ПАРИ
Светът стои върху тиктакаща дългова бомба за 250 трлн. долара
Зомби компании в Китай. Неплатими студентски заеми в САЩ. Ипотеки до небесата в Австралия. Предстоящият пореден фалит на Аржентина. Всичко това е благодарение на десетилетието на лесните пари в света, което изстреля глобалния дълг (държавен, корпоративен и частен) до невижданите досега 250 трлн. долара, пише в свой анализ Bloomberg. Тази стойност е тройно по-голяма, отколкото е общата икономическа продукция и се разпределя по около 32 500 долара за всеки мъж, жена и дете на земята.
Голяма част от това наследство произтича от съзнателните усилия на политиците да използват заеми, за да поддържат световната икономика, люшкаща се след финансовата криза през 2008-2009 г. Изключително ниските лихвени проценти, а при някои активи дори отрицателни, дават увереност на домакинствата, фирмите и държавите, че могат да теглят до безкрай. Това обаче създаде планина от дългове, която не спира да расте.
Докато създателите на политиката с лесните пари се борят с най-ниския растеж за тази десетгодишна епоха, те не виждат друг вариант за справяне с този проблем, освен с още дългове, пише Bloomberg в своя анализ. От „Новата зелена сделка“ до модерната парична теория, привържениците на практиката да се харчи повече от произведеното твърдят, че централните банки са изчерпали своите инструменти и че са необходими големи фискални разходи, за да бъдат извадени компаниите и домакинствата от страховото им състояние.
Фискалните „ястреби“ твърдят, че подобни предложения просто сеят семената на повече неприятности. Но изглежда фокусът се измества от важното – колко дълг всъщност може да понесе световната икономика, без да рухне?
Централните банкери – президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и Международния валутен фонд (МВФ), призовават правителствата да направят повече, аргументирайки се, че сега е подходящо време да се инвестира в проекти, които ще пожънат икономически дивиденти.
„Предишните схващания относно ограниченията пред развитите икономики за съотношението дълг/БВП, което могат да издържат, може би се променят“, каза Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и Международния валутен фонд. „Като се имат предвид по-ниските лихвени проценти и забавеното търсене на безопасни активи, големите развити икономики може би са в състояние да поддържат по-големи нива на дълга“, добавя той.
Ограничение пред създателите на политиките обаче е наследството от миналите разходи.
На държавно ниво, новоизбраното правителство на Аржентина обеща да предоговори рекордните кредитни линии в размер на 56 млрд. долара с МВФ, връщайки спомена за икономическия срив на страната и неплащането на дълга през 2001 г. Турция, Южна Африка и други държави също са притеснени.
Що се отнася до корпоративния дълг, само американските компании представляват около 70% от общата стойност на корпоративния просрочен дълг, а това е на фона на рекордната икономическа експанзия. А в континентален Китай компаниите, които фалират, вероятно ще постигнат рекорд през следващата година, според S&P Global Ratings.
Така наречените „зомби“ компании – фирми, които дълго време не са в състояние да покрият разходите за обслужване на дълга с оперативните си печалби и имат много слаби перспективи за растеж, но все пак не са фалирали, са нараснали до около 6% от акциите на нефинансовите компании, котирани на пазарите в развитите икономики. Това е многодесетилетен рекорд, според Банката за международни разплащания. Това вреди както на по-здравите конкуренти, така и на производителността на икономиката.
Що се отнася до домакинствата, Австралия и Южна Корея се нареждат сред най-задлъжнелите. Този дълг ще се „влачи“ и от следващите поколения, смятат анализаторите.
В САЩ студентите вече дължат 1.5 трлн. долара и имат големи проблеми при изплащането на този дълг.
Дори заемите да са евтини, може да бъде много трудно справянето с тях, след като размерът им стане твърде голям. Солидният икономически растеж е най-лесният изход, но той не винаги е достижим. Вместо това, създателите на политики трябва да управляват балансите, въвеждайки строги икономии, финансови репресии, при които спестителите субсидират кредитополучателите или се правят опрощавания на дългове и спасявания от фалити.
„Най-доброто е да се разраствате постепенно и последователно и това е решението за много, но не за всички епизоди на текуща задлъжнялост“, казва Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz SE.
За да засили възстановяването на САЩ, Федералният резерв понижи лихвите на три пъти тази година, след като орязването на данъците и фискалните стимули пратиха дефицита в бюджета до 5% от БВП и още преди края на тази година той надхвърли 1 трлн. долара.
Япония обмисля нови разходи, докато паричната политика остава изключително улеснена. Във Великобритания и двете основни партии обещаха връщане към нивата на публичните разходи от 70-те години.
Китай засега удържа разходите си, тъй като се опитва да намали задлъжнялостта си. Пекин предпочита по-скоро да използва ликвидни инжекции в икономиката си, отколкото да води облекчена монетарна политика, пише Bloomberg в анализа си. На фискалния фронт страната намали данъците и въведе квоти за продажба на облигации.
Тъй като световните инвеститори вече свикнаха с отрицателните лихви по облигациите, те трябва да преоценят риска. В момента облигации за около 12 трлн. долара имат отрицателна доходност.
Ан Ричардс, главен изпълнителен директор на Fidelity International, казва, че отрицателните доходности по облигациите сега са от системно значение. „С рекордно ниските и дори отрицателни лихви при някои централни банки, изглежда сме близо до територията на „балоните“, но не знаем как или кога този балон ще се спука“, казва той.
МВФ през октомври заяви, че по-ниската доходност принуждава инвеститори като застрахователни компании и пенсионни фондове „да инвестират в по-рискови и по-малко ликвидни ценни книжа“, тъй като търсят по-висока доходност.
„Дългът не е проблем, стига да е устойчив“, казва Алисия Гарсия Ереро, главен азиатско-тихоокеански икономист в Natixis SA в Хонконг, който преди това е работил за Европейската централна банка. „Въпросът е дали масовото генериране на дълга след световната финансова криза ще се окаже печелившо“, добавя тя.
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
