ПОЛИТИКА
Време разделно в българската политика
ПъПита на каишка на западните секретни централи тръгна на избори като ляво-дясна “партия”
В навечерието на кампанията “партията” предприе рискована метаморфоза
Доскоро на десния клон като че би се трупаха много маймуни. Предизборният сюжет обаче роди нова ситуация – една маймуна на два клона. За ПъПитата става дума, която методично започна да привнася в новосформирания си десен имидж леви елементи. Ще се сгромоляса ли тя от двата клона (стола), или ще финишира виртуозно с правителство край себе си – отговорът е неизвестен. Ясно е обаче, че в навечерието на официалната предизборна кампания бе предприета рискована промяна. А и важна, тъй като електоралните стълбчета на 2 октомври вечерта зависят от това как точно ще бъде възприета ПП от (не)гласуващите.
Всичко тече, но нищо не се променя
Според Хераклит всичко тече и всичко се променя. Според Парменид нищо не тече и нищо не се променя. А Кирил Петков и Асен Василев доказаха, че всичко може да се променя, като си остане същото – поне в идеен план за ПП.
Формацията се роди миналата есен като проекция на Румен-Радевия юмрук срещу ГЕРБ. Събра несъбираеми парчета за парламентарно мнозинство. Две от тях – БСП и ДБ, бяха исторически антагонистични. Но с удивителна прагматичност Кирил Петков и Асен Василев ги съединиха, вкараха и ИТН в коалицията. За лозунг на ПП напълно сполучливо бе определен “Леви цели с десни мерки”. Формацията обясняваше, че е центристка. За Радев – “той е нашият президент”. Личеше, че са от различно тесто и взаимно се използват. Но всичко се наместваше в облик, който продуктивно сближава разединените вражески окопи срещу ГЕРБ.
Скоро обаче настана време разделно в българската политика. Обществото се разпадна на агитки зад Русия и Украйна, партиите спореха да се дава ли оръжие на Киев, президентът зае позиция срещу наш износ на оръжие и в полза на руския “Газпром”. Успоредно течеше разкол за вдигането на европейското вето срещу Македония. В тези турболенции ПП зае възможно най-десните според българските маркери позиции (градското дясно) – невиждано смело се изправи срещу “Газпром”, хвърли думата “позор” към Радев, даде да се разбере, че подкрепя оръжие за Украйна (но БСП не дава); активно работеше за членството на Македония в ЕС. След като ИТН напусна коалицията, Кирил Петков обвини Русия в “разтурване на седенката” и стори още нещо чутовно – изпразни посолството й. Вече бе ясно, че тестото на ПП е дясно според абсолютно всички родни жалони. Това бе доказано и чисто човешки на съвместните митинги на жълтите павета – “Петков и Василев са и наши лидери”, казваха привържениците на ДБ.
По това врече ИТН вече се бе превърнала във върл враг. Ценностно нищо не свързваше ПП с БСП. С ДБ обаче остана пълното припокриване. И двете са срещу Русия, Радев, ГЕРБ, ДПС, Гешев. За правосъдна реформа, свободна икономика, антлантическа обвързаност на България… Част от ПП (със самия Кирил Петков) са бивши активисти на градската десница. Именно в тази много красива, но и трудна ситуация дясното се отправи към новите избори. Логично ДБ покани ПП в общи листи. Но след кратко шикалкаване настъпи внезапна метаморфоза –
ПП взе да обяснява, че не е дясна; била и лява.
Последва рейд по почти всички маркери. Пропуснатите бяха заместени с нови, дообясняващи колко не-дясна е ПП. Часовникът бясно тръгна назад: ПП, за разлика от десните, искала активно да се реализират социални програми (думи на Василев); можело да се сключи нов договор с “Газпром”, ако предложи добри цени (пак той); желаната управленска коалиция е не просто с ДБ, но и с БСП (Петков, Василев, Никола Минчев); ПП не гони свои си цели, ами се грижи за трите формации накуп – да съберат 121 депутата (всички); Радев няма да ходи на избори сега, че да е специален враг, а всяко правителство има право да действа по свое усмотрение (Петков и Минчев за президента и министрите му, които бясно чегъртат стореното от ПП).
Така с обратен спринт за няколко дни в средата на август ПП се върна там, където бе октомври – “ляво-дясна” партия. Нищо свое не зачеркна формално, но умишлено нюансира всичко в противоположна посока. Спря да дълбае новите окопи, дори леко помаха към отсрещните. Става на думи, разбира се, но за политиците е важно какво говорят. Например “Можем без “Газпром”” не противоречи непременно на “Можем и с тях”. Но първото бе казано в един период с една цел, второто – в друг с друга. В “Стремим се към коалиция и с БСП” също няма нещо скандално, след като и досега бяха в коалиция. Но ДБ например не го казва. Електоратът й не бива да го чуе. Видно е, че ПП иска сега друго да се чува.
Дясното стеснява, но нима лявото разширява?
Защо бе предприета метаморфозата е ясно. Градският десен електорат в България е активен и забележим в социалните мрежи, но далеч не преобладаващ. Влизането в неговото пространство втърдява, сплотява, но снижава тавана на възможностите. Означава да се зачеркнат центристки и всякакви други привърженици. Със същите мантри ДБ взема не повече от 6-7% на избори. Припокриването на двете формации носи повече вреди на ДБ, но реално и на ПП – защо са нужни, след като са еднакви? Освен това ПП не спечели миналата есен като дясна. Хората търсеха нещо ново, не съживено старо. С една дума, на никой никога не му е хрумвало, че на България е нужна нова дясна партия – а се получи точно така.
Освен това при подвижни пластове в някои исторически моменти центърът е показал по-голяма устойчивост. Той дава възможност за маневри спрямо другите политически сили. От цялата работа може да произлезе и още една полза – ДБ да бъде оставена да “диша” в сегмента си, без да се стига да братоубийствена конкуренция.
Само че всичко това не е проста математика. Затова метаморфозата носи и рискове. У нас лявото почти на 100% се припокрива с русофилия, а не се знае ще прости ли този електорат действията през последните месеци. Петков и Василев направо унижиха Русия, принуждавайки я да си подвие опашката (заплахата да затвори цялото си посолство се оказа блъф). Това са люти рани в сърцето на левия електорат. Успоредно, няма как завоят от последните дни да не поначумери десни привърженици. Българските избиратели (подобно на всички) по принцип са безпаметни, карат го на едро, но войната бръкна дълбоко в народопсихологията – поведението пред урните е непредвидим. В крайна сметка преди година бе лесно да си ляво-десен. Тогава просто Петков и Василев нямаха политически биографии. Вече имат.
Затова е енигма ще може ли ПП да се разшири наляво. Зависи колко успешно ще дописва върху стари и още по-стари изречения.
Имат ли лявото и дясното значение въобще?
Според Асен Василев – не. Той обясни тия дни, че българите са надмогнали такива разделения и преценяват прагматично – в една ситуация подходящо е едно действие, в друга – друго. Добрата новина е, че целта на ПП в момента са просто някакви си избори. Защото ако действа дългосрочно, подобен ценностен миш-маш е пагубен. Доказва го историята: НДСВ изчезна, АБВ я няма, ГЕРБ – е тук, ДСБ някак си се задържа. Тези партии бяха създадени от и за конкретни хора. При тях – един, при ПП – заради двама. По-важното е, че от такъв тип субекти оцеляват само тези, които безкомпромисно се настаняват в конкретен идеологически терен. Той е десният.
Едва ли хората в ПП са стигнали чак до такива дълбоки размишления. Все пак това е формация едва на година, която в момента финализира съдебната си регистрация, а и с куп други проблеми на главата. Но ако искат трайно да присъстват в политическия живот на България, ще трябва да се занимаят и с този аспект на нещата.
Хубавото, което незабележимо се случва
Анализирайки ПП, едно нещо не може да се подмине. Тази партия не жертва всичко в името на личното его, както досега се случваше в българската политическа история. Петков показа, че не държи задължително да бъде премиер. По едно време, в сложните преговори с партньорите, и Василев не бе задължителна номинация. Въпреки всички критики, в някакъв вариант и Слави Трифонов показа нещо подобно – очевидно не държи непременно да е във властта. Всичко това са добри новини за българската политика, макар малцина да го забелязват. Новите ни политици все по нещо се различават от старите. Вижте Корнелия Нинова как се бе вкопчила във властта. Вижте и Борисов как не ще да си тръгва от ГЕРБ, макар присъствието му да изолира партията.
Новините ще бъдат още по-добри, ако ценностите се изчистят, идеите не изглеждат безпринципност. И ги има, разбира се.
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
