Николай Вакареев: В Белград на европейското Петър показва това, което сме тренирали, силната конкуренция го концентрира
В студена зима водата в дома му замръзва, съпруга и децата остават без вода, докато треньорът е на лагер със състезателите си, спомня си наставникът на световния рекордьор за юноши на 400 м кроул
След 39 години край басейна и стотици деца научени да плуват, Николай Вакареев стана първият в историята на българското плуване треньор на световен рекордьор. Специалистът от Сандански е бивш национален състезател, а от 1985 година, вече 39 години, през септември т. г. се навършват, е треньор. Като състезател коронните му дисциплини са 200 и 400 м кроул. През 1978 – 80 година се подготвя за олимпиадата в Москва. “Трябваше да плувам в щафетата 4 по 200 м св. Стил”, спомня си с тъга Николай. По стечение на обстоятелствата друг състезател заминава на Олимпийските игри вместо него и така…
Година по-късно, през 1981 г. стартира на Европейското първенство за мъже и жени в Сплит, тогава Югославия, на 200 м св. стил и щафетата на 4 по 200 м св. стил. Спомените му като състезател остават в сянката на успехите му като треньор. Под негово ръководство Антъни Иванов постига най-силните си резултати. От 3 години световният рекордьор на 400 м св. Стил за юноши и трикратен европейски шампион от Белград 2023 Петър Мицин също тренира при Николай Вакареев. Радостта, щастието, успеха, емоциите и цялата еуфория от успеха на тандема Вакареев – Мицин не биха могли да се опишат. Рекордът, медалите и победите са факт. Но след като емоциите отминат, всичко започва пак отначало, казват твърдо стъпили на земята треньор и състезател. Голямата им цел е Олимпиадата в Париж. За подготовката на Петър Мицин, тренировъчните натоварвания, таланта, уникалната издръжливост и усърдност, Николай Вакареев сподели пред нас.
– Господин Вакареев, честито и поздравления за успеха и радостта, която донесохте не само на плуването, но и на цяла България! Бихте ли разказали кога и кака започна подготовката на Петър тази година?
– Започнахме новия цикъл от 1 януари с общоподготвителна работа – лагер в Турция,Одрин, който бе базов. Плуват се повече километри, в рамките на 10 – 12 км на ден. В тези “тежки” 4 – 5 седмици имахме между тях по една възстановителна седмица, като след тежък лагер. После продължихме и първият цикъл завърши с Държавното отборно първенство на 9 – 10 април в Бургас. След това имахме почивка. Между другото направихме и 2 участия на състезания – едното беше в Турция през март и след това участвахме на “Мултинейшън” на 1 – 2 април в Кипър.
И на двата турнира Петър подобри националните рекорди на 200 и 400 м, а това беше краят на първия цикъл. Точно бяхме влезли в състезателен период и завършихме цикъла с Държавното отборно април.
– Какво натоварване е необходимо в подготвителния цикъл на тренировки, за да се постигнат тези резултати. Колко километра седмично е плувал Петър?
– Тренираме двуразово, в събота една тренировка, в неделя почивка. В началото правихме, първите 3 седмици в Турция, по 10 – 11 тренировки средно по 6 км на тренировка – от 60 до 65 км. Следващите седмици, когато започнахме по специалната работа – намаляваме обема до 50 – 55 км седмично и вдигаме интензивността. Състезателят влиза в смесен режим (аеробно-анаеробна зона) на работа, максимална кислородна консумация и състезателно темпо.
– Тренировките за ОФП вие ли ги водите?
– В националния отбор има треньор, който отговаря за физическата подготовка и той се занимава. Точно в този период се работи усилено и активно за физическа подготовка. Някой път тренировката е след първата на вода, другата е преди втората на вода, общо взето след плуването и ОФП.
– Вие ползвате ли методика на тренировка на чужди специалисти или или водещото за вас като треньор състезателят?
– Използвам моя опит и моя методика по отношение на отделните периоди. Общо взето се учиш от всякъде, взимаш нещо, което смяташ, че методически е полезно за подготовката и си съставяш план. Следиш развитието му в определените зони на работа. Поставяме си определени цели, може да са различни. Това съм прилагал като принцип на работата ми и в годините назад. Използвал съм всичко, което чета постоянно, това, което виждам в състезателя като състояние и възможности. Случват се нещата, но не спирам и постоянно се обучавам.
– Може ли да се каже, че и от Петър Мицин се учите?
– Да и от него се уча, нали постоянно наблюдавам как понася натоварванията, как се чувства, как се възстановява, имам обратна връзка. Наблюдавам Петър как реагира на самата тренировка. Как понася сериозните натоварвания и ако нещо не му понася го променям.
– Как контролирате и следите състоянието на Петър Мицин за натоварванията по време на тренировки?
– Когато е обща работа с пулс. Когато имаме специални цели, за които да следя състоянието в определените зони ползвам лактат. Имам апарат и стандартизираните серии ги правим периодически и съблюдавам, сравнявам развитието и анализирам.
– Какъв е пулсът на Петър Мицин в нормално състояние?
– Обикновено е от 50 до 60 удара в минута.
– Означава ли това , че понася големи натоварвания?
– Да, понася големи натоварвания и при това дълго време, много е функционален
– Казахте, че не сте очаквали в Белград да постави световен рекорд. Разбираемо е, защото не обичате да изпреварвате събитията. Защо ви изненада, след като очевидно е бил подготвен за 3:44,31 мин. на 400 м св. стил?
– Да, наистина съм реалист и в последните състезания, в Турция, на Мултинейшън в Кипър и после в Бургас, той показваше на всички състезания развитие в резултатите в дисциплините си. Подобряваше си времената и очаквах, че след като минем специалния период, който беше предсъстезателен, най-важното състезание за нас беше Европейското. Очаквах, че ще покаже още по-добри резултати. Защото на състезанията, предхождащи Европейското, имаше по-слаба конкуренция и нямаше дразнител, като например да са двама един до друг, да водят битка за първото място. Обаче на европейското, самото ниво на състезание, беше на най-високо ниво, имаше силна конкуренция. И отговорността на Петър Мицин към самото състезание, го мотивира, мобилизира се максимално, да даде максимума от себе си. Очаквах време около 1:46.0 мин. на 200 м св. стил. Основната ни цел беше, освен доброто представяне, и А норматив – беше 1:46,2 на 200 м св. стил и на 400 м св. стил 3,46,8 мин. Предполагах, че ще плува 3: 45-3:46, но 3:44.31 мин. не съм очаквал.
– Да разбираме ли, че изненадата ви от световния му рекорд не е от това, че Петър не е подготвен, а от неговата способност за максимална концентрация?
– Петър е изключително активен и адекватно и бързо се адаптира към екстремални условия като предстартови състояния. Изключително добре се мобилизира, малко е затворен в този момент, преди старт – слага слушалки, отделя се на страни, загрява се и не го интересува нищо. Изключително добре се концентрира.
– В тренировките стриктен ли е Петър или на моменти има нужда го убеждавате защо трябва да го направи?
– Не, не го убеждавам, има моменти когато го спирам. В много случаи на тренировки плува по-бързо от това, което му е заданието. Винаги изпълнява.
– От световноизвестните плувци на кого ви прилича?
– Не съм мислил, а и не е нужно. Петър е изключително функционален и в плуването си показва голяма равномерност на скоростта във всички отсечки на дистанцията. Това всъщност е неговото преимущество. Той не дава големи разлики и колебания между първа, втора, трета част на дистанцията. Специално големите плувци от рода на Фелпс са повече на 100 и 200 м св. стил , а 400 м е дистанция, която се плуваше в последно време китайски състезател. Не мога да оприлича на никого Петър, той е уникален.
– Обикновено плувците си имат серия, която мразят, защото е тежка и трудна за изпълнение, той има ли такъв вид серия?
– Серия, която да показва, че няма нежелание да плува няма, поне не съм го усетил. Каквато тренировка му дам, влиза в басейна и го прави. Ако е уморен и не може да я изпълни, аз го спирам, защото няма смисъл, защо да го мъча, да го натоварвам.
– В сравнението на графика на австралиеца, чийто рекорд счупи Петър Мицин, в последните 100 м на дистанцията слиза под графика на рекорда, което показва много добра скоростна издръжливост?
– Да, точно там Петър печели, за да постави световния рекорд. Определено мога да кажа, че има много добре развита скоростна издръжливост. Но това се дължи на много, много работа и правилна подготовка, защото Петър показва това, което сме тренирали. Той съумява да поддържа една и съща скорост във всички 7 по 50 м на 400 м св. стил – задание, което аз му бях дал, защото ние това сме го тренирали и правили многократно на тренировки. Отсечките са правени много пъти в различни режими и дистанции, за да може той да поддържа скоростта. А и самият той страшно се мотивира и изглежда, че вътрешно има дарбата и качества, за да бъде така издръжлив , функционален, казано при нас медицински – има преобладаваща червена мускулатура (в мускулите преобладават червените мускулни влакна), която е тип издръжлива, а бялата е тип спринтова и анаеробна.
– Господин Вакареев, вие като треньор как понасяте психологически и емоционално натоварванията преди старт на Петър, по време на плуването?
– Аз между другото понасям добре. Винаги съм въздържан и не съм от този тип треньори, които скачат, викат. Има моменти когато сме си определили някакви знаци и показатели, да кажем зрителни, да му покажа дали се движи добре, по-слабо, по-бързо. Когато плува по-слабо обикновено сме се разбрали да показвам със знаци, да определя темпото и да взима предвид скоростта. Иначе се въздържам, не съм от тези, които вдигат шумотевица , в себе си го запазвам и се надявам, че всичко което тренираме, накрая ще се получи.
– После как се възстановяваш от тази енергия и емоция, която превзема и треньорът?
– Когато всичко завърши добре се възстановяваш добре, доволен си от себе си, от състезателя и от работата, която сте свършили. Така че хубавите моменти всеки ги понася добре. Когато се разочаровам и не се получава, тогава преживявам, започвам да се колебая, да се замислям какво правя, защо, какво съм направил, какво съм сбъркал, къде и какво трябва да се промени за следващия път.
– Много се говори за БФПС и централизираната подготовка на националния, по-добре ли се работи така?
– Да, централизираната подготовка ни осигурява важни лагери в годината, определени с план от БФПС от предходната година. За тях имаме осигурено финансиране от ММС. Събираме се целия отбор, колектива със старши треньора Минковски, аз помощник треньора и още шефа на лаборатория и провеждаме планираните лагери. Тренирам с Петър по моята програма и имам други състезатели, които тренират при мен, когато няма с тях треньори, работят с мен. Не изцяло целогодишно, но имаме гарантирани около 160 дни лагери
– Връщането на централизираната подготовка съживи родното плуване и вече има резултати?
– Да определено централизираната подготовка съживи родното плуване, защото в общите базови лагери всички тренираме заедно, цялата група сме на лагера, вътрешната конкуренция се повишава, по-голяма е отколкото в клубовете, все пак тренират национални състезатели. Отделно от това в страната ни няма условия във всички центрове за добра работа, а с националния отбор условията за работа са добри, предоставяни се най-добро, например Белмекен имаш на разположение басейн, зали и можеш цял ден да тренираш.каквото пожелаеш и каквото си планувал. Има центрове където има проблеми с басейна , базата не е добра. Ние ходим зимата повече на лагери, защото в Сандански имаме само открит басейн и е студено, и не може да се води добра подготовка. Нямаме фитнес зала, която да ползваме и ходим по фитнес залите по града. Така че всичко това като централизирана подготовка е в плюс. Други колеги трябва да тренират с по 10 – 15 души в коридор. Е, не може да се тренира така пълноценно, особено национални състезатели. Централизираната подготовка ни осигурява по-добри условия и възможност да си свършим работата качествено, както сме планували.
– За възстановяването на Петър с кого работите?
– С лекаря на националния отбор. Имаме си лекар, щатен към федерацията и той се занимава изцяло той с възстановяването на националните състезатели.
– Как издържа семейството ви да отсъствате постоянно – по лагери, не се ли сърдят съпругата ви и децата?
– В началото ми беше много трудно, особено в първите години когато започнах да ходя на централизирана подготовка – 2004 и 2005г. Тогава и децата ми бяха малки и зимния период ходехме повече по лагери, защото в Сандански нямахме условия. Беше студено, всъщност децата ми бяха жертвата, ощетени. Имаше моменти когато замръзва водата в жилището ни, бяхме първи в нова кооперация, аз съм лагер, децата и съпругата ми нямат вода вкъщи, няма кой да я размрази, нямат вода! Всъщност те са ощетени най-много, но в името на това , че отсъствам за добро и имам резултати и успехи като треньор, те търпяха и бяха съпричастни към успехите ми
– Децата ти не те ли ревнуваха от състезателите ти?
– Не, те също плуваха в моята група и те бяха част от отбора, и състезатели до към 10 – 11 клас. Състезатели средно ниво бяха, спечелиха медали в отделни дисциплини, но не се хвърлиха изцяло в плуването, поеха си по свой път.
Александра Никова
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА