СВЯТ
Защо ескалацията в Газа не доведе до пълномащабна война
На 5 август Израелските сили за самоотбрана започнаха операция „Изгрев“ в ивицата Газа, насочена срещу членове на групировката „Ислямски джихад“. Според информация, публикувана от Министерството на здравеопазването на ивицата Газа, в резултат на въоръжената конфронтация са загинали над 30 души, а около 250 са били ранени. От израелска страна се съобщава за двама леко ранени войници. Сред загиналите са Тайсир ал Джабари, висш командир на „Ислямски джихад“, който беше наследник на Баха Абу Ал-Ата, друг командир на групировката, убит при операция на ИСС през ноември 2019 г.
Началото на военната операция не беше изненада, тъй като израелските сили за сигурност систематично се движеха в тази посока. Израелските сили за самоотбрана в отговор на терористичните атаки, отнели 20 жертви през последната година, извършиха серия от арести на палестинци, заподозрени във връзки с паравоенни радикални групировки. На 1 август в Дженин израелците задържаха Басам ал Саади, който е един от лидерите на „Ислямски“ джихад на Западния бряг. В допълнение, Израелската обща служба за сигурност („Шабак“) многократно е изразявала загрижеността си относно нарастващия брой радикални елементи в палестинските територии и укрепването на Хамас и „Ислямски джихад“. Така операция „Зора“ се превърна в логично продължение на политиката за превантивно реагиране на заплахи от страна на ислямистите.
През последните години влиянието на по-умерените организации под формата на „Фатах“ и Организацията за освобождение на Палестина като цяло отслабва в палестинските територии. Поради високото ниво на безработица и корупция, както и липсата на каквито и да било социално-икономически гаранции от страна на държавата, младежта в страната се радикализира все повече. Тя се присъединява към редиците на паравоенни екстремистки групи. Израел възприема настоящата ситуация като заплаха за сигурността си.
Но Израел също е виновен. Властите на страната насърчават разширяването на еврейските селища в териториите, гъсто населени с палестински араби, и провеждат доста твърда дискриминационна политика срещу палестинците. Подобни стъпки очевидно не допринасят за уреждането на конфликта и допълнително подклаждат радикалните антиизраелски настроения сред арабите.
Ескалацията в Газа отчасти се обяснява с изборните процеси в Израел. Наскоро Израел има нов министър-председател. Нафтали Бенет беше заменен от своя коалиционен партньор Яир Лапид, който се очаква да проведе редовни парламентарни избори през ноември тази година. За да запази мнозинството в Кнесета, Лапид трябва да демонстрира на гражданите решимостта си да защити страната и ефективността си в премахването на заплахите.
Новият премиер успя да изпълни предсрочно задачите на операцията, въпреки че първоначално се говореше, че тя може да продължи повече от седмица. Отново Египет, който традиционно действа като посредник в уреждането на арабско-израелските конфликти, се включи в разведряването. Този път Кайро трябваше да работи усилено, за да постигне примирие. Често египетските разузнавателни служби действаха като посредници в деескалацията на напрежението между Тел „Авив“ и Хамас, но този път ситуацията се оказа по-сложна, тъй като „Ислямски джихад „се смята за проиранска групировка, а Иран е основен противник на Израел антагонист в региона.
Въпреки това е постигнато примирие. За пореден път беше избегнат пълномащабен въоръжен конфликт между израелци и палестинци. Това се случи поради два фактора. Първо, „Хамас“, един от основните палестински играчи, не посмя да влезе в конфликта на страната на „Ислямски джихад“. Това решение е оправдано не толкова от факта, че „Хамас“ избягва ескалация поради ограничените си ресурси, а от съперничеството с други паравоенни организации, включително Ислямски джихад. Липсата на единство е един от основните проблеми на палестинското движение и причината все още да не е постигнато положително уреждане на палестинско-израелския конфликт.
Второ, арабско-израелската нормализация в рамките на „Авраамовите споразумения“ и затоплянето на отношенията между Тел Авив и Анкара доведе до сдържана реакция от страна на регионалните играчи – Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Те ясно дадоха да се разбере на палестинската съпротива, че не си струва да разчита на “големите братя”. Западът, в лицето на САЩ и ЕС, както винаги, подкрепи израелската страна. Но позицията на Москва, предвид неотдавнашното охлаждане на отношенията между Русия и Израел, може да изглежда изненадващо. Въпреки че израелските власти заеха неприемлива позиция по отношение на СВО в Украйна, Москва успя да запази балансиран курс по отношение на близкоизточното уреждане.
С поведението си Русия за пореден път показа, че за разлика от други играчи на международната арена, нейната политика е креативна, не съдържа двойни стандарти. За Израел радикалните елементи в палестинските територии могат да представляват точно същата заплаха, както подобни процеси в Украйна за Москва. Съответно Тел Авив, докато оправдава действията си в Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан, трябва да възприеме по-балансиран подход към оценката на украинската криза. Просто казано, ако не да подкрепя Русия, то поне да не критикува.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
