Израстнах, учих, обичах, деца създадох и живях в Соца… И вицове разправях за бай Тошо, за системата омразна, за партията изродена… Не ме докосна никой, не бях съветван и третиран. Учих колкото и каквото пожелах. Работих в подредени заводи, чисти и просторни, удобни за работниците и за обслужването на машините. Наука имаше такава “Пректиране на заводи” По нейните правила се строяха и дострояваха заводите. Недораслите критици на времето на моята младост със сигурност не знаят какви грижи се полагаха за обикновения работник.
В завода(ВАМО) имаше магазин за хранителни стоки, добре снабден с учудващо ниски цени, заради дотациите от синдикалните организации. Децата сутрин оставяхме в заводската детска градина. Имаше медицински пункт с двама лекари,акушерка, зъболекар.Не беше необходимо да прекосяваш целия град за преглед и лечение.
В цеховете имаше лафки за топли зкуски, кафе и безалкохолни. Пред съблекалните кулинарен щанд на ресторант”Морско конче” – пасти торти, петифури и какво ли още не, защо да бягаш от работа, като можеш да си напазариш в почивките.
Създаваш семейство-синдикалната организация ти осигурява ведомствено жиюище. Трябват ти пари за почивка-взаимоспомагателната каса ти отпуска необходимия заем срещу нищожна лихва.
Обущарско и шивашко ателие до входа на завода. От теб се иска да дойдеш и да си тръгнеш в определен час. Полагането на изванареден труд беше непознато понятие. Ако се трудиш във вредни за здравето условия-галванично, термично, изпитание на ДВГ или пък си ел заварчик-полага ти се безплатна храна в заводския стол, 4 дни към годишната отпуска, карта за снаториум, газирана вода и бурканче кисело мляко на ден, като противоотрови.
В заводската почивна станция почивахме 14 дни за 20 лева…
Но човек и добре да живее, иска банани и не му пука, за всичко друго.
Е дойде времето на бананите, но ги няма заводите. Армия от безработни, безимотни и оскотели се бие, кой да рови в кошовете за боклук. Здравето, образованието и възпитанието отстъпиха на неграмотност, болести и грубиянщина… Качеството на живот е както в недоразвитите африкански страни. Борбата за оцеляване е толкова жестока, че никой не помисля за театър и опера… В търсене на някакъв реваншизъм издигнахме рушенето в държавна политика. Създадоха се “Ликвидационни съвети”, ликвидира се селското стопанство, промишлеността, закриха се болници, училища.
Появи се прослойка крадливи мошеници, нарекли себе си политици и демократи.
Обществото, люшкано от лъжи и измамни обещания, обезверено и болно, оставено без средства за препитание абдикира от възможността да се бори за правата си. Появи се понятието работещи бедни. Работейки по 6-7 дни в седмицата обеднявахме и разпродавахме придобитото с Соца.
Мой прrятел, чех ми дойде на гости преди година и съвсем чистосърдечно заяви, че разрухата и нравите сега са го
потресли в сравнение със спомена от преди 35 години..
Няма я свободата на словото, няма го престижното образование
Здравеопазването е сведено до търговия на дребно, няма сигурност в утрешния ден, няма армия
Прокуратурата се е самокапсулирала и оставя на гражданите НДЧХ, да решава споровете.
Има банани, наркотици, бездомници, чужди вериги за хранителни стоки, ефтини сериали по многобройните ТВ, тъпи реклами, некачествени стоки и учудващо примирени хора на втора трета и повече възрасти.
Спирам, че жлъч напира в гърлото ми…
Инж.Борис Борисов