Изглежда мечтата на всеки американски президент се е сбъднала: двупартиен консенсус е в полза на политиката на санкции срещу „Северен поток 2“. В крайна сметка всички са съгласни, че такава политика обещава едновременно да отслаби противника и да защити стратегическия партньор. Точно в тази ситуация се намира Джо Байдън. Преди това той очевидно беше за санкциите, а сега се чуди дали да угоди на Германия или да се поддаде на натиска на Конгреса и да въведе нови санкции срещу “Северен поток-2”. Нека припомним, че газопровод, който трябва да свързва руските износители с Германия през Балтийско море, е почти завършен Досега Байдън устояваше на изкушението -на 19 май администрацията отмени санкциите срещу някои от компаниите, участващи в проекта. В името на дипломацията си струва да се продължи в същия дух.
Противниците на тръбопровода излагат два аргумента: той ще увеличи зависимостта на Европа от руския природен газ и допълнително ще изложи Украйна на враждебни руски действия. Първото просто не е вярно. Тръбопроводът няма да повлияе на обема на европейското търсене на руски газ, а само на маршрутите, по които газът се доставя на потребителите. Нещо повече, реформите на ЕС за либерализация и интегриране на неговите пазари на газ направиха ЕС по-устойчив на спирането на газ от Русия. Вторият аргумент погрешно предполага, че продължаването на транзита на руски газ през Украйна е благодат за тази държава.
Разбира се, Украйна е опасно зависима от плащанията за транзита на руски газ, който се транспортира през нейна територия до европейските пазари. Съгласно настоящия петгодишен договор между Москва и Киев, Украйна планира да получава средно около 1,4 млрд. долара годишно между 2020 и 2024 г., което е около 3,6% от държавния ѝ бюджет.
Тук идва “Северен поток 2”. След приключването на проекта той ще може да транспортира до 55 милиарда кубически метра природен газ до Европа, като теоретично ще осигури алтернативен маршрут за 40 милиарда кубически метра, който според договора трябва да се доставя ежегодно транзитно през Украйна до 2024г. Тази възможност ще осигури на Москва допълнителен лост за предоговаряне на условията и минимизиране на задълженията ѝ към Киев след изтичане на настоящия договор. Гаща спирането на строителството на тръбопроводи се представя като начин за защита на Украйна от хищническа съседка.
Всъщност подкрепата за Украйна е в национален интереси за САЩ. Ако страната се превърне в наистина независима, модерна, либерална държава, това може да се превърне в своеобразна барикада срещу злонамерените действия на Русия срещу Европа. Продължаващата кампания във Вашингтон за проваляне на „Северен поток 2“ не е най-мъдрият начин да се направи това, тъй като настоящото статукво води до опасна и нестабилна ситуация за Украйна.
Би било изключително странно да се смята за победа спирането на “Северен поток-2”, само за да се запази договореността, според която Украйна е привързана към получаване на доходи от агресивен съсед, решил да подкопава суверенитета ѝ. Освен това статуквото запазва зависимостта на Украйна от европейското търсене на руски природен газ в дългосрочен план. Това поставя интересите на Киев в пряк конфликт с желанието на ЕС да разнообрази доставките на енергия и да намали зависимостта си от руския газ. В действителност – докато Европа изгражда необходимата инфраструктура за внос на повече ВПГ- новите конкуренти като американските компании за шистов газ ще стават все по-жизнеспособни на пазара. Руският дял на пазара – и следователно приходите от транзит на Украйна – неизбежно ще спаднат.
Позицията на Украйна ще става все по-несигурна, тъй като Европа ускорява процеса на пълно отказване от изкопаемите горива. Международната енергийна агенция прогнозира, че търсенето на природен газ в Европа ще намалее с около 8% между 2019 и 2030 г. и този спад ще продължи заедно с развитието и внедряването на нова зелена инфраструктура. Ако Киев продължи да зависи от плащанията за транзит на газ като източник на доход, тази „зелена“ трансформация носи мрачно бъдеще за Украйна.
Вместо да харчат дипломатически капитал за кампания за спиране на “Северен поток-2”, усилията на администрацията на Байдън и нейните европейски партньори трябва да се съсредоточат върху подготовката на Украйна да устои на завършването на газопровода. Крайният срок за такива действия е 2024 г., когато настоящият договор за газ на Киев и мандатът на президента Байдън изтичат. Дотогава Вашингтон и Брюксел трябва да формулират и приложат икономически пакет, който на първо място ще покрие неизбежния бюджетен дефицит на Украйна поради загубата на транзитни такси – за да подпомогне самото функциониране на украинската държава. Този пакет обаче трябва да се превърне и в инвестиция в устойчивото развитие на страната. Подобна стратегия би довела до логистична подкрепа за продължаващите усилия за борба с корупцията в Киев, тъй като успехът на тази кампания е предпоставка за привличане на дългосрочни инвестиции. Една идея, която си струва да се обмисли, е заем за недостиг на доходи, който може постепенно да бъде „опростен“ в замяна на конкретен напредък в прокарването на реформи от Киев.
Освен това Вашингтон и Брюксел трябва да насърчават инвестициите в зеления енергиен сектор на Украйна. Украйна има потенциала да стане основен производител на възобновяема енергия, но първо трябва да създаде инфраструктурата, която да позволи на страната да използва своите огромни природни ресурси, включително биоенергия, вятър и водород. Вместо да остави страната да увехне на фона на прехода на Европа към зелена икономика, подобен проект ще направи Украйна неразделна част от по-чисто и по-устойчиво европейско бъдеще. В сравнение с краткосрочните усилия за спиране на „Северен поток-2“, такъв подход ще играе важна роля в истинската подкрепа на жизнеността и благополучието на Украйна.