ПАРИ
Светът стои върху тиктакаща дългова бомба за 250 трлн. долара
Зомби компании в Китай. Неплатими студентски заеми в САЩ. Ипотеки до небесата в Австралия. Предстоящият пореден фалит на Аржентина. Всичко това е благодарение на десетилетието на лесните пари в света, което изстреля глобалния дълг (държавен, корпоративен и частен) до невижданите досега 250 трлн. долара, пише в свой анализ Bloomberg. Тази стойност е тройно по-голяма, отколкото е общата икономическа продукция и се разпределя по около 32 500 долара за всеки мъж, жена и дете на земята.
Голяма част от това наследство произтича от съзнателните усилия на политиците да използват заеми, за да поддържат световната икономика, люшкаща се след финансовата криза през 2008-2009 г. Изключително ниските лихвени проценти, а при някои активи дори отрицателни, дават увереност на домакинствата, фирмите и държавите, че могат да теглят до безкрай. Това обаче създаде планина от дългове, която не спира да расте.
Докато създателите на политиката с лесните пари се борят с най-ниския растеж за тази десетгодишна епоха, те не виждат друг вариант за справяне с този проблем, освен с още дългове, пише Bloomberg в своя анализ. От „Новата зелена сделка“ до модерната парична теория, привържениците на практиката да се харчи повече от произведеното твърдят, че централните банки са изчерпали своите инструменти и че са необходими големи фискални разходи, за да бъдат извадени компаниите и домакинствата от страховото им състояние.
Фискалните „ястреби“ твърдят, че подобни предложения просто сеят семената на повече неприятности. Но изглежда фокусът се измества от важното – колко дълг всъщност може да понесе световната икономика, без да рухне?
Централните банкери – президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и Международния валутен фонд (МВФ), призовават правителствата да направят повече, аргументирайки се, че сега е подходящо време да се инвестира в проекти, които ще пожънат икономически дивиденти.
„Предишните схващания относно ограниченията пред развитите икономики за съотношението дълг/БВП, което могат да издържат, може би се променят“, каза Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и Международния валутен фонд. „Като се имат предвид по-ниските лихвени проценти и забавеното търсене на безопасни активи, големите развити икономики може би са в състояние да поддържат по-големи нива на дълга“, добавя той.
Ограничение пред създателите на политиките обаче е наследството от миналите разходи.
На държавно ниво, новоизбраното правителство на Аржентина обеща да предоговори рекордните кредитни линии в размер на 56 млрд. долара с МВФ, връщайки спомена за икономическия срив на страната и неплащането на дълга през 2001 г. Турция, Южна Африка и други държави също са притеснени.
Що се отнася до корпоративния дълг, само американските компании представляват около 70% от общата стойност на корпоративния просрочен дълг, а това е на фона на рекордната икономическа експанзия. А в континентален Китай компаниите, които фалират, вероятно ще постигнат рекорд през следващата година, според S&P Global Ratings.
Така наречените „зомби“ компании – фирми, които дълго време не са в състояние да покрият разходите за обслужване на дълга с оперативните си печалби и имат много слаби перспективи за растеж, но все пак не са фалирали, са нараснали до около 6% от акциите на нефинансовите компании, котирани на пазарите в развитите икономики. Това е многодесетилетен рекорд, според Банката за международни разплащания. Това вреди както на по-здравите конкуренти, така и на производителността на икономиката.
Що се отнася до домакинствата, Австралия и Южна Корея се нареждат сред най-задлъжнелите. Този дълг ще се „влачи“ и от следващите поколения, смятат анализаторите.
В САЩ студентите вече дължат 1.5 трлн. долара и имат големи проблеми при изплащането на този дълг.
Дори заемите да са евтини, може да бъде много трудно справянето с тях, след като размерът им стане твърде голям. Солидният икономически растеж е най-лесният изход, но той не винаги е достижим. Вместо това, създателите на политики трябва да управляват балансите, въвеждайки строги икономии, финансови репресии, при които спестителите субсидират кредитополучателите или се правят опрощавания на дългове и спасявания от фалити.
„Най-доброто е да се разраствате постепенно и последователно и това е решението за много, но не за всички епизоди на текуща задлъжнялост“, казва Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz SE.
За да засили възстановяването на САЩ, Федералният резерв понижи лихвите на три пъти тази година, след като орязването на данъците и фискалните стимули пратиха дефицита в бюджета до 5% от БВП и още преди края на тази година той надхвърли 1 трлн. долара.
Япония обмисля нови разходи, докато паричната политика остава изключително улеснена. Във Великобритания и двете основни партии обещаха връщане към нивата на публичните разходи от 70-те години.
Китай засега удържа разходите си, тъй като се опитва да намали задлъжнялостта си. Пекин предпочита по-скоро да използва ликвидни инжекции в икономиката си, отколкото да води облекчена монетарна политика, пише Bloomberg в анализа си. На фискалния фронт страната намали данъците и въведе квоти за продажба на облигации.
Тъй като световните инвеститори вече свикнаха с отрицателните лихви по облигациите, те трябва да преоценят риска. В момента облигации за около 12 трлн. долара имат отрицателна доходност.
Ан Ричардс, главен изпълнителен директор на Fidelity International, казва, че отрицателните доходности по облигациите сега са от системно значение. „С рекордно ниските и дори отрицателни лихви при някои централни банки, изглежда сме близо до територията на „балоните“, но не знаем как или кога този балон ще се спука“, казва той.
МВФ през октомври заяви, че по-ниската доходност принуждава инвеститори като застрахователни компании и пенсионни фондове „да инвестират в по-рискови и по-малко ликвидни ценни книжа“, тъй като търсят по-висока доходност.
„Дългът не е проблем, стига да е устойчив“, казва Алисия Гарсия Ереро, главен азиатско-тихоокеански икономист в Natixis SA в Хонконг, който преди това е работил за Европейската централна банка. „Въпросът е дали масовото генериране на дълга след световната финансова криза ще се окаже печелившо“, добавя тя.
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно.
ПАРИ
Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка
От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.
Празниции сезонни събития
Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.
От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.
Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.
Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!
BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!
Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.
Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.
Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони
Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.
BMW вече не може да изпревари кризата
Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.
Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
