Вие обичате партньора си и сте обичани от него, но продължавате да му правите тестове за вярност и отдаденост. Докъде могат да доведат тези изпитания? Как да се спрете и да се научите да вярвате на любимия си? Една наша читателка споделя личния си опит.
„С нея ще ти е по-добре“
Сигурно моята неувереност в отношенията с мъжете се корени в детството. Баща ми ни напусна заради друга жена, когато бях на десет години. Преди да се разделят с майка ми, ставаха бурни скандали. Когато я зачеркна от живота си, той почти спря да общува и с мен. Много ме заболя от това, особено когато разбрах, че му се е родила дъщеря. След няколко години майка ми започна нова връзка и партньорът ѝ дойде да живее у нас. Аз го приех нормално и дори станахме приятели, но и с него нещата не потръгнаха. Това зароди у майка ми обида към мъжете.
Постоянно чувах от нея, че мъжете дълбоко в душата си са предатели и само използват жените. Тя ме учеше да не им откривам сърцето си и да не им вярвам. Първата си връзка започнах, когато бях студентка. Бяхме влюбени, излизахме няколко месеца, докато не започнаха да ме измъчват съмнения. Всичките му приятелски разговори с момичета или съобщения, обменени с жени, ми се струваха заплаха за щастието ни.
Трябва да призная, че той не ми даваше поводи да ревнувам, а и аз общувах с момчета от моя курс, което беше нормално в студентските среди. Но моите подозрения и страхове се разрастваха и отравяха връзката ни. Аз сякаш го изпитвах с постоянни забележки: „Ние с теб сме твърде различни“, „Изглежда с Н. имате повече общи интереси“. Дълбоко в душата си исках той да ме увери, че аз съм най-скъпата и любима за него – и той го правеше. Но след време започна открито да ми казва, че тези изказвания са му неприятни и дори го обиждат.
Когато веднъж му казах „Може би нашата връзка няма бъдеще“, очаквайки той да започне да ме убеждава в обратното, той ми отговори „Права си“. Сега, когато поглеждам назад, разбирам, че съм направила грешка, че съм се ръководила от нещо, по-силно от способността ми да изживявам и да ценя чувството, което ни свързваше.
Мнение от психотерапевт: „Ние сами създаваме ситуациите, които застрашават отношенията ни“
Проверките, които правим на партньора си, стават несъзнателно. По правило този подход е по-характерен за жените. В даден момент мъжът, който е подложен на шантаж и принуден чрез пасивна агресия постоянно да доказва любовта и вниманието си, приема идеята, че му е нужна друга партньорка, оценява тази мисъл като своя или просто се уморява да се оправдава.
В някои случаи жената сама създава условията той да се поддаде на изкушението. Например, като се сближи с приятелка, която проявява активен интерес към партньора ѝ. Защо си причинява тази болка? Някаква част от подсъзнанието на жената може да е убедена, че тя не заслужава любов и разбиране, че не е способна да изгради хармонична връзка.
Авторката на писмото е отбелязала вярно отправната точка, в която са се формирали разрушителните ѝ думи и действия по-късно – детството. Майка ѝ е транслирала негативно отношение към противоположния пол и дъщерята е изпитвала несъзнателното желание да се приобщи към болката ѝ. Затова момичето започнало изкуствено да създава обстоятелствата, които ѝ били предречени като дете. Тази ситуация може да се промени, само ако човек ясно осъзнава какво я е предизвикало.
Мнение от юнгиански аналитик: „Колкото сме по-уверени в себе си, толкова повече вярваме на партньора“
На млада възраст човек претърпява активно формиране на идентичността си. Той още не се познава и следователно не познава и другите. Отношенията между мъжа и жената винаги са сблъсък с един неизвестен Друг. Ако Другият се възприема като ненадежден, опасен, способен да причини болка, това е отражение на ранимостта и уязвимостта на самооценката на жената.
Тестването на чувствата му е едновременно и тестване на собствения ѝ образ. Когато човек опознава себе си по-добре, когато е уверен в себе си, той е по-склонен да се довери на Другия. Затова независимо от семейната история на човека „проверките“, грешките и разминаванията в първата любовна връзка са неизбежни. Най-важното е да не зацикляте в инфантилния период за цял живот, а да разглеждате случващото се с вас като важен опит. За целта е добре да сте наясно със себе си и да обсъждате чувствата и мислите си с партньора, за да постигнете по-добро взаимно разбиране.