АНАЛИЗИ

Истината зад 40-часовата работна седмица…

Published

9 years ago

November 28, 2017

Author

… и защо сме икономически роби … Икономическото робство, или робството на заплатите, се отнася до тоталната и незабавна зависимост към заплатите за оцеляване.
Въпреки, че хората през историята е трябвало да работят за да живеят, разликата е, че сега живеем в култура, в която сме карани да вярваме, че имаме икономическа свобода. Повечето граждани всъщност не знаят, че сме закачени за сервилността, но както е казано: „най-поробен е гражданинът, който се счита за свободен“.
Без да се интересуваме по темата ние автоматично се съгласяваме с 40-часовата работна седмица, дори и с оскъдното заплащане на час като нещо нормално, а и с извънредните часове. Въпреки тези часове и това къде ги работим – пак се борим за да оцеляваме. Има ги също и тези, които правят достатъчно за да живеят комфортно, но в повечето случаи и страни не са в състояние да поискат по-малко работни часове – в обобщение: или работите 40 ч. на седмица, или сте на временна работа за по-малко часове и заплащане, или не работите въобще.
Отстъпваме, когато ни се каже, какво да обличаме на работното място, кога да пристигаме, и кога можем да си тръгнем, кога ни е позволено да се храним, и дори кога ни е позволено да ползваме тоалетната. Как е станало, че да сме го позволили това?
40-часовата работна седмица се появява по време на индустриалната революция в Британия (да, пак от там), някъде през 19-ти век. На работниците им е било налагано да работят от 10 до 16 ч. дневно, поради което са започнали да протестират. В САЩ работата със завишените часове също е започнала да се влошава и към 1836 г. публикациите на работническите движения също са призовавали за 40-те часа. И в двата случая работниците са били толкова преуморени, че са се съгласили лесно с тези условия. И кой не бил? Все пак, почти всеки един от вас ще си каже, че това е било за добро.
За първи път в света официално се въвежда 8-часовият работен ден в контролираната от болшевиките Русия през 1917 г. с декрет на Ленинското правителство. А за първи път е въведена 40-часовата работна седмица с държавен закон през 1934 г. в нацистка Германия под ръководството на Адолф Хитлер. След това се разпространява с годините и в целия свят. В България е въведена за всички работници през 1974 г. от Президиума на Народното събрание под ръководството на Тодор Живков, а в Гърция е въведен 8-часовият работен ден тепърва през 1983 г.
Както можете да видите, това е тема на по-задълбочен анализ, но за да се допълни картината трябва да се спомене, че в древен Египет по времето на фараоните-владетели са били набирани роби (днес биха се нарекли работници), на които е било заплащано за работата, която са били принуждавани да упражняват. В по-ранните периоди също има свидетелства за робство, но главното, което е било нужно за благоприятните условия за съществуването му е, че е трябвало да има икономически излишъци и висока гъстота на населението, което от своя страна да бъде жизнеспособно. С напредъка на „прогреса“ се е увеличавало и робството. Примерно преди 10 хил. години по времето на Неолитната революция са били намерени също доказателства за това, че е имало робство. Сега изяснява ли ви се картината?
Тази система днес продължава точно по същия начин, само й се променят изразите на тълкувание. Дали е била някога нужна, трябва да си отговори сам съвременният роб(…отник), но щом продължаваме да я приемаме все по-обширно поради ефектите върху нашите капиталистически общества, означава, че е неразривна част от цивилизацията. Основна задвижваща част дори. Всеки минимално интелигентен, в смисъл, че може да прочете от началото до края този текст, би трябвало да може да разбере написаното. Обаче за да го възприеме с трезво съзнание, е, там вече е силно индивидуално и е нужен естествен интелект, за който не се преподава в съвременните учебни заведения. Поне в повечето страни.
Съществуват много фактори допринасящи за настоящата икономическа система, които са довели до 40-часовата работна седмица, но трите основни са и най-големите: консуматорството, инфлацията и дълга.
Важно е да се разбере, какво точно е инфлацията и как работи тя водейки до дълговете.
За да се обясни просто, да кажем, че българското правителство се нуждае от пари, за каквото и да било, дали за личната сметка в чужбина на олигарси като Бойко Борисов или нещо друго, все тая. Та така, властите на смяна искат заем от международната банка (няма значение откъде, все същата е), а тя от своя страна се съгласява да купи от правителството облигации в размера на искания заем. Тогава банката печата купчина хартийки (известни ни като пари), или за да сте още по-наясно – вече само виртуални цифри (само 3% от парите днес са с физическа форма) – и сделката е в ход. След това към този заем са наслагват и множество такси и лихви, както и промени в обмена на валута, и ето, че така са създадени парите от въздуха.
Невинаги е било така. Някога парите са били обезпечени със злато, но интернационалният глобализъм, под формата си на всевъзможни структури, няма морални цели да се придържа към някакви човешки стандарти. Заради това страните по целия свят стават все по-големи длъжници. Под страните разбирай – ти, той, тя, ние, вие, но не и Те. При тях всичко е винаги печалба, за нас са мечтите и розовите слончета, причинени ни от прекомерната употреба на я алкохол, я каквото и да било друго вредно за нас нещо.
Сега само се казва, че примерно няколкостотин процента годишна инфлация не било много. Да бе, направо било приятно, но не за теб драги/а. Натрупаните дългове ги плащаме ние, работещите все повече часове.
И понеже парите са създадени чрез заемите, това означава, че са създадени чрез дълговете. Това какво означава? Означава, че парите са дълг! Колкото повече пари има някъде, толкова е по-голям дългът там, и на обратно. Това означава, че ако правителството и всеки гражданин с дълг са в състояние да го изплатят обратно – няма да циркулират пари. Нито стотинка.
Интересите играят важна роля в тези сметки също. Когато вземете заем и банката ви даде пари, които технически не съществуват, те очакват от вас да им ги изплатите с прикачените им интереси. А щом парите идват от някаква международна, централна банка, откъде мислите, че идват интересите?
Отговорът е отникъде.
Няма значение, че страната никога няма да е в състояние да изплати дългът, и че точно това е целта на тази оркестрирана система. Винаги някой, някъде ще банкрутира за да се гримират интересите, че са платени с още повече дълг. И така народа се потапя повече в дупката, докато цената на живот се увеличава все повече. Нима не го усещаме в България? Оцеляването в икономиката става все по-трудно. Това отчаяние за оцеляване, съчетано с факта, че сме родени в тази система, в крайна е това, което ни кара да се съгласяваме с 40-часовата работна седмица + допълнителните часове = на онова време преди да намалят часовете. Дори не се замисляме повечето, трудно е, гледа се като поредна грешка в системата и до там. Конспирации. Притъпяване. Сервилност.
Сега, след като евентуално разбираме елементът, който ни принуждава да приемаме нещата такива, каквито са … как 40-часовата работна седмица се ползва от банките и корпорациите?
Проучвания показват, че средностатистическия работник започва да получава все по-малко заплащане за 8-часовия работен ден, а е принуден да работи все повече в рамките на тези часове, а и след тях (допълнителните часове). Тогава корпорациите отчитат продуктивност, значи всичко върви на добре. Не за вас, не се успокоявайте. Защо при условие, че корпорациите печелят все повече и имат все по-голяма продуктивност, не ни се увеличават заплатите и не ни се улеснява работата? Примерно давайки допълнителната работа на нови работници? Това ни докарва до консуматорството.
Консуматорството е определено като вяра в нещо, което е до толкова добро за хората, че да бъде купувано от тях със заработените преди това пари. Може да бъдат стоки и услуги. Някога това може и да е било вярно, но при сегашната система и разходите за живот, консуматорството започва да оказва отрицателно въздействие върху обществата ни. Особено когато се вземе предвид инфлацията и нарастващия дълг. Колкото повече купуваме, толкова повече захранваме корпорациите и банките, които от своя страна ни тласкат към икономическото робство.
Още през 1800-те години по време на Индустриалната революция, „консуматорите“ по света са започнали да харчат увеличаващи се количества пари за лекомислени покупки. Това прекомерно удовлетворение е подхранвано от корпорациите, използващи комерсиализма (отношението или действията, които са силно повлияни от желанието да се печелят пари, за да се закупуват стоки) като инструмент.
Психологическите намеци са били засадени в съзнанията на много от днешните общества, от дълго време насам, чрез употребата на реклами, които в крайна сметка са довели до определени навици и вярвания. Това от своя страна е довело до една тотално нова култура, в която дори се хвърлят стари материални неща, само защото са остарели, не защото са спрели да си вършат предназначението. Повечето от нас, без значение дали искаме да си го признаем или не, сме много наясно с тази менталност. Особено по-младите.
В последствие, всяка една война, финансова криза, са били използвани от рекламодателите за да правят обещания (точно като тези на политиците) за нови продукти – между всичките други дори такива като „мир“.
Бързото харчене довежда на свой ред и до употребата на пластмасовите карти за виртуалните пари. Тези кредитни и други карти стоят точно зад рекламата „не губете време“, стояща зад другата „повечето е по-добро“.
Изследвания също показват, че насърчаването на децата чрез реклами, да карат родителите си да им купуват играчки, е увеличило продажбите на 50%. Това също е много показателно.
40-часовата работна седмица е крайният инструмент на корпорациите да поддържат тази култура на лекомислени харчения. Под сегашните работни условия, хората са насилвани да градят живота си работейки по 8 и повече часа на ден, и да използват свободното си време за да харчат това, за което са работили. Все по-малко оставащото свободно време обикновено е запълвано в пътувания, хотели и т.н., и евентуално започваме да пренебрегваме безплатните активности, като разходките, тренировките, четенето и т.н. Дори и тези неща, които все още са безплатни се цели да бъдат включвани в тази система. Примерно разходката, от много вече може да включи закупуването на бутилирана вода, защото няма публична чешма, тренировката включва месечна такса в зала, за четенето е нужна покупката на книга и т.н.
Докато за да имаме някакви екстра-пари е свързано с личната загуба на време за едни, за други не само, че им се краде от свободата им, но и се борят да свържат двата края всеки месец. „Перфектната“ работа им позволява да спечелят точно толкова, че да не изкарат дори до следващата заплата. Дори тогава, при тези хора, също се наблюдава понякога, че имат малки загуби на пари за непотребни неща, свързано с погрешни причини.
Както и да го погледнете, всичките тези подобни общества сме станали нещастни, безмозъчни, и тежко-работещи. Купуват се глупави неща за цената на щастлив момент преди да ни омръзне и се прехвърлим на следващата глупост. Чувстваме се длъжни да изпълним детските си мечти да станем богати. Грешка! „Мама ми каза да си хвана богат мъж“ те превръща до 20 и няколко в пълна курва. При някои се превръща и в работа. „Трябва да си тарикат за да не си мишка“ те вкарва евентуално в затвора (където пак си ползван за работа) или те приключва за определено време. С прикриването на нашата несигурност избягваме проблемите и ги заместваме с психологически нужди свързани с материални предмети.
Да бъде едно общество свободно трябва да е направено всичко така, че то да има свободно време. Не е нужно да си блъскате главите, хора. Сега вече всичко си дойде на мястото. Кой разбрал, разбрал.

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ