Connect with us

АНАЛИЗИ

Всеки политик, избран наивно през последните 32 години е проект на враговете на България

Published

on

Държавната машина е „зациклила’ и явно няма ясни решения и становища за излизане от дълбоката криза, в която е попаднало обществото ни. Така поне твърдят представителите на единствената останала в парламента патриотична партия „Възраждане“, които определят себе си като представители на новото време и носители на кардиналната, позитивна промяна.

И въпреки, че са най-малката опозиционна група в парламента, демонстрират изключителна активност по отношение на зелените сертификати, външната политика, корупцията, националните ценности, съдебната реформа и други наболели въпроси от „клиничната“ политическа и обществена картина на страната.

Против НАТО, ЕС, Ковид мерките – с тези си основни искания от „Възраждане“ спечелиха доверието на една не малка част от българския избирател.

Факт е, че представителите на „Възраждане“ са за „Евроазийската магистрала“, далеч от тази на „Евроатлантическите аутобани“.

Някои ги сравняват с „Атака“ и проводник на зле прикрито „русофилство“ зад патриотичен национализъм на гърба на Путин и Русия.

Други виждат в тяхно лице единствените носители на промяната която толкова дълго българският суверен очаква.

 

За да внесе повече яснота около „политическия климат“ в страната и извън нея, от BURGASNEWS сме поканили депутата от 47 -то народно събрание, представител на патриотична формация „Възраждане“- адвокат Елена Гунчева.

 

С нея разговаря Янчо Николов.

От началото на 2011 г. Елена Гунчева е адвокат към Адвокатска колегия Пловдив. Тя е автор и на две книги: „България обича героите си мъртви“ и „Оглушителното мълчание на българите“. Участва в президентските и парламентарни избори през 2021 г. от гражданската квота на партия Възраждане.

Вие сте твърдо против зелените сертификати, ваксините и изобщо мерките срещу корона вируса. Защо смятате, че са ненужни?

Когато една мярка е неефективна и същевременно ограничава гражданските права, няма как да я подкрепямe. Както виждаме от медицинските данни, ваксинирани също се заразяват, разболяват и дори умират. Те също пренасят заразата, а не се знае колко още дози ще са необходими, вече в някои държави се препоръчва пета доза. Излизат все повече данни за странични ефекти на ваксините, които дори не са преминали пълни клинични изпитания.

Аз съм за това да се пази здравето на хората, но съм против да се ограничават граждански права и то без резултат за здравето им. Зеленият сертификат не пази, дори по-лошо – подпомага разпространението на заразата, защото създава чувство за измамна сигурност. Самият премиер каза, че целта е да се насърчи ваксинирането – това е зеленият сертификат – да ни принуди всички да се ваксинираме с експерименталните ваксини.

Готов ли сте на крайни действия, ако не бъдат отменени зелените сертификати?

Какво разбирате под крайни действия? Крайно действие е било Априлското въстание. Крайно действие е обжалване в съда. Крайно действие е гражданският протест. Крайно действие е дори Френската революция. Ние сме българска партия, която защитава българските национални интереси. Всичко в рамките на тези интереси е необходимо.

Как тогава да се разбира вашата заплаха за революция?

Да уточним – никога не сме заплашвали с революция. Предупреждаваме, че народното търпение има граници и управляващите вече ги достигнаха. Ние сме сред хората и виждаме техните настроения. Предпочитаме мирния и законен начин за въздействие. Вчера Кирил Петков заяви, че не се притеснявал от протести, а днес е под карантина и няма да се появи на протестите.

И предишните и настоящите управляващи не се срещаха с протестиращите, къде е разликата питам аз, къде е промяната? Това вече трябва да е червен сигнал за избирателите на Петков. Всеки политик трябва да се притеснява от протести, защото това означава, че има недоволни от управлението му граждани. И протестът е начин те по законен път да изразят позицията си, за да ги чуят управляващите. И ако последните заявяват, че протестите не ги интересуват, това е много притеснително. Историята показва, че когато политиците не се вслушват в гласа на народа си, нещата загрубяват.

Сега е много важно България и Северна Македония да бъдат в добри отношения заради геополитическата роля на двете страни на Балканите. Как смятате, че ще се разреши проблемът със спорните части от общата ни история?

Много по-важно от добрите отношения е запазването на българската национална идентичност и история. За да сме добри, трябва да сме удобни, а това вреди на нас. Добри отношения, но не на всяка цена. Българските национални интереси трябва да са на първо място. И за мен спор няма – македонците искат да крадат от българската история. Това е една измислена от югославската пропаганда нация, която се е отрекла от българските си корени и език и се опитва да ни открадне част от историята. За мен спор няма. И трябва да защитим интересите си.

Наскоро излезе руски филм, в който се твърди, че Кирил и Методий са македонци и България няма нищо общо със славянската азбука. Това предизвика вълна от недоволство сред българите, но нямаше официална реакция от държавата. Какво е Вашето мнение?

Във филми може да се твърди всичко. И ние можем да направим филм, в който Джордж Вашингтон да е пратен от французите афроамериканец, който да разбунтува британската колония, нали? Проблем е само, когато държава или официална организация застава зад подобно произведение, това вече е държавна политика. С оглед нашето отношение към Русия, не съм изненадана.

Но реакция на българската държава за филма трябваше задължително да има. За съжаление външната ни политика се прави от все повече дилетанти, които искат само да са удобни на съответните чужди сили.

Смятате ли, че трябва да подкрепим северна Македония за членство в ЕС и при какви условия?

Защо трябва да ги подкрепяме? Все пак това е техен проблем, не наш, в какъвто се опитват да го превърнат! Нашето мнение е, че условията на членството на България в ЕС трябва да бъдат предоговорени, защото към момента те не са изгодни за нашата страна. Ако не могат да бъдат предоговорени то България да напусне ЕС.

Защо да подкрепяме и други държави за това? Виждаме, че една силна държава като Великобритания напусна ЕС, а други държави все повече се настройват срещу налаганите от Брюксел норми. Бих казала, че дори услуга им правим.

Подкрепя ли Възраждане мерките на правителството за справяне с газовата и енергийна криза?

А има ли такива мерки? Мораториумът беше предложен от ГЕРБ, а ПП дори не успяха за времето на почивката, която поискаха, да намерят експерт да им обясни какви тежки последици може да има това. Компенсациите са само временна мярка, която дори няма да има ефект. Заканите към КЕВР също няма да произведат ефект, все пак премиерът трябва да научи законите за регулация в енергетиката.

Вкара ли си правителството автогол с мораториума, който ГЕРБ реално предложи?

Подобна политическа наивност рядко сме срещали. ПП се хванаха в класически политически капан. Не разбирам как хора, претендиращи за елит, завършили Харвард и прочие умно-красиви университети, бяха излъгани по подобен начин. Или пълна липса на компетентност, или съгласувани действия, което също не би ме учудило.

Къде бърка кабинетът „Петков“ според Вас?

Рядко съм срещала толкова бързо сгромолясващ се политически рейтинг. Кабинетът „Петков” дойде с големи очаквания на хората за промяна. А наблюдаваме подмяна. Кадри на ГЕРБ, БСП и ДПС заемат ръководни места в правителството. Вместо да се занимават със сериозните проблеми на хората като доходи, високи цени, криза в здравеопазването и образованието, цял месец се занимават само с това, да наложат принудителната ваксинация и зеления сертификат.

Аз бях изумена, че при липса на бюджет в края на годината /за първи път за последните три десетилетия/, вместо да наблегнат на приемане на държавния бюджет, промени в редица основни закони, те постоянно внасяха предложението за зелен сертификат в Народното събрание. Няма как хората да не видят, че управляващите имат други приоритети, а не тези, които заявиха в предизборната кампания.

Как, според Вас, управляващите могат да се справят с ценовата буря?

Да осигурят на първо място стабилност на държавата. Такава в момента няма,

няма ресор, в който всичко да е наред. Енергетиката отдавна е в частни ръце, а това е ресор, който трябваше да остане приоритетно държавна собственост. Петков заяви, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, а това е евтина енергия, АЕЦ „Козлодуй” в момента работи повече за износ. Може да се пренасочи тока към българския пазар, има достатъчно механизми.

Нашите политици критикуват постоянно Русия, а виждаме дори западноевропейски партньори се опитват да се договорят с нея за цени на газта. Енергийните връзки и потоци в България бяха тотално компрометирани и тази политика за съжаление се продължава от сегашното управление. Говори се повече за Зелената сделка, която ще вдигне цените дотам, че българите да останат на студено и тъмно.

Голяма част от магазините са собственост на чужди и мултинационални компании, които диктуват цените на пазара, а българските производители са притискани и тормозени от държавата. Избихме животните си заради ЕС, за да внасяме сега прескъпо замразено месо от чужбина. Естествено, че цените ще са високи. Трябва цялостна политика, насочена към българите, а не към чуждите инвеститори и интереси.

Върнаха ли според вас новите управляващи БСП по върховете на властта?

За съжаление не само БСП, но и ГЕРБ и ДПС. И това се вижда от хората. Вместо млади, образовани и можещи млади хора, виждаме в управлението стари муцуни, надничащи отвсякъде.

Всички предизборно обещаваха, че ще има тежки последствия за уличените в корупция управляващи през изминалите 12 години. До момента това не се случва, а сякаш нещата се замитат. Ще видим ли в крайна сметка виновниците в съда?

Винаги съм казвала, че краят на клептокрацията може да бъде само с арести и затвор. В противен случай е просто подмяна. При положение, че господарите и на предишното управление са същите като на сегашното, няма как да има възмездие и справедливост. Нека избирателите му да попитат Кирил Петков каква е промяната в това отношение, защото, честно казано, аз не я виждам. Както и не видях висш политик в затвора за 32 години брутално ограбване на България.

Да поговорим за история. Освен юрист, Вие сте и автор на две книги. Да се спрем на първата „България обича героите си мъртви”. Звучи страшно. Защо според Вас е така?

Не само в България, в цял свят е така. Никой не е месия в собственото си село. Но и никой не трябва да се бори за България само заради признанието и славата. Това е наш дълг. И историята само ще прецени кои са героите и кои – предателите.

Според Вас, откъде е това „животинско търпение” в българина? Някакво следствие ли е? Вродено ли му е? Как и от къде възниква в чисто исторически план този „симптом”?

Това търпение е последица от отчаянието и контролираната мизерия на българите. През деветдесетте години аз бях от тези млади хора, които бяха по площадите и се надявахме да изградим една нова България, силна, просперираща, с много деца и млади хора, мечтаехме за космоса, открития в науката….и изведнъж се оказа, че всеки политик, който избирахме наивно, е проект на врагове на България, назначен за да съсипва Родината ни.

Надежди и разочарования – цели 32 години. Никой оптимизъм не може да издържи толкова. Но не подценявайте българите – дори след пет века мъчително робство, са се изправили и са казали: „Ние не сме роби!”.

Българинът все недоволства, все се оплаква за състоянието на държавата и социалното си такова. Същевременно, като че ли чуждото повече го блазни някак си. Простичък пример с нашите обичаи. Сякаш им обърнахме гръб, а прегърнахме чуждите. Празникът Хелоуин се празнува от все повече българи, а сурвакарчетата намаляха. Свети Валентин – също не е наш празник. Обърнахме гръб на петльов ден и Трифон Зарезан. Защо се получава това? Кой има вина тук?

Криворазбраната цивилизация. Може би от някакъв комплекс за малоценност. Но да не подценяваме това, че българите сме подложени на жесток психологически експеримент. Още когато фондация „Отворено общество” и соросоидите стъпиха на българска земя, започнаха да ни убеждават, че нация е мръсна дума, че ценностите и морала забраняват да говорим за религия, брак, възпитание на децата, а трябва да говорим за прайдове, права на еднополовите, на малцинствата, свобода да бъдеш с когото си искаш без брак, че децата дори застрашават екологичното равновесие, че са важни западните ценности, че тук Родината ни е едно забравено от Бога място, а те – които ни унищожиха, ни носят култура и ценности.

И това се насажда вече десетилетия наред от медиите. Така се възпитават децата ни. Не се учи за Баташкото клане, не се учи как хан Крум си е направил чаша от черепа на Никифор Генник, не се учат българските традиции. Когато от един народ отнемеш историята и културата, от него остава само стадо. А именно като стадо трябваме на враговете на България, а не като народ.

Втората ви книга „Оглушителното мълчание на българите”. Отново страшно заглавие. Може би се повтарям, но каква е причината за това оглушително мълчание?

Както и по-рано казах – отчаянието от дългите години, в които политиците ни предаваха. Ако днес пишех книгата със сигурност щях да добавя, че за пръв път от 32 години България има в лицето на д-р Костадинов водач, а в лицето на всички нас народните представители и членовете на Възраждане борци за народа.

Прав ли е според Вас историкът – доцент Вълков, който твърди, че българите никога не сме имали силна външна политика?

А, имали сме: „Който не ще мира, има секира!”. Трябва да си припомняме често тези думи и ситуацията, в която са казани.

Кои исторически грешки има реална опасност българите да повторят?

Да се предоверяват на политиците и да вярват на ушите си, не на очите си. Критичното мислене трябва да е задължително.

И нека да завърши с въпроса: „С какво могат и трябва да се гордеят българите“?

С България. Да си българин е чест, гордост и отговорност. Можем да се гордеем с историята си, с културата, с това което сме дали на света. И най-вече с непримиримия български дух. Много политици и общественици ни сравняват с овце. Но реалността показва, че там, където другите народи се примиряват и изчезват, българите се борят и съпротивляват. И дори когато са на дъното, намират сили в себе си като феникс да възродят от пепелта българското.

Автор: Янчо Николов

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending