Роден съм – гладен, жаден, гол!
Живеех скромно в Учиндол.
От малък бях – висок дългуч!
Обиждаха ме на маркуч!
В училище бях страшно слаб,
там правеха си с мен майтап.
Гимназия – завърших с три,
но имах хъс и куп мечти,
и взех, че сам заклах прасето,
и с автобуса до Софето,
аз стигнах подлеза край ЦУМ
и без да вдигам много шум
започнах мъж да го раздавам
и мартенички да продавам.
Преглътнах доста неудачи,
но спрях над релсите да скачам
и взех – че станах – музикант,
понеже имах свръхталант
на мутри – в кръчмите да пея
и с всички тях да се гордея!
На местния – бандитски свят
аз станах шут и сол ташак!
Разказвах вицове на всички,
за ученички и за птички.
Написах химни – за гамени
и бате-Васковите схеми.
За мен той бе – достоен пич!
Харесваше му моя кич.
До него взех в меда да бъркам,
научих се дори да търкам.
Натрупах мускули в краката,
обръснах си дори главата,
и с верен друг – от Каналето,
аз се издигнах до небето!
Но после дружбата загърбих.
Със свое шоу се нагърбих.
С Маестрото и с нов оркестър
изпях десетки чалга песни.
Възпях – ферарита… кючеци
и как да мааме гюбеци!
А след това с лъжи и храчки
натрупах доларови пачки.
Прегръщах всякакви поръчки
да плюя неудобни пръчки.
Започнах – също – на екрана
да каня някой на дивана.
Подаръци различни просех,
да му угаждам със въпроси.
Да се бъзикам кротко с него,
и да повдигам мойто его,
че – всяка вечер – от балета
харесвах няколко момета.
Пък после с мои сценаристи
и безогледни популисти
меракът взех да си развивам,
за политик да се навивам!
И днес – със партия безродна,
на фолка вярна и угодна
аз гоня твърдо първо място,
да седна в парламента вдясно.
Да спретна истинска държава!
По Фейса да я управлявам!
Че – Има днес – такъв народ!
Повярвал в своя патриот!