Има един потаен пътнически трик, за който много хора дори не знаят, че съществува. Той обаче може да ви спести много пари от самолетни билети. Авиокомпаниите правят всичко по силите си, за да го отстранят веднъж завинаги.
Той се нарича skiplagging и ето какво представлява. Да кажем, че някой иска да лети от Бостън до Хюстън, но цената на билета е прекалено висока. По тази причина пътникът си купува билет от Бостън до Лас Вегас с престой в Хюстън, защото излиза по-евтино, отколкото директния полет между Бостън и Хюстън.
Пътникът слиза в Хюстън и оставя част от билета си неизползвана. Така той или тя не се възползва от цялото си пътуване, но всъщност спестява пари.
Тази практика придоби по-голяма популярност по-рано този месец. Германската авиокомпания Lufthansa заведе дело срещу пътник, който спестил пари, като прескочил част от пътуването по двупосочния си билет.
Авиокомпаниите мразят, когато пътниците успяват да изиграят системата. Въпреки че подобни дела не са успявали в миналото, Lufthansa съди пасажера за над 2 000 долара.
Авиокомпаниите се опитват да ограничат броя на пътниците, купуващи си по-евтини билети, като се възползват от тази практика, но малцина анализатори в авиоиндустрията изпитват съчувствие към тях.
“Издаването на такива билети си е проблем, създаден от авиокомпаниите,” казва Хенри Хартевелд, основател на консултантската компания Atmosphere Research.
“Като анализатор на авиокомпании и бизнесмен, напълно разбирам защо авиокомпаниите се опитват да извлекат възможно най-много там, където могат. Това е целта на бизнеса,” казва Хартевелд.
“Когато обаче една авиокомпания използва глупаво ценообразуване и цената на полета до някое летище е безсмислено висока, сякаш сама приканва резервирането на полети с престой.”
Въпросът е къде, а не колко далече
Въпросът, според Хартевелд, е логиката зад ценообразуването на авиокомпаниите, която може да е непонятна за пътниците.
“Ако авиокомпания А има нискотарифен конкурент, тя предлага същата цена; ако не, начислява по-висока цена. Зависи от конкуренцията и по тази причина авиокомпаниите стратегически намаляват цените на някои пазари, а на други не. В разговорите ми с авиокомпании те заявяват, че не искат да губят пазарен дял и поемат премерен риск”, казва Хартевелд пред BBC.
Според Питър Белоба от Центъра за въздушен транспорт към Масачузетския технологичен институт, този тип ценообразуване се среща по цял свят.
“Да вземем Бостън-Лас Вегас – самолетен пазар, използван за почивка, който е по-чувствителен на цените. Бостън-Хюстън е бизнес пазар, което означава по-високи цени на билетите. Това са много различни пазари, когато става въпрос както за конкуренция, така и за чувствителност на ценообразуването.
От икономическа гледна точка е абсолютно логично цените на билетите за пазара Бостън-Лас Вегас да са по-ниски, макар Лас Вегас да е по-далеч като разстояние от Хюстън, особено ако конкуренцията таксува 199 долара за директен полет,” казва той.
Съдебните дела, като това, заведено от Lufthansa, са тактика за сплашване, според Тони Уебър, главен изпълнителен директор на компанията Air Intelligence и бивш старши икономист на авиокомпанията Qantas.
Уебър обяснява ефекта върху приходите, казвайки, че когато пътниците се възползват от практиката skiplagging, това означава, че авиокомпаниите не могат да максимизират приходите си, защото ако са били продали мястото директно, вероятно са щели да получат по-висока цена.
Така използването на тази практика намалява доходността, която те получават от всяко място в самолета и усложнява бизнеса, в който маржовете вече са и без друго ниски.
Според Хартевелд обаче, авиокомпаниите продават повече места от седалките в самолета (overbooking), защото знаят, че някои пътници няма да се появят, така че е малко вероятно някое място да лети празно.
Етична дилема
На хората, които летят често и им се налага да се съобразяват с различните такси на авиокомпаниите, лошото обслужване, забавянията и отмяната на полети, не им пука особено за проблемите на превозвачите.
Възползващите се от практиката skiplagging като цяло са най-находчивите пасажери и често най-добрите клиенти на авиокомпаниите. Горе-долу единственият начин човек да разбере колко хора се възползват от практиката е като попита Skiplagged – уебсайт, създаден, за да помага на пътниците в това отношение.
Създателят на сайта Актарер Заман не иска да говори и отказва да коментира за BBC. Той обаче изглежда има много поддръжници. Когато авиокомпанията United Airlines се опитва неуспешно да го осъди през 2015 г., за неговата съдебна защита са набрани над 80 000 долара чрез групово финансиране.
И така, пътниците играят ли срещу система, насочена срещу самите тях? В крайна сметка, авиокомпанията е предложила мястото срещу определената цена и получава тази цена.
В секцията Ethicist на New York Times не виждат проблем с практиката skiplagging. Коментиращите се съгласяват, като един от тях заключава, че това, че човек си е купил нещо, не означава, че е задължен да го използва. Според Нейт Силвър, който пише за New York Times, монополната сила на авиокомпаниите е част от проблема.
“Да, авиокомпаниите са компенсирани, но обикновено тази компенсация е по-ниска от пазарната стойност на билетите, за частта от пътуването, която пътникът е пропуснал нарочно,” обяснява Уебър. Той отбелязва, че пътникът е платил на авиокомпанията, но плащането е било по-малко, отколкото авиокомпанията е щяла да получи, ако той не се е възползвал от практиката skiplagging.
Всъщност договорите за превоз между пътниците и авиокомпаниите, които са основно в полза на последните, често забраняват използването не тази практика и предвиждат редица мерки, ако пътниците бъдат заподозрени, че са я използвали.
Разбираемо е, че пътниците не харесват тези договори, тъй като авиокомпаниите ги използват като извинение да не им предоставят услуги, когато нещата се объркат.
Рисково начинание
Както показва делото на Lufthansa, практиката може да бъде рискова за пътниците. Ако се опитате да skiplag-нете, може да ви разкрият и дори да ви спрат още на летището.
“За това са необходими известни усилия,” казва Хартевелд. “Резервирането на необичайни маршрути може да породи съмнение и може да бъдете поставени под наблюдение. След това можете да получите писмо или охраната на авиокомпанията да ви посрещне на изхода. Намерението на авиокомпаниите е да ви сплашат и да си възстановят това, което считат за изгубени приходи.”
Според Уебър обаче, този тип билети е почти невъзможно да бъде проследен. С навлизането на нови технологии обаче това може да не продължи дълго. Авиокомпаниите вече разполагат с много информация за хората, които летят често.
Има случаи, в които авиокомпаниите дори посрещат пътниците при кацането им и ги ескортират до следващата част от пътуването им.
Ако ви хванат, това означава, че може да ви се наложи да си купите билет в последния момент, който ще струва повече от количеството, което се опитвате да спестите, казва Хартевелд. Пътническите агенции може да изгубят възможността да правят резервации за дадена авиокомпании, ако резервират такива билети. Освен това авиокомпании може да издадат имената на такива пасажери на своите партньори или пък да наложат забрана на такъв пътник, добавя той.
Според Беней Уилсън от сайта LendingTree, това е нещо, което хората трябва да правят на своя отговорност.
“Разбирам как се чувстват пътниците по отношение на цените на билетите. Наистина обаче зависи от това къде живеете. Ако живеете близо до летище, което е разпределителен хъб, цените са по-високи. Нарича се капитализъм. Разбирам също така изкушението да балансирате това, но трябва да осъзнаете, че срещу вас може да бъде заведено дело, можете да изгубите всичките си отстъпки за прелетени километри, което се е случвало. Могат дори да прекратят членството ви.”
Накратко казано „Не мразете играча, мразете играта”, допълва Уилсън.
Харесайте ни и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
