Напоследък евентуалното влизане на България в монетарния съюз на ЕС, т.нар. Еврозона, се превърна в злободневна тема. Редица експерти , се изредиха да обясняват по най-различни медии защо България трябва възможно най-скоро да да премахне валутния борд и да приеме еврото. Като аргументи в подкрепа на това се изтъкват очаквания, че приемането на еврото ще доведе до по-ниски лихвени проценти, ще намали нивото на риск в банковата система, ще стимулира инвестиции и като цяло ще предостави възможност за увеличаване на икономическия растеж. Това което всички тези коментатори удобно пропускат обаче, е че едно потенциално влизане в Еврозоната носи със себе си сериозни рискове, конкретно за България.
Какво означава влизане в Еврозоната?
В момента Българското правителство е сериозно ограничено откъм това колко може да си позволи да увеличава своите разходи. По-високите държавни разходи могат да се финансират по три начина: 1) чрез събиране на данъци, 2) чрез емитиране на дълг и 3) чрез „печатане“ на нови валутни единици, т.е. пари, инициирано от централната банка (БНБ), които след това директно или индиректно попадат в държавната хазна.
Поради валутния борд, който беше наложен след хиперинфлационния епизод през 1996/1997-ма година, Българската държава може да финансира своите разходи само чрез първите два метода – събиране на повече данъци и емитиране на дълг, но не и чрез печатане на пари чрез централната банка. Това е така, защото според валутния борд БНБ е задължена да спазва определен фиксиран курс на българския лев спрямо еврото (първоначално немската марка). Поради този факт БНБ е ограничена в това колко левове може да печата – тя на практика е задължена да следва посоката на монетарната политика на ЕЦБ и не може и да отпуска заеми, нито на публични, нито на частни институции.
Ако премахнем валутния борд и преминем към еврото, това ограничение ще изчезне и нашите политици ще имат свободата да харчат много повече отколкото сега. Защо това е опасно? Спомнете си харченето на гръцките политици през периода 2002-2008 г., което отвори огромен фискален дефицит и в крайна сметка доведе до една от най-катастрофалните фискални кризи в съвременната история на Европа. Ако приемем еврото, нашето правителство ще може активно да монетизира своя дълг като продава държавни облигации деноминирани в евро на частни банки, които след това могат да ги използват, за да получат заеми от ЕЦБ, за да увеличат своите банкови резерви, което от своя страна им ползволява да увеличат нивото на кредитиране. Чрез този механизъм държави като Гърция финансираха по-голямата част от своите харчове преди кризата. Дори днес, монетарната политика на ЕЦБ много повече вреди на страните в Еврозоната, отколкото им помага, както от ЕКИП сме коментирали и преди.
Влизане в Еврозоната означава повишаване на риска от фискална криза
Нека не забравяме и какво се случи у нас, в България, през 90-те. Хиперинфлационната криза до която се стигна през 1996-та година бе следствие именно на безотговорната монетарна политика от страна на БНБ под натиска на тогавашното държавно управление. Фактът, че под условията на валутен борд БНБ не може да отпуска кредити на държавните институции и частните банки е само и единствено плюс, като се има предвид традиционната безотговорност и корумпираност на нашите политици. Ако сме в Еврозоната те ще могат да се възползват от по-евтиното кредитиране спонсорирано от ЕЦБ по същия начин, по който се възползват от финансирането по линия на еврофондовете – за осъществяване на корупционни схеми и облагодетелстване на политически свързани лица за сметка на данъкоплатците.
Като контрапункт на този аргумент често срещаме примери с държави като Словакия, Естония и Латвия, които след като влизат в Еврозоната не тръгват по стъпките на страни като Гърция, Испания и Португалия. Твърди се, че щом тези държави са успели досега да избегнат влошаване на фискалната дисциплина, то и България може да го направи. Но наистина ли искаме да поемем този сериозен риск и да приемем доста оптимистичното предположение (граничещо с феноменална наивност), че нашите политици са по-компетентни от гръцките? Готов ли е българският народ да се обзаложи на това? Със своите спестявания? Едва ли.
Влизане в Еврозоната ще облагодетелства най-вече политическата класа
Каквото и да си говорим българските държавници не са по-добри от гръцките. Ако погледнем което и да е изследване в качеството на българските институции това ни става пределно ясно. Например, в индекса за икономическа свобода изготвян всяка година от фондацията „Херитидж“, по показателите „интегритет на правителството“ и „защита на частната собственост“, България е много по-близо до оценката за Гърция, отколкото оценките за страни като Литва, Латвия и Естония. По тези показатели ние сме по-близо до всяка една от южно-европейските страни, чиято некомпетентна фискална политика (поддържанана от активна монетарна политика чрез ЕЦБ) ги вкарва в изключително тежки икономически и банкови кризи. Да не говорим, че според индекса за усещане за корупция на Transparency International, ние сме по-зле от абсолютно всички страни в ЕС, включително Гърция.
В този контекст в дългосрочен план резултатът от нашето евентуално влизане в Еврозоната по всяка вероятност няма да е по-богато население и по-висок стандарт на живот за всички, дори напротив. Резултатът ще е поредното облагодетелстване на политическата класа в България за сметка на данъкоплатците. Безумно е да мислим, че със сегашните нива на корупция можем да разчитаме нашите политици да не се възползват от възможностите за злоупотреби с активна монетарна политика, които влизането в Еврозоната би им предоставило. Дори корупцията да не беше толкова висока, рискът пак е твърде голям. Защо въобще да предоставяме на политическата класа още един способ чрез който ще може да се облагодетелства за наша сметка?
Не сме ли научили нищо от политическата ни история? Колкото повече власт и ресурс бива концентриран в ръцете на нашите политици, толкова по-зле живеем ние. Всяко ограничение върху тяхната свобода на действие, каквото е валутният борд, е само и единствено позитив за всички данъкоплатци. Не им се позволява да печатат пари, за да финансират държавни харчове, които облагодетелстват само и единствено тях и свързаните с тях лица в частния сектор за сметка на всички останали. Нека направим всичко възможно това ограничение да бъде запазено.
Георги Вулджев, ЕКИП
ПП Освен политиците, изключително заинтересовани от влизането в Еврозоната са банките и финансовия сектор като цяло. Не случайно те са най-големите застъпници за приемането на България в монетарния съюз на ЕС. Ето и някои други основателни съображения потвърждаващи тезата в статията:
❌ България прехвърля цялата си монетарна политика от БНБ към Европейската централна банка.
❌ Стандартът на българина е едва 52% от средния за Еврозоната.
❌ Годишна вноска от над 1 млрд. лв. за Европейския механизъм за стабилност.1-2% от БВП.
❌ Освен вноската в капитала на ЕМС, от България ще се очаква да поеме гаранция за допълнителна вноска от порядъка на 15% от БВП, като тази гаранция ще се задейства при нова тежка фискална или банкова криза в Еврозоната.
❌ ЕЦБ ще спасява при необходимост само значими за финансовата стабилност на Еврозоната банки. Сред тях няма български, въпреки че плащат вноски в Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) т.к. България е член на Банковия съюз от 01.10.2020.
❌ Банки фалират и в Еврозоната.
❌ Липса на ускорен икономически растеж на членовете на Еврозоната спрямо останалите членки на ЕС.
❌ Страни като България рязко увеличават процента на дълг спрямо БВП след влизане в Еврозоната.
❌ Еврозоната в този й вид засилва неравенството между своите страни-членки.
❌ Накрая, но не по значение е факта, че няма механизъм за излизане от Еврозоната.