И тази година, както предишните три, говорим, през Февруари, за ЛЮБОВ!
Пак заставаме очи в очи с най-интересните, различни и артистични градски “хамелеони” на София, за да дискутираме нея, ЛЮБОВТА! Вече спокойно отнесена в графата Традиция, поредицата ни, родена преди 4 години в резултат на заключението, че в дамската ни Редакция изобщо не се говори за друго, освен за чувства, емоции, влюбвания, разлюбвания, съответно събаряния и изправяния, решихме, че трябва да изнесем дискусията и извън пределите ни.
Защото любовта е МАГИЯТА, а “говоренето й” – процесът на нейното забъркване.
Срещу нас, на приятно интимната, предразполагаща откровения кръгла маса в ресторант Щастливеца в Сан Стефано Плаза /абсолютно любимо място/, първа застава изящната като статуетка, много красива млада актриса Елица Матева-Елма.
На 31 години, зодия Везни, с тъмни маслини вместо очи, чарлстон от “змия” и всички други атрибути на добрия стил, тя е същинско бижу – омайващо, непринудено, странно.
Дебютната си роля прави през 2017-та във филма “Безкрайнта градина” на режисьора Галин Стоев, а днес говори небезкрайно, но силно, с нас, за любов >>>
SE: Елма, с днешна дата, смяташ ли се за щастливка?
Елма: Абсолютно. От малка майка ми все повтаря баналната фраза: “Родена си под щастлива звезда”. Е, маме, благодаря ти, работи.. it works like a spell.
SE: Била ли си на „кастинг за любов“ в нечия „безкрайна градина“? Трябва ли да си градинар, за да се убодеш на бодлите на розата/любовта?
Е.: Май винаги си на “кастинг” в любовта, и кастингът минава добре, когато си автентичен, независимо дали накрая минеш или не. Трябва да си градинар, за да посъдиш зрънцето на любовта, и да подадеш ръка, за да се убодеш.
SE: Какво професия трябва да упражняваш, за да ти е лесно да докоснеш душата на другия? Лекар, актьор, художник?
Е.: Трябва да имаш усещане за собствената си душа, за да можеш да докоснеш нечия друга… дали си лекар, актьор или монтьор…
SE: По какво усещаш, че си срещнала Любовта? Нещо в теб ли се сменя, нещо наоколо ли намеква за нахлуването на чувствата, изобщо, как я припознаваш?
Е.: За мен любовтта е именно в разпознаването на другия или другото (ей, разпознах те, ти си!), припознаването на себе си в другия (или нещото), и желанието да опознаеш и себе си и другия (или нещото) през взаимодействието между вас, което ви трансформира. Ако трансформацията допада и на двамата, операцията е успешна.
SE: Може ли да се каже, че взаимоотношенията между жената и мъжа са вид наука?
Е.: И наука, и игра, с конфликти и правила, които би следвало да се анализират и променят осъзнато в една прогресивна система.
SE: Би ли махнала огледалата и изхвърлила от гардероба „ненужното“, за да „си паснете“ с човека на мечтите ти?
Е.: Прочистването на гардероба от “ненужното” е задължителна периодична “хигиенна” практика. А когато срещнеш “пасващият”, рано или късно ненужното само си тръгва. Огледалото остава.
SE: Кога се чувстваш като чужденец в собствената си държава, що се касае до чувства?
Е.: Когато срещна закоравялост. Когато държавата заприлича на кутия.
SE.: Ако войната е кулминацията на човешката трагедия, то любовта би ли могла да я спре и да ни спаси? Как?
Е.: Да, една любов може да ни спаси от една война, като ни изкуши да живеем с наслада. После ще дойде нова война и за нея ще ни трябва нова любов, която да ни напомни за предимствата от насладата.
SE: Имало ли е моменти, в които си се чувствала „част от проект“ или обект на нечии чужди въжделения? И какво стана после?
Е.: Да, разбира се, мисля, че всички сме проектанти в любовта. Ако “архитектурните” ни планове не съвпадат… ами кво… кво… shit is going down, проектът е обречен на разруха.
SE: Топло е. Дори – горещо. Прашно и лепнещо. Сламената шапка на главата ти още повече сплесква темперамента на вълнистата коса. Но носиш зад ухото си, макар и почти увехнало, откъснатото снощи от него клонче бял люляк. Кремавата рокля с презрамки на оранжево-лилави цветя вече е полепнала по влажната ти плът. Ухае на мащерка, чуват се потракванията на щъркелови клюнове. „Оказваш се“ между царевично поле, слънчогледи и гора от смесен тип. Двете чанти прорязват кожата на зачервеното ляво рамо и изпотената дясна ръка. Какво носиш в тях, осъзнала кръстопътя на чувствата си?
Е.: Нося огъня на съзнанието си, нося си търпението, волята и едно рохко яйце.
SE: В обичта има ли „правилни моменти“ за твърдо „Да“ или „Не“?
Е.: Колкото твърдо, толкова и меко.
SE: Успя ли вече да разбереш какво искат мъжете от жените и обратното?
Е.: Искат синхрон и паранормални способностти.
SE: Поради каква причина би „зарязала“ всичко и тръгнала с голи рамене и чаша вино в ръка?
Е.: Не ми трябват много причини, само усещането за удоволствие от подвига.
SE: Коя е и къде е твоята джунгла, в която се чувстваш напълно спокойна, с „прибрани нокти“ и „в свои води“?
Е.: И да ви кажа къде е, само от вас зависи дали ще я видите. Тя е невидима за простото око.
Благодарим на чудесния екип от ресторант Щастливеца на Сан Стефано 22, за топлата, уютна, много вкусна, предразполгаща атмосфера.