много време. Запознати са с риска, който са изпитвали много партии, формации и кандидати от всички партии. Хората казват, ами вие колко ще вземете, дай да гласуваме за някой от победителите. Питам ги, къде ще сте вие в тази победа и къде се оказахте в предишните такива пъти. Никъде! Много е важно да се разбере, че за да настъпи промяна в политическата система, тя се отглежда като дръвче. Трябва време да се вкорени и да порасне. А не някой да каже, че промяната се ражда за една нощ от нищото и ние веднага я прегръщаме, защото това е най-лесният начин да си уредим битието. Няма такова нещо, никъде не се е случило. Тази промяна се отглежда, отглежда се от търпеливи хора, които знаят накъде отиват.
Въпросите зададе: Огнян Стефанов
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
АНАЛИЗИ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
