Производството на ток от слънце преживява истински бум. Според прогнозите на електроенергийния системен оператор през тази година у нас то ще нарастне с до 50%. Заявките за нови възобновяеми енергийни източници надхвърлят 40 000 мегавата. Трансформацията на въглищните райони също се очаква да стане чрез замяната на топлоелектрическите централи (ТЕЦ) с фотоволтаични паркове.
Този бум обаче има и тъмна страна заради проблемите с балансирането на мрежата заради слънчевия ток и цените му. Друг проблем са отпадъците. Европейската комисия през 2013 г. задължи страните от ЕС да събират продуктови такси за слънчевите панели, за да може да се финансират дейностите по рециклирането им.
И както винаги у нас тепърва ще се мисли за този проблем. Защото мерки за управлението на излезли от употреба фотоволтаични панели ще бъдат включени в Националния план за управление на отпадъците едва от 2029 г..
Проблем за България е, че не е ясно какви количества слънчеви панели са инсталирани, има ли сред тях такива втора употреба. От екоминистерството дават данни само за 2022 г., а производители или вносители дължат продуктова такса от 1.95 лв. за килограм едва от 2021 г. Така се оказва, че 82 479 тона слънчеви панели са внесени от 2021 г. до края на юни 2023 г. За пуснатите на пазара през последните две години и половина соларни панели трябва да са събрани продуктови такси за близо 161 млн. лв. Но в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) от електронното и електрическо оборудване, автомобили, масла, акумулатори, гуми, опаковки и други са влезли само 303 000 лева.
Причината – производители и вносители членуват в организации за оползотворяване на тези отпадъци. В отчетите на лицензирането на такива организации обаче няма разбивки за внесените продуктови такси по вид на стоката. И се оказва, че екоминистерството, което ще подготвя стратегия за рециклирането на отпадъците от фотоволтаици не разполага с данни към момента.
Според експертите на Международната агенция по енергетика обаче бумът на ВЕИ енергията може да е бомба със закъснител. Техните прогнози сочат, че 8 млн. тона слънчеви панели ще приключат живота си до 2030 г., а 20 години по-късно отпадъците в световен мащаб ще са 80 млн. тона. Това налага сериозно развитие на технологиите за рециклиране, вместо досегашното повторно оползотворяване само на металните рамки и стъклени капаци, докато съдържащи се в панелите тежки и опасни метали като олово и кадмий остават на сметищата. Или просто депонирането на панела, което струва около 15-20 пъти по-евтино от рециклирането му.
За България проблем се оказва продажбата на фотоволтаици втора ръка. Страната ни изостава във формирането на визия за рециклирането на фотоволтаичните панели и се е доказала като държавата вечното отлагане. Например такса смет според изхвърляните количества отпадъци още я няма.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА