Един от важните макроикономически показатели е паричният агрегат М2. Изразява количеството пари в икономиката – налични и безналични. М2 е един от параметрите на паричната политика. Това е и един от индикаторите, който показва текущото състояние на икономиката и възможното й състояние в бъдеще.
Сега искам да говоря за този показател в САЩ. Федералната резервна банка на Сейнт Луис редовно предоставя статистика за паричния агрегат М2. По неговите данни, през януари 1959 г. паричното предлагане на М2 е било 286,6 млрд. долара, а през декември 1975 г. стойността на този показател за първи път надвишава летвата от 1 трлн. Накрая през юли 2022 г. паричното предлагане M2 достигна $21,70 трилиона. БВП на Съединените щати в края на миналата година възлиза на $25,46 трилиона Така паричното предлагане възлиза на стойност, еквивалентна на 85,2% от БВП. Това е показател, който се нарича “ниво на монетизация на икономиката”.
През последните десетилетия паричното предлагане M2 и нивото на монетизация на икономиката на САЩ постоянно нарастват. Растежът се ускори особено след премахването на златно-доларовия стандарт през 70-те години. Финансовата криза от 2008-2009 г. даде допълнителен тласък за нарастване на паричното предлагане. В разгара на кризата Фед обяви за преминаването към политика на “количествени облекчения”.
Неговата същност е проста: Американската централна банка започна активно да помпа икономиката на САЩ с пари, които излизат от нейната „печатна преса“ и които тя хвърля в обращение чрез закупуване на съкровищни и ипотечни ценни книжа.
Значителна (дори понякога по-голямата) част от безналичните пари се създават от търговските банки (чрез издаване на заеми). Федералният резерв насърчи търговските банки да увеличат емисиите на безналични пари чрез намаляване на нормите за приспадане на резерви по техните депозитни задължения.
Необходимостта от увеличаване на паричното предлагане беше обоснована с желанието за бързо преодоляване на кризата. Политиката на количествено облекчаване започна да се ограничава едва през 2014 г. След това имаше по-скоро символични намаления в портфолиото от ценни книжа на Федералния резерв и съответно намаление на предлагането на долари, емитирани от Централната банка на САЩ.
Но тези намаления бяха компенсирани от увеличения в емисиите на безналични пари, извършени от търговските банки. Доста осезаем тласък причини „пандемията на covid“, която тласна растежа на паричното предлагане, поради необходимостта от засилване на финансовата помощ за американския бизнес и населението. Паричното предлагане M2 продължи да расте стабилно до миналото лято. Юли беше апогеят.
А през август миналата година беше отчетен лек спад на М2. Експертите лесно обясниха този феномен: паричните власти на САЩ са загрижени за нарастващата инфлация. Традиционното средство за борба с инфлацията е компресирането на паричното предлагане. Шефът на Фед Джером Пауъл още през пролетта на миналата година обяви прехода към политика на количествено затягане, което включва намаляване на паричното предлагане и увеличаване на основния лихвен процент.
И още през август беше регистриран първият резултат от подобна политика – стойността на M2 намаля с $43,8 милиарда за месец.Тогава нещата станаха по-забавни и през януари 2023 г. индикаторът M2 се оказа с почти половин трилион долара по-нисък от рекордните нива от юли 2022 г.
А ето и най-актуалната цифра – за април тази година: паричното предлагане в края на месеца възлиза на 20,673,1 милиарда долара, намаление спрямо средата на миналата година с повече от трилион долара! А относителното намаление на годишна база (април 2023 г. спрямо април 2022 г.) е 4,6%.
Ясно е, че покупателната способност на долара през април 2023 г. е по-ниска от долара през април 2022 г. Намалението на паричното предлагане за годината в реално изражение според експертите е поне 10 процента. В следвоенната история на Съединените щати имаше случаи, когато имаше краткосрочни спадове на паричното предлагане М2 в реално изражение.
И така, в телеграм – канала на Spydell_finance намерих такива интересни цифри: „Намаляването на паричното предлагане в реално изражение се случи през 1970 г. (в момента с 3,7%), през 1973-1974 г. (до минус 5,9%), през 1980 г. (минус 6,6%).Негативна тенденция има и в периода 1988-1995 г., когато за целия период от максимума до минимума кумулативният спад е 7,6%.”.
Може да се предположи, че сме свидетели на най-дълбокия спад на паричното предлагане в реално изражение в цялата следвоенна история на Съединените щати.
Що се отнася до номиналния спад на паричното предлагане, в следвоенна Америка изобщо нямаше такъв. Това се случи само по време на Голямата депресия. През 1930 г. паричната маса М2 намалява в номинално изражение с 8,5%, през 1931 г. има намаление с 11,2%, през 1932 г. с още 12,2%, през 1933 г. с 2,2%.%. Според друга оценка през периода от октомври 1929 г. до март 1933 г. паричната маса в номинално изражение е намаляла с 38%.
И така, както номиналното, така и реалното текущо свиване на паричното предлагане М2 се дължи на взаимодействието на два фактора – политиката на Фед на “количествено затягане” и инфлацията, която допълнително обезценява паричното предлагане, което се намалява от Американската централна банка.
Има и трети фактор, който ясно се прояви през март-април. Това са банкрутите на Silicon Valley Bank, Silvergate Signature Bank и First Republic Bank . Фалитът на една банка неизбежно води до осребряване на част от парите по нейните сметки. През март-април паричното предлагане се е свило с около $440 млрд. Експертите отдават по-голямата част от този спад на банкови фалити.
Експертът Сергей Блинов обяснява това с прост пример: „… ако депозитите в банката са 100 милиарда, а резервите са само 10 милиарда (съотношението на резервите към депозитите е 1/10), тогава ако вложителите едновременно кандидатстват за парите си, банката ще стане неплатежоспособна (фалира) и няма можете да издадете приблизително 90 млрд. За тази сума паричното предлагане ще намалее – парите на клиентите просто ще „изгорят“ във фалирала банка .
Освен това трябва да се има предвид, че в очакване на възможни набези от клиенти, банките предпазливо започват да увеличават резервите си, а това, както знаете, намалява емисионния капацитет на банките.
Много американски експерти виждат сходството на текущите тенденции в паричната икономика на САЩ с тези, които се появиха още в началото на Голямата депресия (1929-1930 г.). И американският бизнес, и обществеността започват да се изнервят, теглейки пари от банкови депозити, превръщайки ги в пари, акции, облигации, злато и дори криптовалути.
Това създава условия за продължаващо свиване на паричното предлагане и нарастване на банковата нестабилност. Всички чакат втората вълна от фалити на кредитни институции в САЩ. И ако започне втората вълна, тогава ще има не просто “компресия”, а рязък срив на паричното предлагане.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА