Името му е Божидар Костадинов. С този 22-годишен младеж се запознах съвсем случайно. Първо се сблъсках напълно неочаквано с работата му – на пловдивски светофар по време на една най-обикновена разходка. Вниманието ми грабна стикер с лика на Борисов. После видях надписа отдолу – проект ”Оставка”. Тогава вече знаех, че искам да се запознаем.
Идеята на визуалния проект “Оставка” започва по време на протестите през 2020 г. Още тогава Божидар е част от демонстрантите в Пловдив – един от градовете, станал свидетел на по-масовите прояви срещу управлението на Борисов и ГЕРБ и безконтролния главен прокурор Иван Гешев. В средата на октомври обаче организаторите на демонстрациите от “Отровното трио” заявиха от трибуната, че протестите на площада приключват.
“Тогава реших да започна в социалната мрежа, за да може искрата на протестите да продължи да съществува”, разказа в интервю Божидар.
Прави го, за да ангажира повече младите хора – онези, които не се интересуват толкова от политическия живот в страната, не са част от гражданското общество. Но пък умело използват социалните мрежи и интернет.
“Години наред политиката в България ни разочарова. И ние, и нашите родители сме се отказали, смятаме, че всички са маскари, че няма надежда. Винаги съм се интересувал от политика и много ме мотивира протестната енергия през лятото. Исках това да остане и да остане сред младите хора в интернет. В Instagram не се говори за политика – всичко е лайфстайл, забавление, убиване на време. Реших, че тази платформа може да е подходяща. Смятам, че тази енергия трябва да е насочена именно към тези хора.
Създаването на гражданско общество е най-ценното от протестите, а те за първи път обхващат напълно нова аудитория, в която съм и аз. Това е поколение, което е родено след промените, но през 2013 все още не е имало изградена гражданска позиция. Поколение, което е израснало в отворен, демократичен свят, с цялата неограничена информация, с опита на чужбина. Поколение, което вижда проблемите, и иска да ги реши.
Искаме държава, в която да имаме свободата да се изградим като личности с гарантирани права и възможност да се занимаваме честно с бизнес без зависимости и рекет.
Тази битка не е само наша, но ние трябва да сме лицата й. Трябва да гласуваме, да критикуваме, да изискваме”, категоричен е Божидар.
Напук на прозиращата в България безнадеждност, младият студент по графичен дизайн и фотография не иска да търси бъдещето си в чужбина.
“Мислил съм си да емигрирам, но засега съм тук и се опитвам да постигна нещо. Все още уча в Пловдив. Бил съм в Полша по програма “Еразъм” и колкото и проблеми да има тази държава по отношение на човешките права, става дума за западна страна, те са много по-напред.
Не съм останал с кауза, но така се случи. Мотивираха ме протестите. Винаги съм се интересувал от това, което се случва. Но миналата година ме зареди и реших, че трябва да направя нещо. Хубаво ще е възможно повече хора да са ангажирани с това нещо. И не съм само аз – има още няколко инициативи в Instagram, с които се намерихме покрай първите избори през април. Заедно направихме кампанията “Аз ще гласувам”.
Най-лошото нещо е апатията спрямо случващото се около нас. Трябва да се опитваме да разбираме света и процесите по всевъзможни начини, да не се оставяме да бъдем манипулирани, да търсим истината и да помним това, което сме прочели. Има един много лош феномен – случват се постоянно абсурдни, скандални неща, които сами по себе си заслужават оставки. Всичко обаче се забравя, защото пристига следващия, още по-ужасен скандал. Случват се толкова неща, за които трябва да се потърси сметка, отговорност. Но хората забравят. И за това голяма отговорност носят медиите.
За съжаление най-масовите електронни и печатни медии се отличават с проправителствена реторика и гръмки заглавия, които бетонират системата, затова е изключително важно да подбираме източниците си. Обективните и критични са малко. Ние трябва да сме проводника, за да могат да стигнат до повече хора в тази медийната мъгла”, разказва още Божидар.
#проектоставка