ЗАКОН
Някои куки са много лоши мутри
Горещи страсти и обществени бъркотии, като настоящата с разпространението на специални разузнавателни средства (СРС), опитващи да уличат българския президент в престъпление, следва да се консумират охладени. И ето, отминаха няколко дни и по всичко личи, че прокуратурата не може да обясни как и защо са произведени тези СРС-та. Освен като основание главният прокурор Гешев да иска тълкуване от Конституционния съд за това дали президентът може да бъде разследван по време на мандата си, те очевидно преследват и друга особена цел. Но, уважаеми читателю, молим за твоето търпение и снизхождение към написаното от нас, а то накратко е следното:
Въпросът за това дали президентът и вицепрезидентът носят наказателна отговорност е повече от ясен. Тълкуване се иска и допуска в изрично предвидени хипотези – ако нещо е неясно, неразбираемо или има двусмислие как да се приложи.
На първо място, лаконично и недвусмислено чл. 103 от Конституцията гласи, че “президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.”
Тоест президентът има абсолютен имунитет по време на мандата си – не може да бъдат задържан и срещу него не може да започне наказателно преследване. От това следва, че президентът има функционален имунитет и всичко, което извърши в изпълнение на своите президентски функции го прави наказателно неотговорен докато трае мандатът. Основание за това да му бъде търсена отговорност са само държавната измяна и нарушението на Конституцията. Под държавна измяна се разбира, описаното в раздел първи от Наказателния кодекс. Следва да се отбележи, че и не всяко престъпление е нарушение на Конституцията. Това е и смисълът да се ползва от имунитет президентът, предвид специфичната му роля и дейност като държавен глава – да не се дават поводи да бъде уязвен на всевъзможни основания от други лица и държавни институции.
Практически, до наказателно преследване може да се стигне след като е извървяна процедурата по основния закон:
обвинение по искане на една четвърт от народните представители и за това са гласували две трети от тях и с това обвинение е сезиран Конституционният съд,
ако КС се произнесе за отстраняването на президента.
И едва след като бъде отстранен и съответно отпадне имунитетът му, прокуратурата може да започне действия по разследване и обвиняване. Това твърдение е застъпено и от правната доктрина в лицето на действащия председател на Конституционния съд Борис Велчев (вж. монографията му “Имунитетът по Наказателното право”).
Поради това може да се разглежда повече от критично доколко Гешев е трябвало да ангажира КС. След като все пак дело е образувано, Конституционният съд може да реши, че то е недопустимо дори в хода на самото производство по тълкуване. На второ място, самият КС има практика по въпроса (вж. Решение № 25 от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/95 г.):
“Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл.103, ал.2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.149, ал.1, т.8 от Конституцията, може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.”
Въпросът е защо действащ главен прокурор и екипът му не знаят всичко това, а ако знаят – защо си позволяват да уязвяват президентската институция. За търпеливия читател ще отбележим, че Конституционно право се е учило в полицейската школа в Симеоново, напоследък основен източник на кадри за висши постове в съдебната власт, чийто възпитаник е и Гешев.
Отговор на въпроса защо точно сега прокуратурата се изправя срещу президентството може да ни даде контекстът, а той е следният:
Президентът повдига въпроса за статута на Националната служба за охрана, а темата е повече от чувствителна както за управляващите, така и за поддържащите мнозинството им в НС политически уж опозиционери.
Президентът отваря конституционния дебат, което само по себе си е забележителен държавнически акт, с цел да намери решение на дългогодишните проблеми в областта на съдебната власт. А тези проблеми се изразяват в недостатъчната защита на независимостта на съдиите и тоталната липса на контрол над работата на прокуратурата и в частност на главния прокурор. Съгласно изнесените към момента обстоятелства Радев преследва легитимна цел – да упражни свое конституционно правомощие за промяна на Конституцията.
По темата за реформа на прокуратурата президентът остава сам – не виждаме конкуренция на идеи, нито от страна на имащите инициативата управляващи от ГЕРБ, нито от страна на БСП. Парламентарно непредставените партии също не излизат с предложения.
И тук идва въпросът за отговорността на главния прокурор и прокуратурата
Към настоящи момент Европейската народна партия (да не се бърка с ЕНП в Европарламента) сезира прокуратурата със сигнал относно действията на главния прокурор и наблюдаващия прокурор. Противозаконното разпространение на СРС е престъпление според чл. 145 а от Наказателния кодекс. Инициативата “Правосъдие за всеки” отправиха сигнал до компетентния да търси дисциплинарна отговорност Висш съдебен съвет. Очевидно е, че има достатъчно данни и законен повод за разследване на действията на главния прокурор има. Но ясна и приложима законова процедура няма. Сега може да се разбере защо познатите партии бяха против конституционната реформа от 2015 г. И защо ГЕРБ мотаят този проблем – ту с питания до Венецианската комисия, ту до Конституционния съд, без здрав аргумент, подменяйки препоръки, истеризирайки по знайни и незнайни медии.
Сред публично представените тези относно случая Гешев-Радев е добре да се намери място и за следните въпроси:
1. Гешев не изглеждаше автентично мотивиран да бъде главен прокурор. Какво го тласна да приеме номинацията, така и не стана ясно докрай. Това, че е трябвало да оправдае доверието на номиниралите го колеги, не беше убедителен аргумент на фона на клетвите няколко месеца по-рано, че никога не би участвал в такова мръсно състезание. Предвид как традиционно се вадят готови разследвания на трупчета, остава въпросът дали и неговата мотивация не е била “вдъхновена” от някоя папка или СРС?
2. Ако горната хипотеза е вярна, защо сме сигурни, че той действа самостоятелно, а не изпълнява просто една поръчка? Все пак президентските избори идват скоро. Може би сред кандидатите ще открием и “мотиваторът” и ще сме свидетели на поредния “предизборен трик” (по Божидар Лукарски).
3. При внимателно вглеждане кои са заместниците на Гешев откриваме, че през 2016 г. настоящият му заместник Красимира Филипова е била зам.-министър на правосъдието на Екатерина Захариева. Явно кадри на ГЕРБ укрепват властта на Гешев. Как за някои магистрати това, че техни близки някога са членували в политическа партия е проблем, а за други, които са заемали политически длъжности не е проблем? Очевидно има такива, които, за да пораснат в кариерата, извървяват тежкия път на закона, а на други просто им върви в живота. Има още много такива примери, включително и на действащия зам.-министър на правосъдието Ахладова.
4. Вместо да избоде очи обаче, Гешев (и този, който ползва или се опитва да ползва прокуратурата) ще изпише вежди. Ако това е най-тежкото обвинение, което могат да измислят на Радев, излиза, че той е изключително принципен мъж, който нарушава (ако го нарушава) веруюто си само в името на любовта! Да не забравяме и, че президентът се ползва с най-високото ниво на доверие от гражданите и подобна история само ще налее в рейтинга му. А на Гешев се налага да събужда нищожно ниското доверие в прокуратурата с обещание за високи пенсии – явно популистките акции не са достатъчни.
*Заглавието е заимствано от песента “Колега” на “Ъпсурт”.
Ще се радваме, ако подкрепите електронното ни издание, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно – аналитична медия.
Подкрепете ни
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
