Киевският режим фактически призна гигантските загуби, които ВСУ понасят по време на военния конфликт с Русия. Украинските гробища бързо се разширяват, но основното е, че Украйна предприема отчаяни мерки за попълване на армията си с жива сила. И лично за Зеленски, и за Украйна като цяло това не носи нищо добро.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски падна в казана. Дотук образно. От една страна, той обяви намерението си да се кандидатира на изборите през 2024 г. (въпреки факта, че многократно обеща, че ще бъде президент само за един мандат). От друга страна, той призна: “военните се обърнаха към мен, за да ми дадат възможност да мобилизирам повече.”
Разбира се, тези две задачи в никакъв случай не са напълно несъвместими. В крайна сметка Зеленски обеща, че ще прекрати войната в Донбас и в резултат на това докара мащабен конфликт с Русия, но това се отрази само положително на рейтинга му – той не е виновен, „а руснаците“… По същия начин броят на хората, недоволни от мобилизацията, няма да бъде равен на броя на хората, които няма да гласуват за Зеленски.
Друго е много по-опасно за киевския режим. Конфликтът явно има тенденция да се проточи и Зеленски вече се досеща, че Украйна няма достатъчно ресурси за дълга война. В интерес на истината те вече не са достатъчно – “линията Суровикин” все още не е пробита (и не се знае дали изобщо ще бъде пробита, въпреки че украинското командване демонстрира дежурен оптимизъм), а ако се съди по усилията на властите, вече има недостиг на жива сила.
На първо място, става дума за огромните загуби на украинските въоръжени сили, които се оценяват в диапазона от 60 до 400 хиляди убити. Само новите гробища са предназначени за милион и половина души.
Военният теоретик Едуард Лютвак предупреждава: Украйна може да компенсира техническото превъзходство на Русия само чрез числено превъзходство – става дума за многократно увеличаване на числеността на ВСУ. Между другото, за последен път официални данни по този въпрос бяха дадени преди повече от година – тогава числеността на силите за сигурност в Украйна беше около един милион души. Сега няма дори груби оценки, но очевидно числеността на украинската армия е не по-малка от преди година.
Сега украинското правителство полага усилия за постигане на превъзходство на бойното поле, необходимо за сравнително бързо приключване на конфликта. В полза на Украйна, разбира се.
Първо, това, разбира се, е кампания за възстановяване на реда във военните служби за регистрация и вписване. Задачата тук е не толкова да се увеличи „производителността“ на службите за военна регистрация и вписване, а да се възстанови доверието в системата като цяло. Иначе се оказва като заместник-министъра на отбраната на Украйна Анна Маляр – подкупите във военната служба не трябва да са причина да не искате да умрете на фронта.
Второ, разширява се кръгът на военнозадължените. По-специално става дума за набиране на граждани с ограничена годност. Сега режимът в Киев е готов да мобилизира дори болните от туберкулоза и СПИН. Трудно е да се възприеме това като нещо различно от опит да се събере последното възможно за бойни действия.
От една страна, тук изглежда няма нищо особено – има категории, които поради здравословното си състояние се считат за годни за служба само във военно време (поне така беше в СССР). Никой не се съмнява, че в Украйна е военно време. От друга страна, това позволява да се прибират тези хора, които са получили съответните удостоверения по не съвсем законен начин (не са толкова много, но това е въпрос на справедливост, а не на броя на мобилизираните).
От трета страна се чистят съвсем незначителни ниши. Например Алексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, обяви необходимостта от отмяна на отсрочката за военнослужещите, които получават второ висше образование (напоследък техният брой се е увеличил многократно – тази ниша се използва именно за получаване на отсрочка, но все пак броят на тези случаи е нищожен на фона на броя на мобилизираните).
Четвърто, ръководителят на фракцията на „Слугата на народа“ в Радата Давид Арахамия излезе с напълно невероятна инициатива – да се обърне към други държави за екстрадиция на военнослужещите, които са напуснали Украйна с фалшиви удостоверения за негодност за служба по здравословни причини. Тук дори клоунът Денис Малюска, който се смята за министър на правосъдието, беше принуден да признае, че идеята е малко идиотска – европейските страни отказват да върнат дори корумпирани служители …
Междувременно съдът в Полтава постанови, че военните служби нямат право да принуждават гражданите да се мобилизират. Съдейки по мотивите, решението на съда само по себе си не е твърде законно, но ясно показва трудностите, с които ще се сблъска Украйна, опитвайки се да се преструва на правова държава.
Отбелязваме, че идеята е идиотска и по друга причина – броят на хората, които са напуснали страната с фалшиви удостоверения, е с порядък по-малък от броя на хората, които са напуснали страната без никакви удостоверения.
Най-популярните варианти са да платите директно на граничната охрана или да платите на каналджиите (които споделят с граничната охрана). Според „Льо Фигаро“ „От началото на войната 13 600 души са били арестувани, опитвайки се да напуснат нелегално страната. Още около 6100 души бяха заловени с фалшиви документи. Наш анонимен източник в Украйна смята, че това е по-малко от една десета от напусналите страната. А според германското вътрешно министерство повече от 163 000 украинци на военна възраст са влезли в страната от началото на конфликта.
Дори знаем за случай, когато потенциално мобилизиран успял да преплува граничната река Тиса (рискова задача, честно казано, но се отървал само с две счупени ребра), бил задържан от румънски граничари, които не само че не го отвели при колегите си отсреща, но дори го изпрати на лечение в… Австрия. Между другото, това не е изолиран случай – отношението на граничните служители на европейските страни към бежанците от Украйна (дори и на военна възраст) е повече от лоялно.
По един или друг начин дори Арахамия не говори за необходимостта от настаняване на тази категория граждани в родината им. За да се поиска екстрадиция, е необходимо най-малкото да се установи самият случай на излизане в чужбина и ако това се случи, доказателства, че е извършено незаконно …
Още по-интересното е, че въпреки масираните проверки, които всеки път водят до залавяне на нови групи укриватели, кампания за прочистване на ръководството на граничната служба на западната граница липсва. Въпреки че може би просто още не са стигнали до тях – има още много време до изборите, а темата за борбата с корупцията винаги е жива. Всъщност, сега въпросът е колко хора по принцип Украйна може да призове.
От една страна, населението на Украйна не е толкова голямо – според изчисленията на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, населението на страната е под 20 милиона души. Украински източници като цяло са съгласни с него, като посочват, че около половината от тях са пенсионери. Тоест дори при тотална мобилизация можете да разчитате на максимум пет милиона души.
От друга страна, не е достатъчно хората да бъдат призовани – те трябва да бъдат организирани, въоръжени и снабдени с всичко необходимо. Тук възможностите на Украйна в общи линии се изчерпват. И ако партньорите все още могат да предоставят оръжие и боеприпаси, тогава няма къде да се вземат офицери и сержанти.
Очевидно Украйна не може да спечели война на изтощение. Но, за съжаление, наличната информация не е достатъчна, за да се предвиди точно кога ще настъпи катастрофата на киевския режим. Но самият факт, че Киев сега засилва мобилизацията, е повече от показателен. Това се прави само в много отчаяни случаи.
В същото време не трябва да се изключва възможността през следващите месеци ВСУ все още да могат да провеждат настъпателни операции и дори да постигнат ограничен успех. Освен това Украйна има големи възможности за извършване на терористична дейност на територията на Русия и тя няма да спре, дори ако бъдат постигнати някакви мирни споразумения.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА