(Хроника на едно предизвестено убийство)
“Бъдете будни в онзи час, когато врагът застане пред портите!”. (Максим Константинополски)
Вземайки под внимание такива трагични страници от нашата история като решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г., с увереност може да се каже, че Западът беше наш враг и си остава такъв, независимо че в момента придава видима достоверност на съюзник.
В исторически план нашите противоречия със Запада далеч не са само на политическа основа. В по-голямата си част този антагонизъм има културно-исторически и религиозен характер, тъй като Западът се развива в лоното на римокатолическата култура, а ние сме потомци на източноправославната цивилизация. Културата на Запада е КАИНИТСКА (враждебно-завоевателна), а нашата е АВЕЛЕВА (философско-боготърсаческа), която сме наследили от Византия и която е ориентирана към колективизма, благочестието, справедливостта и състраданието към по-слабия, към по-малкия. Но по едни или други причини, това не се харесва на Запада, който определя православието като заплаха, както преди години заяви това в прав текст злополучният полски татарин на американска служба Збигнев Бжежински – т. е. Брезински. (Поляците така и не се научиха да казват “бреза”, а не “бжеза”).
Новото време обаче ни поднесе най-голямото изпитание от Освобождението насам, тъй като под формата на демократични реформи, натрапвани от Запада, същият успя да унищожи българската икономика и да тласне страната ни към нищета и разруха.
Най-големи усилия обаче западните експерти приложиха в съсипването на българската армия, тъй като в нейно лице те виждаха заплаха и пречка за своите пъклени планове.
Затова още от началото на 90-те години в нашата армия започнаха безкрайни реформи, които се изразяваха в непрестанно съкращаване на личния състав на войската и системно ликвидиране на въоръжението, по-голямата част от което беше наследство от бившия СССР, качествено и с доказани бойни характеристики.
Така започна рязането на танкове, бетеери и емтелбета, на оръдия и ракети, на самолети и хеликоптери, на различни системи за навигация и контрол. И в крайна сметка от някогашната добре обучена и добре въоръжена българска армия, която внушаваше респект на Балканите, днес нашата войска се превърна в една жалка и малочислена сбирщина от наемници.
Пълна пародия на войска.
Тя вече не може да противостои на Запада и това беше целта на т. нар. западни експерти – да се осигури комфорт и спокойствие на нашите врагове, докато те превръщат България в страна призрак.
Николай Александров
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ