LIFE
Късно разбрах, че съм обичала психопат
11 години бях омъжена за Венци. Все още не съм получила документите за развода, но живея без него, чувствам се разведена, най-после спокойна и щастлива. По-точно – преродена. Докато потъвах в блатото на проваления си брак, мъжът, когото някога обичах, натискаше главата ми в мръсотията – не за да ме удави, а за да ми покаже колко е благороден, когато отпусне хватката и успея да поема глътка въздух.
Късно разбрах, че съм обичала психопат. Докато му бях съпруга, Бог не ми даде дете и сега осъзнавам, че не ме е наказвал, както мислех, а ме е спасявал. Аз обаче не го разбирах и се измъчвах безумно. Венци пък използваше болката ми, за да ме мачка. Трябва да призная, че никога не ме е удрял. Понякога сама крещях в лицето му да спре да ме унижава и заплашва. По-добре да ме шамароса, да ме свали на пода, да ме рита, да ме връзва, да ме измъчва както му хрумне, за да мога да го напусна.
Той дори да ме е обичал някога, то е било за кратко и по неговия начин. Никога не оставаше сам, хората му трябваха, за да си играе с тях и да ги използва.
Аз не бях изключение – минавах за готино гадже, баща ми беше човек с позиции в града. Венци затова се ожени за мен. Беше мил и образцов съпруг, докато татко беше жив. После лъсна грозната му същност.
Раздялата беше най-доброто и за двама ни. В живота му от доста време имаше друга жена, която само чакаше да го приюти, тоест нямаше да остане на улицата. Просто трябваше да си тръгне. За моя най-голяма изненада той каза “Не”. Някакво садистично удоволствие му доставяше да ме измъчва. Не знам защо и откъде се взе тази омраза към мен.
Понякога исках да заспя и да не се събудя. Не ми стигаше смелост да се нагълтам с лекарства или да се разбия някъде с колата. Затова го молех само да ме остави на мира. А той ми повтаряше, че ако подам молба за развод, ще ме побърка. За да повярвам, започна с предупрежденията. Една сутрин видях на пода в хола половината си дрехи, нарязани на ленти. Изчезнаха всичките ми скъпи бижута от баба и от майка – сложил ги в касата на свой приятел, за по-сигурно. Месеци живях без лична карта, шофьорска книжка и паспорт – много съм губела, затова ги прибрал. Както и нотариалните актове за двата апартамента и вилата, които имах преди да се омъжа.
Това ме срина. Движех се като сянка, като автомат ходех на работа и се прибирах. Не излизах с приятели, дори по телефона не говорех с никого.
Една вечер вместо към вкъщи тръгнах към гарата. Умишлено си оставих телефона в офиса. Бях си взела заплатата, поне за първо време щях да имам пари. Няколко часа по-късно бях в центъра на Бургас. С пари и без документи. Беше късно, по улиците имаше таксита, проститутки и… аз. Едно момче на не повече от 22 от колата си ме попита каква ми е тарифата. Обясних, че искам само някъде да преспя. Той ми каза да се разкарам от колата му и понеже отказах, слезе, отвори вратата и започна да ме дърпа… Тогава се появи друг мъж и ме спаси от онова пишлеме. Кой знае колко жалка съм изглеждала, щом ме попита на кого да се обади, за да дойде да ме прибере. После разбра, че трябва или да се погрижи за мен, или да ме зареже на улицата.
Тошо се прибираше от втора смяна и живееше наблизо с болната си майка. Приюти ме. Всичко му разказах. Не очаквах да ми повярва, а да ме вземе за уличница, за крадла, за измамница, обявена за издирване… Сутринта Тошо ме накара да се обадя на някого. Даде ми телефона си, звъннах на шефката и поисках седмица отпуска. Няколко часа по-късно Венци заплаши Тошо. Този добър човек не заслужаваше повече неприятности, затова се приготвих да си вървя. Но понеже ми повярва, ме заведе при свой приятел адвокат. Вечерта отново ме прие в дома си.
Останах у тях през цялата седмица. Венци спря да звъни, но бях сигурна, че нещо замисля. Страхувах се и когато Тошо беше на работа, не си подавах носа навън. В една такава вечер майка му ми каза, че така не може да продължавам, че трябва да живея като нормален човек, а не като престъпник. След два дни се върнах в своя град с Тошо и адвоката. Малко след това тръгнаха делата по развода, а аз заживях в Бургас.
Сега съм момичето на Тошо. Запозна ме с дъщеря си – и той има един несполучлив брак. Едва ли съм мечтата на майка му за нова снаха, но ме приема и не създава проблеми. Аз съм влюбена в Тошо, а той ме държи настрани – не ми вярва. Страх го е, че го обичам само защото ми помага, а после ще го зарежа…
С това писмо казвам: за първи път обичам истински, зряло, осъзнато. Имам нужда от него – не само защото ме спаси, а защото е мъжът, когото съм чакала.
Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА
Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.
Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване
Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.
По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.
Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.
Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.
В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.
В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.
Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.
По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.
И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.
Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.
Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
